Архитектът Явор Иванов мечтае да построи база на Марс

Човешката фантазия не признава граници – тя е свободна да обходи цялата Галактика и да построи нови светове. Ала когато е подплатена със знания и доза трезвост, тя се превръща в първооткривател и творец тук и сега.

Явор Иванов вече е създал своя нов свят – подкрепил го е с диплома по архитектура и знания за астрономията и космонавтиката, които страстно трупа от дете. Затова и никак не е странно, че във въображението си той вече е пропътувал пътя до Марс. Проектът му „Марсианец” за база на Червената планета впечатлява не само с дързостта да премери сили в област, приоритет на големите мозъци от НАСА, но и с голяма достоверност.

СнимкаНа външен вид базата на Марс наподобява пчелна пита, която може да приюти шестима астронавти за 550 дни, и да им предостави условия за научни изследвания в район от 80 км в диаметър, разказва младият архитект.

Тя се състои от 88 модула, които пристигат поединично на марсианската повърхност, и съединени образуват по-голямо вътрешно пространство. В него съм предвидил лаборатория, фитнес, помещения за готвене, хранене, спане, за производство на ракетно гориво. Между отделните зони има т.нар. въздушни шлюзове, които създават по-голяма сигурност на астронавтите, ако някоя от тях бъде компрометирана. Освен това, са осигурени кислородът, електричеството и водата – най-ценният ресурс на Марс, както и система аквапоника за отглеждане на растения – с нея обитателите на базата сами ще си произвеждат храна.



СнимкаПадината Исмениус кавус е най-подходяща за разполагането на базата. На нея денят на астронавтите ще преминава във външни научно-изследователски дейности, прибиране в марсианския им дом, работа в лабораторията и комуникация със Земята. „Скайпът” между двете планети ще обхваща видео и писмени съобщения, които обаче ще пристигат със забавяне около 12 минути. Денят на Червената планета продължава почти колкото и на Земята (малко над 24 часа), затова пък атмосферата е доста разредена, средната температура е минус 63 градуса и често навява прах.

Пътуването е 210 дни, престоят 550 дни и обратно още 210 дни – обяснява Явор Иванов. – Толкова е, защото на всеки две години има цикъл между Земята и Марс, когато е най-енергоефективно да се изпрати полезен товар. Иначе екипът на Червената планета ще се сменя подобно на Международната космическа станция. А колкото до радиацията – в обшивката на базата и на космическия кораб ще има специален слой, който ще защитава астронавтите от вредните космически и слънчеви лъчи.

За разлика от футуристичните мечтания, проектът на Явор Иванов е съобразен с изискванията на НАСА и може да се изпълни със съвременни материали в близките 20 години.

СнимкаСпоред плановете на НАСА човек ще стъпи на Марс до 2035 г. Частните компании като SpaceX пък имат амбицията това да стане още по-рано. Но аз мисля, че ще се случи около 2040 г., което означава, че до 2055-а е възможно да имаме база на Марс. Тя може да се изгради в рамките на 4-5 години – всеки от модулите се прави на Земята и се изпраща за време между 6 и 8 години – убеден е архитектът.

Луната или Марс – кое небесно тяло ще населим най-напред?

Двете не се изключват взаимно – категоричен е Явор Иванов. – Луната може да бъде първата стъпка към достигането на Марс, тъй като е доста по-близка. Но Марс разполага с по-благоприятни условия за живот, включително и времетраенето на деня. Изобщо психологически човек би се чувствал много по-добре на Марс, отколкото на Луната.

Явор Иванов мечтае да замине за Марс и да види с очите си българска база там. В това време участва с проекта си в международен конкурс за космическа архитектура и би се радвал на възможност да говори пред наши учени за вижданията си относно хабитат на Марс. Но всъщност погледът му е насочен навън – за да сбъдне колкото се може по-скоро въжделението си да проектира извънземни сгради. 

Снимки: личен архив


Още от рубриката
Роберт Солтик

Инициативата „Граждански диалог“ скъсява дистанцията между европейските институции в Брюксел и обикновените хора

Инициативата „Граждански диалог“ представлява поредица от тематични срещи, чрез които представители на европейските структури в Брюксел се срещат лице в лице с гражданите и разговарят за общите проблеми на общността. Идеята за организиране на подобен..

публикувано на 22.06.18 в 10:34

Отбелязваме Международния ден на йога

За четвърта поредна година светът отбелязва Международния ден на йога. В края на 2014г., по предложение на министър-председателя на Индия Шри Нарендра Моди, Общото събрание на ООН учредява празника и определя датата 21 юни – деня на лятното..

публикувано на 21.06.18 в 12:07

Александър Александров: Космонавтите сме направени от друго тесто

БАН отбелязва 30-годишнината от полета на втория български космонавт Александър Александров с изложба на оригиналните апарати, с които са провеждани експериментите на орбиталната станция “Мир”, скафандъра и костюма му, фотографии, научни и видео..

публикувано на 20.06.18 в 11:17