До Нова година в Националния исторически музей може да се види една великолепна изложба – „Мостове на светлината”. Тя е съчетала над 50 творби от известния български художник Вълчан Петров и ценности от богатите музейни фондове. Идеята за тази среща зреела в продължение на години. „Бяхме виждали негови картини, в последствие видяхме много повече –разказва д-р Елка Пенкова от НИМ. – Той пресъздава различни тракийски сюжети, църкви, красиви съдове. И решихме да направим една изложба.” В експозицията могат да се видят знакови паметници: предмети от Панагюрското и от Рогозенското съкровище, от некропола на Аполония Понтика, мраморни оброчни плочки на Тракийския конник, икони, църковна утвар, старинни дърворезби.

Екипът спечелил проект от Министерството на културата за временна експозиция. Решили да придадат приемственост между тракийските паметници, езичеството и християнството. И тогава се родил замисълът изложбата да бъде разположена като един кръговрат – на слънцето.

Идеята ни се провокира и от четирите сезона, които Вълчан е рисувал в своите прекрасни картини с различни символи – разказва Елка Пенкова. – Естествено, той като художник интерпретира символите извън техния исторически контекст. Но ние направихме цялата тематична структура със значението им, което те са имали в античността. Важно е как това значение се променя вече в християнството и как се пречупва през светогледа на един съвременен български художник, който по-скоро е и балкански майстор и винаги държи да се подчертава това. И се започна с кръговрата на слънцето и със сезоните, свързахме и тракийската орфическа вяра с християнството, тъй като има много неща, които преминават в него. Дори самият образ на Орфей, но вече в римските катакомби, при ранното християнство, е бил представян като добрия пастир или пък като самия Христос. И затова направихме точно тази тематична структура. А кръговратът на слънцето, който е божествен, е и човешки. Имаше много притеснения от целия екип да не минем границата на вярата, също и да не преекспонираме нещо. Затова ни беше доста трудно и при текстовете, които съставяхме, и при подреждането на всички експонати. Но мисля, че се справихме да не прекрачим една граница, която не бива да се преминава – тази на вярата, да дадем приемственост.

Екипът на експозицията, в унисон със съвременните тенденции за съчетаването на изложби със средствата и на други изкуства, в случая се опрял на театралното осветление. Още повече, че художничката Елена Бояджиева имала опит като сценограф. И картините били свързани с извечните теми за кръговрата на живота, за смъртта и раждането, за достигането до истинското познание, до божественото зрънце в различните философии. А и до празниците, съхранили традициите и запазената до нас вековна обредност.

Изложбата е общо дело на Вълчан Петров, на д-р Елка Пенкова и колегата й д-р Любава Георгиева, които работят в областта на античната история и култура. И на младите изкуствоведи д-р Лора Ненковска и д-р Цвета Евлогиева-Кацарова, които получили своето „бойно кръщение” при работата по експозицията.

Самата изложба предполага съвместна работа на хора от различни сфери. Например, както вече беше споменато името на нашата художничка Елена Бояджиева, съвместно с която успяхме да изградим сценографски експозицията – споделя Любава Георгиева. – Всъщност, да призная, това беше едно голямо предизвикателство, един експеримент, първият опит да се съчетаят нещата в такъв порядък. Бих искала да кажа също, че в изложбата, освен експонати, добре познати на публиката като Рогозенското съкровище и копия на предмети от Панагюрското златно съкровище, икони, църковна утвар от фонда на музея, участват за първи път и един стенопис, представящ сцената „Успение богородично” от църква в Ботевград, както и изключително интересен каменен релеф с изображение на седемглава ламя с корони от Ивайловград. Те бяха представени в експозицията благодарение на усилията на наш колега от музея, който правеше проучвания в тези райони и успя да уреди тези експонати да гостуват при нас.

Снимки от изложбата Венета Павлова