Брезник – познат и непознат

Недалеч от Трън към границата със Сърбия се намира уж познатият, но всъщност доста непознат за самите българи град Брезник. Независимо от запазените тук археологически следи от времената на траките и древните римляни, градът не се ползва с голяма популярност сред туристите.

Аниела Асенова е краевед и историк. Тя от дълги години обикаля с децата от местното училище из брезнишкото поле в търсене на свидетелства за хилядолетната история на града. В организирания от нея училищен музей сред експонатите има и тракийска оброчна плочка. „Историците, които идват в Брезник, казват, че няма нищо интересно в нашия край, но това не е така”, е категорична Асенова.

Снимка



С моите ученици сме разкрили стари църкви, капища, оброчни кръстове, които подробно сме описали. Оброчните кръстове са поставяни на места, където е имало стари църкви и манастири. Изчезва църквата, разрушена е през турското робство и хората, за да остане знак, поставят каменен кръст. Тези кръстове са много интересни. Представляват кръг, в средата на който има кръст. В града идваха италианци, които бяха впечатлени от тези кръстове. Казаха, че това са тамплиерски кръстове. Останах много изненадана, защото те са характерни за нашия край – Западна България, но са малко проучени. Задачата ни беше да отбележим в кое село, в коя местност какъв кръст има. А археолозите, ако имат желание и средства, могат да дойдат и да ги проучат. За съжаление, на крачки пред нас вървят иманярите. Веднъж например отидохме с учениците на хълма Изворска могила. Иманярите явно са хвърлили инструментите пред нас и са се скрили в храстите. Изкопите, направени от тях, бяха 50-60 см. Лопати, кирки, всичко беше хвърлено по земята
, разказва Аниела Асенова. Но подчертава, че гордост за града са не само историческите забележителности:

В нашия край има много лековити изворчета. По спомени на възрастни хора, по легенди, направихме опис и на тях. По-голяма част от тях лекуват очни заболявания, обяснява г-жа Асенова и допълва, че изворчетата и днес са много посещавани, а около тях можете да видите знаци, оставени от хората, намерили изцеление.

СнимкаНай-известен е познатият от древността извор с минерална вода, изключително богата на желязо, на близкия хълм Бърдото. През 1907 г. брезничани представят „желязната” си вода на Лондонското изложение и се завръщат със златен медал. От същата вода, но с по-слабо съдържание на желязо, можете да си наточите от чешмата пред църквата „Света Петка” в подножието на Бърдото. Допреди години малцина от минаващите през Брезник туристи са чували за тази църква, въпреки че е паметник на културата от национално значение. Днес тя става все по-популярна благодарение на Аниела Асенова и нейните ученици, които пресрещат туристите на градския площад, канят ги да посетят храма и да изслушат увлекателна беседа за неговата история.

СнимкаТук първо е имало тракийско светилище. През ХV век е построен храм, но местният кърджалия Кара Феиз го разтуря. След това местните свещеници въздигат наново храма. Това са неща, които събуждат гордост. В двора на църквата има и надгробни турски паметници. Когато разтурят джамията в града, те са донесени за съхранение в църквата, казва Аниела Асенова. На въпроса ми, не ги ли притеснява това, че в двора на православен храм се съхраняват ислямски символи, отговаря: Не, защото това са ръчно направени образци на османското изкуство. Освен това всички чужденци, които посещават храма, казват: „Ето, има търпимост между исляма и християнството”.

Аниела Асенова разказва, че когато при земетресение през 1858 г. падат кубетата на софийския храм „Света Неделя”, брезничани отиват да помагат – бедните с труд, богатите с пари. В знак на благодарност получават на достъпна цена богослужебни книги от 1765 г. „В тези книги има много история и може да се научи за събития и хора в Брезник. Част от нещата, които знам за града, ги черпя оттам”, споделя Аниела Асенова. А ето какво разказа тя за името на града:

В източната си част хълмът Бърдото е бил осеян с брези. Там се намира старо тракийско светилище, за което споменава в трудовете си само проф. Димитрина Митова-Джонова и което не е проучено от други археолози. Това са каменни кръгове, издялани в самата скала, но не са воденични. Има и улейчета, най-вероятно за  възлияние с вино. Това е бил храм, обърнат към изгрева на слънцето и брезите. А нашият град носи името на брезите.

Снимки: Миглена Иванова
Още от рубриката

Министерството на туризма връчи награди на най-добрите в сектора през 2018 година

Министерството на туризма връчи своите годишни институционални награди в бранша. На стилна церемония във Военния клуб в София бяха отличени победителите в 16 категории, излъчени след онлайн гласуване, провело се в периода 13 ноември – 5..

публикувано на 12.12.18 в 11:22
Провиралката над село Лиляч, в рамките на мегалитен комплекс.

Провиралките – народно средство за здраве и зачеване

България е малка по своята площ и на картата на Европа понякога по-лесно ще я разпознаете по фóрмата, но не и по името, което липсва. Обаче този, който опознае страната ни, няма как да не признае достойното ѝ място на европейския континент: заради..

публикувано на 07.12.18 в 13:27

България анонсира идеята за създаване на туристическа дестинация „Древни цивилизации“

Две години след първото издание, България отново бе домакин на „Международен конгрес на световните цивилизации и исторически маршрути“. Форумът, организиран от Световната организация по туризъм, събра в столицата над 500 участници от всички..

публикувано на 19.11.18 в 12:40