Бузлуджа – паметта на времето

Снимка: Радослав Първанов

На връх Хаджи Димитър по гребена на Стара планина – недалеч от Шипка, където през лятото на 1877 г. се развиват едни от най-тежките сражения в Руско-турската освободителна война, днес жестока битка води разделената на две съвременна българска история. Там извисява оглозгана от забравата, природните стихии и вандализма железобетонна снага подобният на гигантска летяща чиния монумент Бузлуджа. Издигнат е през 1981 г. като дом-паметник на Българската комунистическа партия и това предопределя съдбата му след демократичните промени от 1989 г.

Снимка: Les Johnstone
Дора Иванова е уверена в себе си млада архитектка, завършила образованието си в Германия. Там гради и професионална кариера. Надраснала предразсъдъците на времето, тя възприема монумента Бузлуджа под друг ъгъл. Създава проект за преустройство на паметника и преосмисляне на историята, който става тема на дипломната й работа.



Случайно попаднах на снимки на Бузлуджа в Интернет. Те ме провокираха със своята сила и със самата структура на сградата. Като архитект, аз успях да погледна на паметника по нов начин, не като на идеологически обект, а като на архитектурен шедьовър, постижение на българската инженерна мисъл, – разказва Дора и продължава:

Сградата е коствала труда на 6 000 души. Планирана е 15 години, строена е 8 години и след това е просъществувала само 8. Строителите са работили в три смени денонощно на планинския връх. В изграждането са участвали най-добрите български архитекти, инженери, художници. Техният труд е впечатляващ. Планинският връх е свален с 8 метра. На това място са излети 70 000 тона бетон и 40 000 тона стомана. Сградата е от световен мащаб като архитектура, концепция и въздействие.

Снимка: Les Johnstone
Днес паметникът, дело на арх. Георги Стоилов, е забранен за посещения поради критичното си състояние. Въпреки това ежедневно се посещава от много хора. Сградата бе отличена от TripAdvisor – най-големия сайт за туризъм в света. Тези отличия се дават на места с изключителни отзиви. Бузлуджа бе наредена сред най-красивите изоставени места на планетата в различни класации, видени от милиони хора. Много чужденци идват в България специално заради това място, разкрива младата архитектка. Според нея за сградата се изказват позитивно и специалистите. Тогава какъв е проблемът с оцеляването й? Страх от историята или желание историята да започва от нас?

Снимка: Nicola Miller
Проблемът с паметниците от социализма е тяхното политизиране и отъждествяване с периода. Но според мен те са артефакти на своето време. Мисля, че е необходимо те да бъдат преосмислени. Много се политизира в днешно време в България по темата и това отблъсква хората и ги кара да се страхуват да изразят мнение. И най-лесното отношение в случая е безразличието,
– смята младата жена.

Проектът, който Дора предлага за бъдещето на Бузлуджа, е провокативен – сградата да се превърне в паметник на цялата история на България, представена интерактивно:

Снимка: Les Johnstone
Снимка: Радослав ПървановСърцето на сградата е тържествената зала, която може да се преустрои с минимална намеса, в мултифункционална зала за концерти, изложби и дебати за 400 човека. Декоративната й мозайка е в много добро състояние. Тя представя периода на социализма и ще се запази такава, каквато е. Оттам се минава по дълъг притъмнен коридор, символизиращ османската власт в българските земи. Усещането за периода се предава чрез дължината и ограничеността на пространството. В кулоарите във външната част на сферичното тяло, където има прозорци със страхотна гледка, се представя средновековието с големите български победи. Делото на най-значимите български владетели е в хармония с величието на природната картина. Оттам посетителят слиза в подземието, за да се запознае с историята на траките, прабългарите и славяните, а после се изкачва с панорамен асансьор по 70-метровия пилон, където са изписани имената на всички български владетели и се преминава през петолъчката. Петолъчката остава като символ на периода на социализма, но стъклото й е счупено. Това е метафора, която посетителят може сам да изтълкува. На последното ниво има две пространства – затворено и открито. Затвореното е разширено със стъклена платформа, на която може да се стъпи. Тя представя периода на прехода със страха и несигурността. На последното ниво има тераса със 360-градусова гледка, която връща посетителя в настоящето, с реалната природа и реалните измерения на България.

По изчисления на Дора, преустройството на сградата би струвало 2,5 млн. лева, докато за изграждането на сградата и прилежащата инфраструктура са похарчени 25 млн. лева. Предвид инфлацията това е почти 100 пъти повече от ресурса, необходим днес. Бузлуджа би могла да се самоиздържа от такси за вход, наемане на залата и т.н., смята архитектката. Според нея възстановяването на обекта ще доведе до популяризиране на региона и създаване на нови работни места. Виждам Бузлуджа като необходима инвестиция в туризма, но също така в историята и в лекуването на националните комплекси, подчертава Дора.

Повече за проекта може да видите тук и тук.
Още от рубриката

Честваме 181 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски

С тържествени прояви днес в цяла България обществеността отбелязва 181 години от рождението на Васил Левски – герой от националноосвободителното движение. Наричан от българите Апостол на свободата, Левски е идеолог и организатор на българската национална..

публикувано на 18.07.18 в 10:32

Останките от римската баня в центъра на Добрич отново привличат посетители

В центъра на Добрич се намира паметник на културата, който е частица от древната история на област Добруджа. Става въпрос за останки от сградата на римска баня, която   най-вероятно е обслужвала вилата на богат римлянин . Върху останките от градежа ясно..

публикувано на 08.07.18 в 10:35
Музикалният хор при българската девическа гимназия „Св. Благовещение“ в Солун 1911

Българите в Солун – част от историята на България и Гърция

В столицата бе представен албумът „Солун и българите – история, памет, съвремие”, което е част на проект по тази тема, реализиран от Института за балканистика към БАН съвместно с Държавна агенция „Архиви” и други институции. Проектът има..

публикувано на 02.07.18 в 12:40