Слушайте!
Audio Player
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Delete” не е краят…

БНР Новини
Снимка: личен архив
Българката Михаела Лакова е сред най-интересните представители на медийното изкуство в Холандия. Завършва сценография в НАТФИЗ през 2011 г., а малко по-късно идва и „промяната в курса”:



Снимка
Снимка
Интересът при мен дойде през 2012 г. от магистърската програма, която започнах в Ротердам, където живея в момента. След дипломирането си работя като визуален артист. Работата ми изследва проблемите на дигитализацията, като свободното споделяне на информация в интернет, следенето, кражбата на лични данни и постепенното отсъствие на физически носител за сметка на така наречените облачни услуги. Според моето проучване заличаването на публикации в интернет е невъзможно поради факта, че дигиталната информация се мултиплицира, разпространява и копира на много нива. Натискайки „delete”, това не води до изтриване на информацията. С навлизането на облачните услуги, ние самите губим достъп до физическия носител или паметта. Дълго време отказвах да си направя Фейсбук профил, без да подозирам за тези опасности. С навлизането в медийната теория, открих редица автори, които засягат тази тема. Мисля, че Фейсбук е неизбежна част от ежедневието ни и ни дава доста информация и връзки с хора. В същото време трябва да сме предпазливи, когато публикуваме лични данни и снимки, защото те остават там за неопределен период, дори завинаги. Хората мислят, че имат права върху съдържанието, което публикуват, но приемайки условията за ползване на Фейсбук, Туитър и др., ние доброволно се съгласяваме да споделим правата с тези платформи. Намирам това за проблематично.

СнимкаПрез 2014 г. Михаела Лакова представя интерактивната медийна инсталация DEL?No, wait!REW показана на различни фестивали на медийното изкуство в Европа. Всичко започва със закупуването на 10 харддиска.

Започнах да възстановявам закодираната в тях информация – спомня си Михаела. Моята цел бе да докажа тезата до каква степен е невъзможно изтриването на данни и до какво би довело това. Натъкнах се на голямо количество снимки. Беше много силна етичната дилема какво да направя с тях. Реших да направя инсталация и публиката да определи съдбата им. На екран с програма има две опции – посетителите на изложбата да изтрият или запазят изображенията. Ако изберат второто, снимките отиват в онлайн галерия, до която всеки има достъп.

СнимкаЧаст от тези изображения влизат в публикацията The Blue Print. В нея Михаела Лакова въвежда читателя в основните теми на медийното изкуство. Книгата e подкрепена от наградата „Гауденц Б. Руф” за съвременно българско изкуство. Междувременно авторката продължава да събира материал за работа. На последното представяне на инсталацията през май 2016 в Австрия кураторите на изложбата й предоставят харддискове, взети от Гана. С какво те се оказват ценни за работата на Михаела? В Гана се намира едно от най-големите сметища за електронни отпадъци. Освен, че е екологичен проблем, това е и предпоставка за кражба на информация. Често местните изземват артефакти от сметището, възстановяват данни от тях и ги използват срещу собствениците.

Стигаме и до дигиталната криминология. Имам интерес в тази област, но моята гледна точка е по-скоро артистична. Като медиен артист се стремя да достигна до публика, която не е информирана, не е достатъчно предпазлива – казва Михаела. А вие какво направихте с ненужнитe харддискове?

Снимки: личен архив


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

НАТФИЗ "Кр. Сарафов" ще бъде домакин на голяма конференция на FilmEU през юни

Каква би била мотивацията във време на политически кризи, войни, мигрантски натиск и неясно бъдеще, да мечтаеш за единен Европейски университет за кино и медии? Една образована и културна нация е много по-трудно манипулируема и по-устойчива на..

публикувано на 02.04.25 в 08:15

Албанският режисьор Роберт Будина: Зрителите трябва да гледат дълбоко

През последните години сътрудничеството между българското и албанското кино се засилва. Албанските продукции все повече намират място на български фестивали и обратното. Това показва нарастващото артистично взаимодействие между двете страни, което носи..

публикувано на 31.03.25 в 12:55

Българският културен институт в Париж "разказва" България на кино

"Ако България ми беше разказана" – под това заглавие в Париж започва новата инициатива на Българския културен институт във френската столица в партньорство със Синематеката за документално кино към Обществената библиотека (Bpi) на Центъра "Жорж..

публикувано на 31.03.25 в 11:15