Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Андреевден – „Както едреят зърната, така да поедрява всичко, що се сее…“

БНР Новини
Снимка: архив
Свети апостол Андрей е първият, проповядвал в средата на I век словото Христово в земите около Черноморието. Някои от тези територии по-късно стават част от българската държава. Православната църква почита паметта му на 30 ноември. У нас този ден е свързан с установени народни обичаи.

Христос призовава св.ап. Симон (Петър) и Андрей Първозвани, Мозайка от VI в. от Равена.Св. апостол Андрей е брат на Свети Петър. Нарича се Първозван, тъй като пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа. Както е записано в житието му, от ранни години той жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал: „Ето Агнецът Божий! (Йоан. 1:29). Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с Него целия ден.  Двамата братя продължавали да се занимават с риболов и да водят своя предишен живот. По-късно Спасителят ги видял на брега на Галилейското море и им казал: „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци. Оттогава те навсякъде вървели подир Спасителя и били свидетели на Неговите чудеса, смърт и възкресение. Вероятно поради факта, че в своя светски живот Свети Андрей е бил рибар, в района на Южното Черноморие у нас го почитат наравно със свети Никола. Приема се, че той също е господар на силните морски ветрове и бури. В Югозападна България пък съществува поверието, че свети Андрей е баща на свети Никола.



Народът ни нарича празника Андреевден, Андрей, Едрей, Мечкинден. Макар да е свързан с дата от църковния календар, той обединява добре запазени езически обичаи и вярвания. Според най-разпространената фолклорна легенда, един ден светецът, впрегнал вол в ралото, орял своята нива. От близката гора излязла мечка и изяла вола. Свети Андрей се ядосал, влязъл в схватка с пакостливото животно и накрая го впрегнал на мястото на вола и довършил работата си. Съществува и още една популярна история,  в която свети Андрей е описан като отшелник, живеещ в гората. По време на своето отшелничество той опитомил една мечка. След дълъг пост трябвало да отиде в манастир, за да вземе причастие. И тъй като манастирът бил далече, светецът яхнал мечката и така пристигнал там. Преди да го причасти, игуменът го попитал с каква храна е постил. Свети Андрей отговорил, че се е хранил с горски плодове и мляко. Както знаем, според канона, млякото не е разрешено по време на пости. Това казал и игуменът, упреквайки светеца, че се е отклонил от обета, казвайки, че самият той се е хранил с хайвер. Тогава отшелникът предложил да изчакат Божия знак. Сложил в една паничка мляко, а в друга – хайвер и ги покрил с кърпа. Оставил ги пред вратата на манастира за една нощ. На сутринта млякото било превърнато в трева, а хайверът – в кръв. Светецът получил благословия и игуменът му дал причастие.



Задължителна част от обичая са варивата. Вярва се, че от Андреевден денят започва да наедрява с по едно просено зърно (оттам и наименованието Едрей). Легендите разказват, че на този ден от гората винаги излизала мечка и тръгвала по селата да търси храна. Ако не намерела приготвено за нея блюдо от варива, открадвала дете. И до днес у нас в навечерието на празника се варят зърна от царевица, ечемик, жито, боб и т.н. Те трябва да присъстват и на празничната трапеза. На някои места извършвали следния обичай – хвърляли към комина сварените зърна и три пъти произнасяли: На ти мечко сварен кукуруз, да не ядеш суровия, да не ядеш стоката и човеците! Според традиционните представи, това предпазва хората и реколтата от опасния звяр, носи плодородие. Варивата се раздавали на съседи и роднини с пожеланието: Както едреят зърната, така да поедрява всичко, що се сее по нивите и в градините!



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: читалище „Искра 1898“ - Борово

Тайните на бялата халва и как един десерт съхранява стари нашенски обичаи

Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..

публикувано на 26.11.24 в 10:30

Пазарът като културен феномен вчера, днес и утре

Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..

публикувано на 07.10.24 в 10:30

Празник на занаятите на Самоводската чаршия във Велико Търново

Над 80 занаятчии представят майсторството си в Нощта на Самоводската чаршия във Велико Търново, съобщава БТА. До 23 септември Фестивалът на занаятите ще представи традиционни и нови техники в различни сфери на бита. Сред тях са ателиета за изработка..

публикувано на 22.09.24 в 10:35