Бузлуджа – паметта на времето

Снимка: Радослав Първанов

На връх Хаджи Димитър по гребена на Стара планина – недалеч от Шипка, където през лятото на 1877 г. се развиват едни от най-тежките сражения в Руско-турската освободителна война, днес жестока битка води разделената на две съвременна българска история. Там извисява оглозгана от забравата, природните стихии и вандализма железобетонна снага подобният на гигантска летяща чиния монумент Бузлуджа. Издигнат е през 1981 г. като дом-паметник на Българската комунистическа партия и това предопределя съдбата му след демократичните промени от 1989 г.

Снимка: Les Johnstone
Дора Иванова е уверена в себе си млада архитектка, завършила образованието си в Германия. Там гради и професионална кариера. Надраснала предразсъдъците на времето, тя възприема монумента Бузлуджа под друг ъгъл. Създава проект за преустройство на паметника и преосмисляне на историята, който става тема на дипломната й работа.



Случайно попаднах на снимки на Бузлуджа в Интернет. Те ме провокираха със своята сила и със самата структура на сградата. Като архитект, аз успях да погледна на паметника по нов начин, не като на идеологически обект, а като на архитектурен шедьовър, постижение на българската инженерна мисъл, – разказва Дора и продължава:

Сградата е коствала труда на 6 000 души. Планирана е 15 години, строена е 8 години и след това е просъществувала само 8. Строителите са работили в три смени денонощно на планинския връх. В изграждането са участвали най-добрите български архитекти, инженери, художници. Техният труд е впечатляващ. Планинският връх е свален с 8 метра. На това място са излети 70 000 тона бетон и 40 000 тона стомана. Сградата е от световен мащаб като архитектура, концепция и въздействие.

Снимка: Les Johnstone
Днес паметникът, дело на арх. Георги Стоилов, е забранен за посещения поради критичното си състояние. Въпреки това ежедневно се посещава от много хора. Сградата бе отличена от TripAdvisor – най-големия сайт за туризъм в света. Тези отличия се дават на места с изключителни отзиви. Бузлуджа бе наредена сред най-красивите изоставени места на планетата в различни класации, видени от милиони хора. Много чужденци идват в България специално заради това място, разкрива младата архитектка. Според нея за сградата се изказват позитивно и специалистите. Тогава какъв е проблемът с оцеляването й? Страх от историята или желание историята да започва от нас?

Снимка: Nicola Miller
Проблемът с паметниците от социализма е тяхното политизиране и отъждествяване с периода. Но според мен те са артефакти на своето време. Мисля, че е необходимо те да бъдат преосмислени. Много се политизира в днешно време в България по темата и това отблъсква хората и ги кара да се страхуват да изразят мнение. И най-лесното отношение в случая е безразличието,
– смята младата жена.

Проектът, който Дора предлага за бъдещето на Бузлуджа, е провокативен – сградата да се превърне в паметник на цялата история на България, представена интерактивно:

Снимка: Les Johnstone
Снимка: Радослав ПървановСърцето на сградата е тържествената зала, която може да се преустрои с минимална намеса, в мултифункционална зала за концерти, изложби и дебати за 400 човека. Декоративната й мозайка е в много добро състояние. Тя представя периода на социализма и ще се запази такава, каквато е. Оттам се минава по дълъг притъмнен коридор, символизиращ османската власт в българските земи. Усещането за периода се предава чрез дължината и ограничеността на пространството. В кулоарите във външната част на сферичното тяло, където има прозорци със страхотна гледка, се представя средновековието с големите български победи. Делото на най-значимите български владетели е в хармония с величието на природната картина. Оттам посетителят слиза в подземието, за да се запознае с историята на траките, прабългарите и славяните, а после се изкачва с панорамен асансьор по 70-метровия пилон, където са изписани имената на всички български владетели и се преминава през петолъчката. Петолъчката остава като символ на периода на социализма, но стъклото й е счупено. Това е метафора, която посетителят може сам да изтълкува. На последното ниво има две пространства – затворено и открито. Затвореното е разширено със стъклена платформа, на която може да се стъпи. Тя представя периода на прехода със страха и несигурността. На последното ниво има тераса със 360-градусова гледка, която връща посетителя в настоящето, с реалната природа и реалните измерения на България.

По изчисления на Дора, преустройството на сградата би струвало 2,5 млн. лева, докато за изграждането на сградата и прилежащата инфраструктура са похарчени 25 млн. лева. Предвид инфлацията това е почти 100 пъти повече от ресурса, необходим днес. Бузлуджа би могла да се самоиздържа от такси за вход, наемане на залата и т.н., смята архитектката. Според нея възстановяването на обекта ще доведе до популяризиране на региона и създаване на нови работни места. Виждам Бузлуджа като необходима инвестиция в туризма, но също така в историята и в лекуването на националните комплекси, подчертава Дора.

Повече за проекта може да видите тук и тук.
Още от рубриката

Останките от римската баня в центъра на Добрич отново привличат посетители

В центъра на Добрич се намира паметник на културата, който е частица от древната история на област Добруджа. Става въпрос за останки от сградата на римска баня, която   най-вероятно е обслужвала вилата на богат римлянин . Върху останките от градежа ясно..

публикувано на 08.07.18 в 10:35
Музикалният хор при българската девическа гимназия „Св. Благовещение“ в Солун 1911

Българите в Солун – част от историята на България и Гърция

В столицата бе представен албумът „Солун и българите – история, памет, съвремие”, което е част на проект по тази тема, реализиран от Института за балканистика към БАН съвместно с Държавна агенция „Архиви” и други институции. Проектът има..

публикувано на 02.07.18 в 12:40

Тракийско светилище изненада археолозите на остров „Свети Тома“

Голямо тракийско светилище откриха археолозите на НИМ на остров Свети Тома край Созопол. На западния бряг на острова екипът намерил две ритуални ями от Късножелязната епоха, но броят им вероятно е по-голям. Те били използвани от траките след V век пр...

публикувано на 30.06.18 в 07:55