„Българските чехи” внасят европейски дух и стил в следосвобожденска България

Ако страната ни днес има европейски облик и е запазила поне частица от обноските в цивилизования свят, изцяло го дължим на чехите. Веднага след Освобождението в земите ни пристигат множество предприемчиви специалисти и хора на духа, за да помогнат за възраждането на държавата.

Снимка„Българските чехи”, както ги наричаме днес с благодарност, се нареждат сред строителите на съвременна България. След 1878 г. младата държава се нуждае от помощ, за да изгради своите институции, да се погрижи за духовното израстване на българите, съвсем наскоро придобили статута си на граждани, и да създаде модерен облик на своите градове – и я намира в лицето на високообразованите чехи, които се отзовават със своите труд и интелект. Така у нас пристигат инженери, архитекти, строители, занаятчии, полиграфи, пивовари, но и видни интелектуалци – историци, художници, музиканти.

Снимка

Всеки носи нещо, което притежава, но най-вече своето високо образование и своята професионална издигнатост – казва Дарина Билярска, експерт в Централния държавен архив, за пристигналите у нас чехи. – Разбира се, те са носители и на много човешки качества, които по някакъв начин придават тук. Но най-вече всичките тези чехи, заради изключителната си подготвеност, донасят много наука, много интелект.

СнимкаНа „българските чехи” е посветена документалната изложба, която Държавната агенция „Архиви” подреди тези дни в сградата си на ул. „Московска”, 5. Двайсет и шестте табла с фотографии и документи, представящи портретите на някои от най-заслужилите, пристига след голям успех от Народната библиотека в Прага и ще може да се види до 2 юни. Кои обаче са тези най-светли личности, допринесли за въздигането на новоосвободеното ни отечество?

СнимкаНапример да започнем от братята Прошек – Георги и Богдан, които създават една от първите модерни пивоварни фабрики в България – започва разказа си Дарина Билярска. – Те изграждат и много внушителни архитектурни обекти в София, сред които са Лъвов мост и Орлов мост. Друг чех – архитектът Антонин Колар, е автор на проекта на паметника на Васил Левски, както и на първия градоустройствен план на столицата. Изобщо няма сграда, няма значимо място в центъра на София, което да не е свързано с чешки имена. Да не говорим за Пловдив, където градоустройствения план и много от знаковите сгради на града дължим на друг чех – Йосиф Шнитер, или за Варна, чиято Морска градина е проектирана от още един чех – Антон Новак.

СнимкаБългарското правителство обаче кани не само майстори със златни ръце, но и видни учени и творци, за да положат духовните основи на държавата. И тук пристигат историкът Константин Иречек, братята археолози Карел и Херман Шкорпил, художниците Иван Мърквичка и Ярослав Вешин, виолончелистът и композитор Иван Цибулка, режисьорът Йозеф Шмаха... Много от тези велики чехи остават във втората си родина и почиват тук за вечни времена. Заради всеотдайността и любовта, с които се отнасят към България, те получават гражданство, окичват се с високи ордени и стават почетни членове на разнообразни професионални общности. Днес български улици, площади и училища носят техните имена, срещаме ги в литературни произведения, минаваме край сградите и паметниците, оставили ни в наследство. А когато се оглеждаме в недъзите на обществения и на политическия ни живот, в ушите ни, за съжаление, все така кънтят думите на великия Константин Иречек: Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много с толкова малко за толкова дълго време, че вече сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.

Снимки от изложбата: Диана Цанкова

Още от рубриката

Малка художничка от Плевен е удостоена с медал от конкурс в Япония

Седемгодишната Катерина Попова от Плевен спечели Сребърен медал от 47-мия международен конкурс за детско изкуство в Токио. Тя е възпитаник на плевенската арт школа „Колорит”. Това съобщи ръководителят й, художникът Майя Ананиева. Малката художничка е..

публикувано на 16.09.17 в 10:15

Картини, озарени от светлината на България, рисува художничката Петя Петрова в далечния немски град Аахен

Разстояние от 1600 километра и 17 години живот зад граница не са били в състояние да откъснат художничката Петя Петрова от българските й корени. Любовта към всичко българско у нея се засилва с всяка изминала година. За Петя е в сила правилото, че..

публикувано на 16.09.17 в 08:15

Елизабет Христова – Лиса рисува портрети в стила на ван Гог в първата анимация с маслени картини

Картините, животът, думите на Винсент ван Гог дотолкова обсебват личния им свят, че доброволно се пускат по течението, за да съпреживеят последните дихания и мистериозната му смърт. С поетичния език на любовта 125 художници от различни държави..

публикувано на 08.09.17 в 09:10