"Бял заек, червен заек" – спектакълът на спонтанното действие

Автор:

Как ви звучи да се играе постановка без режисьор и репетиции? Ако мислите, че е невъзможно – грешите. Ще ви разкажем за моноспектакъла „Бял заек, червен заек“, в който не само публиката, но дори и актьорът няма представа какво ще се случи. Единственото, което издават продуцентите Ева Русева и Моника Ковачева, е, че в постановката няма импровизация и актьорът и публиката са водени единствено от текста. Те трябва да възприемат всичко това като приключение. Относно заглавието, Ева е категорична, че за да разберем смисъла му, трябва да посетим постановката, но най-общо става въпрос за държанието ни в обществото и какъв е пределът на компромисите, които правим, за да сме част от него. Ето какво ни разказа Моника за постановката:

Актьорът излиза на сцената, без да знае нищо за постановката, както не знае и публиката. Така те могат да изживеят една много специална връзка и приключение. Между актьора и публиката се създава изключителна връзка, защото всичко се ръководи от автора. Той я пише в този формат, защото ден с ден не си прилича. Ние не можем да повторим нито днешния, нито вчерашния, нито утрешния. Тя не е точно постановка, а по-скоро социален експеримент, литературно четене.

Идеята за постановката тръгва от Иран. Авторът ѝ Насим Сюлейманпур е иранец, който няма право да напуска страната си, тъй като паспортът му е отнет. Пише я, за да може тя да пътува вместо него.

Моника и Ева са студентки във Великобритания. От около година живеят и учат в Лондон. Казват, че решили да учат там, защото искат да натрупат опит. След това се надяват да се върнат у нас и тук да приложат наученото в развитието на театъра, киното, а и други изкуства.

Спектакълът „Бял заек, червен заек“ ще се играе два пъти през този месец – на 13-и и 18-и с двама различни актьори – Леонид Йовчев и Христо Петков. Домакини са „Нов театър НДК“ и Театрална работилница „Сфумато“. Билетите за първата дата са изчерпани. През юни обаче момичетата планират още поне 10 представления. Актьорите в главната роля винаги ще бъдат различни. 

Още от рубриката

Със “Закуска в ателието” Атанас Хранов ни кани на разходка в своя духовен лабиринт

В новата си изложба художникът Атанас Хранов открехва своето ателие – онова най-съкровено духовно обиталище, от което в утринта струи мистична светлина. “Закуска в ателието” размива границите между въображаемо и реалност и понякога оставя..

публикувано на 25.04.18 в 11:28

Елисавета Багряна – една от вечните българки

Тази година отбелязваме 125 години от рождението на прочутата българска поетеса Елисавета Багряна ( родена на 29. 04. 1893 г. ) . По този повод в Столична библиотека бе открита изложбата „Аз – Багряна”. Експозицията е част от кампанията..

публикувано на 18.04.18 в 11:47

Фотографът Никола Михов изследва защо Мона Лиза се превръща в „звезда“ на селфи манията

Селфи с Мона Лиза е хитът сред световните туристи, които посещават Лувъра и попадат в плен на загадъчната усмивка на шедьовъра на Леонардо. Ако преди десетилетия реакциите са били просто съзерцание или нищо, днес селфи манията отбелязва милиарди лични..

публикувано на 14.04.18 в 08:05