„Delete” не е краят…

Снимка: личен архив
Българката Михаела Лакова е сред най-интересните представители на медийното изкуство в Холандия. Завършва сценография в НАТФИЗ през 2011 г., а малко по-късно идва и „промяната в курса”:



СнимкаИнтересът при мен дойде през 2012 г. от магистърската програма, която започнах в Ротердам, където живея в момента. След дипломирането си работя като визуален артист. Работата ми изследва проблемите на дигитализацията, като свободното споделяне на информация в интернет, следенето, кражбата на лични данни и постепенното отсъствие на физически носител за сметка на така наречените облачни услуги. Според моето проучване заличаването на публикации в интернет е невъзможно поради факта, че дигиталната информация се мултиплицира, разпространява и копира на много нива. Натискайки „delete”, това не води до изтриване на информацията. С навлизането на облачните услуги, ние самите губим достъп до физическия носител или паметта. Дълго време отказвах да си направя Фейсбук профил, без да подозирам за тези опасности. С навлизането в медийната теория, открих редица автори, които засягат тази тема. Мисля, че Фейсбук е неизбежна част от ежедневието ни и ни дава доста информация и връзки с хора. В същото време трябва да сме предпазливи, когато публикуваме лични данни и снимки, защото те остават там за неопределен период, дори завинаги. Хората мислят, че имат права върху съдържанието, което публикуват, но приемайки условията за ползване на Фейсбук, Туитър и др., ние доброволно се съгласяваме да споделим правата с тези платформи. Намирам това за проблематично.

СнимкаПрез 2014 г. Михаела Лакова представя интерактивната медийна инсталация DEL?No, wait!REW показана на различни фестивали на медийното изкуство в Европа. Всичко започва със закупуването на 10 харддиска.

Започнах да възстановявам закодираната в тях информация – спомня си Михаела. Моята цел бе да докажа тезата до каква степен е невъзможно изтриването на данни и до какво би довело това. Натъкнах се на голямо количество снимки. Беше много силна етичната дилема какво да направя с тях. Реших да направя инсталация и публиката да определи съдбата им. На екран с програма има две опции – посетителите на изложбата да изтрият или запазят изображенията. Ако изберат второто, снимките отиват в онлайн галерия, до която всеки има достъп.

СнимкаЧаст от тези изображения влизат в публикацията The Blue Print. В нея Михаела Лакова въвежда читателя в основните теми на медийното изкуство. Книгата e подкрепена от наградата „Гауденц Б. Руф” за съвременно българско изкуство. Междувременно авторката продължава да събира материал за работа. На последното представяне на инсталацията през май 2016 в Австрия кураторите на изложбата й предоставят харддискове, взети от Гана. С какво те се оказват ценни за работата на Михаела? В Гана се намира едно от най-големите сметища за електронни отпадъци. Освен, че е екологичен проблем, това е и предпоставка за кражба на информация. Често местните изземват артефакти от сметището, възстановяват данни от тях и ги използват срещу собствениците.

Стигаме и до дигиталната криминология. Имам интерес в тази област, но моята гледна точка е по-скоро артистична. Като медиен артист се стремя да достигна до публика, която не е информирана, не е достатъчно предпазлива – казва Михаела. А вие какво направихте с ненужнитe харддискове?

Снимки: личен архив


Още от рубриката

Малка художничка от Плевен е удостоена с медал от конкурс в Япония

Седемгодишната Катерина Попова от Плевен спечели Сребърен медал от 47-мия международен конкурс за детско изкуство в Токио. Тя е възпитаник на плевенската арт школа „Колорит”. Това съобщи ръководителят й, художникът Майя Ананиева. Малката художничка е..

публикувано на 16.09.17 в 10:15

Картини, озарени от светлината на България, рисува художничката Петя Петрова в далечния немски град Аахен

Разстояние от 1600 километра и 17 години живот зад граница не са били в състояние да откъснат художничката Петя Петрова от българските й корени. Любовта към всичко българско у нея се засилва с всяка изминала година. За Петя е в сила правилото, че..

публикувано на 16.09.17 в 08:15

Елизабет Христова – Лиса рисува портрети в стила на ван Гог в първата анимация с маслени картини

Картините, животът, думите на Винсент ван Гог дотолкова обсебват личния им свят, че доброволно се пускат по течението, за да съпреживеят последните дихания и мистериозната му смърт. С поетичния език на любовта 125 художници от различни държави..

публикувано на 08.09.17 в 09:10