Архитектът Явор Иванов мечтае да построи база на Марс

Човешката фантазия не признава граници – тя е свободна да обходи цялата Галактика и да построи нови светове. Ала когато е подплатена със знания и доза трезвост, тя се превръща в първооткривател и творец тук и сега.

Явор Иванов вече е създал своя нов свят – подкрепил го е с диплома по архитектура и знания за астрономията и космонавтиката, които страстно трупа от дете. Затова и никак не е странно, че във въображението си той вече е пропътувал пътя до Марс. Проектът му „Марсианец” за база на Червената планета впечатлява не само с дързостта да премери сили в област, приоритет на големите мозъци от НАСА, но и с голяма достоверност.

СнимкаНа външен вид базата на Марс наподобява пчелна пита, която може да приюти шестима астронавти за 550 дни, и да им предостави условия за научни изследвания в район от 80 км в диаметър, разказва младият архитект.

Тя се състои от 88 модула, които пристигат поединично на марсианската повърхност, и съединени образуват по-голямо вътрешно пространство. В него съм предвидил лаборатория, фитнес, помещения за готвене, хранене, спане, за производство на ракетно гориво. Между отделните зони има т.нар. въздушни шлюзове, които създават по-голяма сигурност на астронавтите, ако някоя от тях бъде компрометирана. Освен това, са осигурени кислородът, електричеството и водата – най-ценният ресурс на Марс, както и система аквапоника за отглеждане на растения – с нея обитателите на базата сами ще си произвеждат храна.



СнимкаПадината Исмениус кавус е най-подходяща за разполагането на базата. На нея денят на астронавтите ще преминава във външни научно-изследователски дейности, прибиране в марсианския им дом, работа в лабораторията и комуникация със Земята. „Скайпът” между двете планети ще обхваща видео и писмени съобщения, които обаче ще пристигат със забавяне около 12 минути. Денят на Червената планета продължава почти колкото и на Земята (малко над 24 часа), затова пък атмосферата е доста разредена, средната температура е минус 63 градуса и често навява прах.

Пътуването е 210 дни, престоят 550 дни и обратно още 210 дни – обяснява Явор Иванов. – Толкова е, защото на всеки две години има цикъл между Земята и Марс, когато е най-енергоефективно да се изпрати полезен товар. Иначе екипът на Червената планета ще се сменя подобно на Международната космическа станция. А колкото до радиацията – в обшивката на базата и на космическия кораб ще има специален слой, който ще защитава астронавтите от вредните космически и слънчеви лъчи.

За разлика от футуристичните мечтания, проектът на Явор Иванов е съобразен с изискванията на НАСА и може да се изпълни със съвременни материали в близките 20 години.

СнимкаСпоред плановете на НАСА човек ще стъпи на Марс до 2035 г. Частните компании като SpaceX пък имат амбицията това да стане още по-рано. Но аз мисля, че ще се случи около 2040 г., което означава, че до 2055-а е възможно да имаме база на Марс. Тя може да се изгради в рамките на 4-5 години – всеки от модулите се прави на Земята и се изпраща за време между 6 и 8 години – убеден е архитектът.

Луната или Марс – кое небесно тяло ще населим най-напред?

Двете не се изключват взаимно – категоричен е Явор Иванов. – Луната може да бъде първата стъпка към достигането на Марс, тъй като е доста по-близка. Но Марс разполага с по-благоприятни условия за живот, включително и времетраенето на деня. Изобщо психологически човек би се чувствал много по-добре на Марс, отколкото на Луната.

Явор Иванов мечтае да замине за Марс и да види с очите си българска база там. В това време участва с проекта си в международен конкурс за космическа архитектура и би се радвал на възможност да говори пред наши учени за вижданията си относно хабитат на Марс. Но всъщност погледът му е насочен навън – за да сбъдне колкото се може по-скоро въжделението си да проектира извънземни сгради. 

Снимки: личен архив


Още от рубриката

Юристът Мартин Петров с нова житейска мисия - да помогне на децата да бъдат пълноценна част от обществото

През последните години броят на завръщащите се в България наши сънародници става все по-голям, но в повечето случаи те остават просто бройка пътници, кацнали на някое от българските летища. Част от тях обаче, имат интересни съдби и истории, за..

публикувано на 16.11.17 в 11:14

Застаряването на населението би могло да се окаже двигател на икономическия растеж в България

В хода на общественото обсъждане на проекта за Национална програма за безопасност и здраве при работа 2018-2020 година, БТА публикува мнения на изтъкнати експерти по различните й аспекти. В програмата се изтъква, че с пенсионната реформа..

публикувано на 15.11.17 в 10:25
Изабела Генова, Наталия Бухова и Кирилка Младенова (от ляво на дясно)

Глобалната стипендиантска инициатива „За жените в науката“ добави в листата си още три талантливи българки

Тази година над 50 българки, занимаващи се с наука, се състезаваха за стипендия по програмата „За жените в науката“. Сред тях отличените са само три, с научни изследвания в областта на естествените науки. Националната стипендиантска програма се..

публикувано на 14.11.17 в 12:17