По следите на бохемските кафенета от соца

Подобно на уважаващи себе си градове като Париж, Виена, Мадрид, Ню Йорк, Прага и София през годините има знакови кафенета, в които са се събирали интелектуалци и люде от артистичната бохема. Кои са тези места и какви хора са оставили следи в тях разказва книгата на Мариана Първанова „Бохемските кафенета на соца”, излязла в издателство „Гутенберг”. Става дума за периода от 1944 до 1989 година.

Сладкарница „Роза”
СнимкаИдеята за книгата се роди много отдавна, благодарение на моята журналистическа работа и аз натрупах доста материал – разказа на премиерата на изданието Мариана Първанова. – Но едва когато започвах миналата година да я пиша, разбрах, че всичко натрупано дотогава е нищо пред това, което ме очаква. Оказа се, че отварям една много голяма тема, без да съм подозирала за нея. Тема, която е абсолютно неразработена и за която за смятам, че книгата е само началото й. И се надявам, че ще бъде продължена от много други хора след мене. Имах щастието още при първата ми среща за нея да попадна на един много интересен човек – художника Божидар Икономов – Дари (едно от големите имена в света на плаката у нас и в чужбина, с престижни награди). Той най-обстойно ми разказа за живота на бохемата през 70-те години. Очерта местата, където се е събирала интелигенцията, много подробно говорихме с него. Видяхме се няколко пъти, той прочете текста за себе си, много държеше да включим плакатите, с които е известен. Естествено, аз уважих неговото желание и едва няколко месеца по-късно разбрах защо той толкова е държал. Получих имейл да присъствам на опело в една от софийските църкви. Оказа се, че е бил болен, беше починал.

Ресторант „Кристал”Може би това е било последното интервю на Дари, преди да си отиде два-три месеца по-късно. И Мариана Първанова решава да се обърне с молба към много хора за това време, защото самата тя не е била свидетел нито на 60-те, на 70-те, а едва на късните 80 години. Всички, към които се обърнала, откликнали с голямо желание. Причината: върнали се към своята младост. Това обаче било само началото на разговора за заведения  като писателското кафене на ул. „Ангел Кънчев”, „Кристал”, клуб-ресторанта на СБЖ, „Севастопол”, „Бамбука”, „Прага”, „Астория”, „Яйцето”, „Бразилия” и т.н. Разговорът се оказал много интересен и всеобхватен.

Градинката пред ресторант „Кристал” и кафе-сладкарница „Рубин”
Надявам се все пак приблизително да съм успяла да предам  нещо като снимка на времето. И тя да отговори на очакванията на хората, които са били свидетели на бохемските кафенета от това време – казва Мариана.

Сладкарницата на хотел „София”
А ето как писателят хуморист Михаил Вешим обрисува годините на соца:

Снимка„Няма” беше най-употребяваната дума при келнерите на соца, заедно с другата – „свърши”. Разказваше се такъв случай. Един сервитьор в новооткрития тогава хотел „България” в Бургас не познал директора на тогавашното БАТО – „Българска асоциация за туризъм и отдих”. Шефът се настанил на масата инкогнито като обикновен гражданин и поискал да прочете менюто, а сервитьорът му отвърнал свойски: „Абе, това да не ти е читалня.” Даже в такива дребни кръчмарски случки се крие отговорът на въпроса какво ни отне демокрацията. Бъди доволен, че си на яслата и нещо все пак ти сипват. Най-голямото достойнство на книгата на Мариана Първанова „Бохемските кафенета на соца” е, че събира случки и парчета истински живот, а не пост истински – елементи от пъзел, разпръснат из софийските кафенета, ресторанти и клубове. Събереш ли търпеливо елементите, се получава една мозайка – пълна картина на онова време.

Кафе-сладкарница „Ялта”
Накрая бих искала да кажа, че се надявам книгата „Бохемските кафенета на соца” да дава достатъчно пълна ретроспекция, за да може да се отговори на главния въпрос какво са били кафенетата. Освен че са били приятно място за срещи, от отговорите на хората, на които задавах въпроси, разбирам, че за някои те са били театрална сцена за лична изява. За други – място за клюки, интриги. За трети – създаване  приятелства на чашка. Но мнозина подчертаваха, че тези кафенета са били  единственото място, на което е можело да се осъществи неформална връзка между поколенията, в която едното поколение е предавало знанията си на другото.

Подлезът пред ЦУМ
Ще добавим, че книгата има и втора част – с журналистически портрети на  известни български артисти. А в третата й част са представени арткафенета на Виена, Париж и Варшава.

Снимки: Венета Павлова, socbg.com и архив

print Отпечатай
Още от рубриката

Магията на чипровските килими събра многобройната публика на Капана фест в Пловдив

Велика Стоева от гр. Чипровци се занимава от дете с изработката на килими. Всички жени в рода й са били тъкачки, а станът е неизменна част от домашните мебели. За мен това е професия вече 20 години. Много трудно се оцелява с този занаят, защото отнема..

публикувано на 15.06.17 в 12:57

Три знакови дами на българската живопис представени в галерия „Арте”

До 14 юни в столичната галерия „Арте” могат да се видят творби на три от големите дами в българската живопис. Това са Олга Вълнарова, Елза Гоева и Мария Столарова. Изложбата е първа част от поредица, която представя творчеството на талантливи..

публикувано на 06.06.17 в 14:42

„Едно лято в едно блато“ – мюзикъл, който разказва по детски за връзката ни с природата

Идеята за спектакъла „Едно лято в едно блато“ е на Маргарита Шоселова, музикален хореограф на детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаритки“, а в спектакъла участва и Държавната опера – Стара Загора. Действието се развива през лятната..

публикувано на 02.06.17 в 13:49