Носим гените на траки и прабългари и не сме славяни

Снимка: БГНЕС

Едно научно изследване на генетичния код на българите е на път да заличи дълбоко вкореняваната у нас вяра за тюркско-алтайския ни произход. Неотдавна български и италиански учени се заеха да установят какво се крие в гените на съвременните българи и стигнаха до смайващи резултати. Но и до един риторичен въпрос – дали точната наука генетика със своите необременени от емоциите данни ще успее да пребори идеологическите наслоения в историята.

За да съставят генетичната карта, според която сме наследници на траките и прабългарите, учените се връщат пет хилядолетия назад. Най-напред те вземат кости и зъби, намерени в тракийските некрополи. От нашето летоброене (VIII-X в.) пък датира генетичният материал от прабългарите. И след като сравняват пробите от миналото с тези на 900 съвременни българи, полученият резултат лаконично гласи: европейска популация, най-близка до унгарци, хървати и италианци.

В мащабното проследяване на произхода на българите участват Катедрата по медицинска генетика на Медицинския университет в София, Институтът по микробиология, Институтът по антропология, Националният археологически институт с музей при БАН и Флорентинският университет, чиято лаборатория изследва генетичния материал.



СнимкаАко погледнем генетичната карта, ще видим, че траките са по-отдалечени от съвременните българи и от прабългарите, докато прабългарите и съвременните българи са много по-близо разположени – казва Десислава Нешева, генетик-специалист в Катедрата по медицинска генетика на МУ. – Това се обяснява с голямата времева разлика при изследваните проби – траките са обитавали хилядолетието пр.Хр. и в новата ера данните за тях стават все по-оскъдни. Но все пак се вижда, че те са близки до съвременните българи и до прабългарите, а интересното е, че от гърците са по-отдалечени.

Установихме, че нямаме генетична връзка с тюркските и с алтайските популации. Нямаме генетична връзка и със съвременните турци, макар да се е смятало, че заради турското робство е имало смесване на генетичния материал. Дори прабългарите нямат генетична връзка с турците, както и с тюркско-алтайските популации. За съжаление, не успяхме да изследваме древни славяни, защото нямахме достъп до техен генетичен материал (прилагали са трупоизгаряне). Сравнявайки обаче съвременните славяни в световен мащаб, се вижда, че не сме близки с тях.

Теорията, че основно сме славяни, плод на политическа конюнктура ли е или резултат от липсата на научни инструменти?

Може би и в двете насоки има някаква истина – предполага Десислава Нешева. – Знаете, че историята се пренаписва в зависимост от интересите. От друга страна, генетиката в последните десетилетия много напредна – ние използвахме най-добрата методология и тя даде прекрасни резултати. Така че може да се обсъжда, че по някакъв начин историята е била манипулирана и изопачена, докато генетиката е точна наука и дава точна информация.

И тъй като вече е доказано, че носим у себе си нещо и от траките, добре е да знаем кои са били те – древна цивилизация, оставила богато културно-историческо наследство на Балканите. А виждаме, че и генетичното им наследство оказва влияние във формирането на съвременните българи, добавя Десислава Нешева.

Очаква се резултатите от генетичното изследване да бъдат публикувани в авторитетно научно списание. А сега учените си мечтаят да намерят пари, за да се върнат този път в осмото хилядолетие пр.Хр. и да проучат още по-древните народи, населявали нашите земи.


Още от рубриката

Бързото намаляване на населението насочва вниманието към качеството на човешките ресурси, с които разполагаме

Макар населението в страната ни да намалява с бързи темпове, апокалиптичните прогнози, че българите ще изчезнат като нация, са неоснователни. В това уверяват изследователи на демографските проблеми от БАН и припомнят, че в периода след..

публикувано на 19.11.18 в 13:50

75 на сто от българските потребители искат да плащат в магазините чрез смартфона си

Около 75 процента от българските потребители искат да плащат със смартфона си, вместо с платежна карта или кеш, показва проучване на картов оператор за България. Според данните най-голям интерес към тази услуга има сред хората на възраст между 18-22 и..

публикувано на 18.11.18 в 08:00

17 ноември - Световен ден на недоносените деца

В България всяка година се раждат между 6000 и 6500 недоносени деца, т. е. едно от десет бебета е родено преждевременно. Това са данни на Световната здравна организация, защото, за съжаление, в нашата страна не съществува официален регистър на..

публикувано на 17.11.18 в 08:00