Бузлуджа – паметта на времето

Снимка: Радослав Първанов

На връх Хаджи Димитър по гребена на Стара планина – недалеч от Шипка, където през лятото на 1877 г. се развиват едни от най-тежките сражения в Руско-турската освободителна война, днес жестока битка води разделената на две съвременна българска история. Там извисява оглозгана от забравата, природните стихии и вандализма железобетонна снага подобният на гигантска летяща чиния монумент Бузлуджа. Издигнат е през 1981 г. като дом-паметник на Българската комунистическа партия и това предопределя съдбата му след демократичните промени от 1989 г.

Снимка: Les Johnstone
Дора Иванова е уверена в себе си млада архитектка, завършила образованието си в Германия. Там гради и професионална кариера. Надраснала предразсъдъците на времето, тя възприема монумента Бузлуджа под друг ъгъл. Създава проект за преустройство на паметника и преосмисляне на историята, който става тема на дипломната й работа.



Случайно попаднах на снимки на Бузлуджа в Интернет. Те ме провокираха със своята сила и със самата структура на сградата. Като архитект, аз успях да погледна на паметника по нов начин, не като на идеологически обект, а като на архитектурен шедьовър, постижение на българската инженерна мисъл, – разказва Дора и продължава:

Сградата е коствала труда на 6 000 души. Планирана е 15 години, строена е 8 години и след това е просъществувала само 8. Строителите са работили в три смени денонощно на планинския връх. В изграждането са участвали най-добрите български архитекти, инженери, художници. Техният труд е впечатляващ. Планинският връх е свален с 8 метра. На това място са излети 70 000 тона бетон и 40 000 тона стомана. Сградата е от световен мащаб като архитектура, концепция и въздействие.

Снимка: Les Johnstone
Днес паметникът, дело на арх. Георги Стоилов, е забранен за посещения поради критичното си състояние. Въпреки това ежедневно се посещава от много хора. Сградата бе отличена от TripAdvisor – най-големия сайт за туризъм в света. Тези отличия се дават на места с изключителни отзиви. Бузлуджа бе наредена сред най-красивите изоставени места на планетата в различни класации, видени от милиони хора. Много чужденци идват в България специално заради това място, разкрива младата архитектка. Според нея за сградата се изказват позитивно и специалистите. Тогава какъв е проблемът с оцеляването й? Страх от историята или желание историята да започва от нас?

Снимка: Nicola Miller
Проблемът с паметниците от социализма е тяхното политизиране и отъждествяване с периода. Но според мен те са артефакти на своето време. Мисля, че е необходимо те да бъдат преосмислени. Много се политизира в днешно време в България по темата и това отблъсква хората и ги кара да се страхуват да изразят мнение. И най-лесното отношение в случая е безразличието,
– смята младата жена.

Проектът, който Дора предлага за бъдещето на Бузлуджа, е провокативен – сградата да се превърне в паметник на цялата история на България, представена интерактивно:

Снимка: Les Johnstone
Снимка: Радослав ПървановСърцето на сградата е тържествената зала, която може да се преустрои с минимална намеса, в мултифункционална зала за концерти, изложби и дебати за 400 човека. Декоративната й мозайка е в много добро състояние. Тя представя периода на социализма и ще се запази такава, каквато е. Оттам се минава по дълъг притъмнен коридор, символизиращ османската власт в българските земи. Усещането за периода се предава чрез дължината и ограничеността на пространството. В кулоарите във външната част на сферичното тяло, където има прозорци със страхотна гледка, се представя средновековието с големите български победи. Делото на най-значимите български владетели е в хармония с величието на природната картина. Оттам посетителят слиза в подземието, за да се запознае с историята на траките, прабългарите и славяните, а после се изкачва с панорамен асансьор по 70-метровия пилон, където са изписани имената на всички български владетели и се преминава през петолъчката. Петолъчката остава като символ на периода на социализма, но стъклото й е счупено. Това е метафора, която посетителят може сам да изтълкува. На последното ниво има две пространства – затворено и открито. Затвореното е разширено със стъклена платформа, на която може да се стъпи. Тя представя периода на прехода със страха и несигурността. На последното ниво има тераса със 360-градусова гледка, която връща посетителя в настоящето, с реалната природа и реалните измерения на България.

По изчисления на Дора, преустройството на сградата би струвало 2,5 млн. лева, докато за изграждането на сградата и прилежащата инфраструктура са похарчени 25 млн. лева. Предвид инфлацията това е почти 100 пъти повече от ресурса, необходим днес. Бузлуджа би могла да се самоиздържа от такси за вход, наемане на залата и т.н., смята архитектката. Според нея възстановяването на обекта ще доведе до популяризиране на региона и създаване на нови работни места. Виждам Бузлуджа като необходима инвестиция в туризма, но също така в историята и в лекуването на националните комплекси, подчертава Дора.

Повече за проекта може да видите тук и тук.
Още от рубриката
Представянето на книгата

Забравени български таланти оживяват от страниците на нова книга

Българите, допринесли за развитието на страната ни от Освобождението до наши дни, не са един или двама, но за да станат имената и делата им известни за обществото, сякаш не се прави достатъчно. Някои от тях са популярни единствено като имена на..

публикувано на 14.12.17 в 09:52
Висшият мюсюлмански съвет връчи награда

Главното мюфтийство в България започна да връчва награди за принос към религията

Висшият орган на мюсюлманите в България – Главното мюфтийство, връчи за първи път награди за принос към религията. Ислямът е второто по численост вероизповедание в страната. По данни от преброяването на Националния статистически институт, близо 1..

публикувано на 12.12.17 в 10:50

Книгата „Концлагерът „Белене” 1949-1987” е най-мащабното изследване на изстъпленията на комунизма

„ На острова първо били изловени и изядени костенурките. След това лагеристите ловят жаби и водни змии, котки и кучета, гарги, таралежи, врабчета. Лагеристите изравят и изяждат труповете на болни от антракс животни, удавени коне, умрели от заразни..

публикувано на 05.12.17 в 13:16