Великден, най-светлият християнски празник, от векове е сред най-важните народни обичаи. Много от обредните практики, които съпровождат това време на годината, са повлияни от църковните. Но учените са изследвали и описали редица реликти със съвсем ясен езически произход и религиозно-митологичен характер.
На Възкресение Христово настъпва и краят на голяма част от забраните. Задължителен елемент на празничната обредност са люлките и хората, които имат силно предпазно и магическо значение. Съдържанието на песните, изпълнявани при люлеенето и танца, са посветени на мотивите за змея, самодивите, отключването на водата, на плодородието и бъдещите женитби. На този ден момите, участвали в обичая кумичене, за пръв път се обличали като „свършена” мома – с риза, нова премяна, наниз, венец, гривни и китка. Хорото на Великден вече е сключено. Светът е изправен пред новото начало, а кръгът на обредния танц повтаря формата на слънцето – един универсален култ, дошъл от древността.
Продължава тридневният фестивал на шевицата за жителите и гостите на свищовското село Вардим. Той се провежда на площада до читалище "Трудолюбие-1907", съобщиха организаторите. В основата си фестивалът популяризира една особено колоритна..
Ценители на българския фолклор се събраха в почивните 20 и 21 юли в тетевенското село Рибарица за Третия национален фестивал и шестнадесето издание на "Празник на народния обичай и автентичната носия" в местността Костина. Във фестивалните дни..
От днес до 20 юли в подножието на планината Витоша ще се проведе едноименният Международен фоклорен фестивал. Изпълнители от Боливия, Индия, Италия, Албания, Мексико, Казахстан, Молдова, Северна Македония и България ще запознаят публиката с..
Продължава тридневният фестивал на шевицата за жителите и гостите на свищовското село Вардим. Той се провежда на площада до читалище..