С разпръснатите си тук-таме къщи, сгушени в зеленината на дърветата, Златна ливада прилича повече на махала отколкото на село. Разположено сред плодородните земи на Златна Тракия, мястото от векове привличало хората с магнетичното очарование на природата си. За това свидетелстват древното тракийско светилище, чиито останки могат да се видят и днес и руините на римска крепост на един от хълмовете в района, която е имала стратегическо значение в миналото. От тук е минавал и главният път между Констатинопол и Сердика – Виа Диагоналис. В това кътче на Централна България, на около 15 километра от Чирпан и на около километър от Златна ливада, се намира и най-старият манастир, построен по българските земи – Чирпанският или Златноливаденски „Свети Атанасий". Светата обител е не само най-древната в България, но и в цяла Европа. Повече подробности за манастира разказва Нанси Маринова – уредник в Историческия музей в Чирпан:
В житието на светеца е описано, че през 344 година, пътувайки за църковен събор в Сердика, той отсяда в римска крепост в близост до град Берое (днешна Стара Загора). В онова време в този район се разпространявала арианската ерес. Като ревностен защитник на православието Свети Атанасий решил, че мястото е подходящо за създаване на манастир. Остава там за пост и молитва. И до днес може да се види постницата, която е издълбана в скалата. В нея светецът е живял и се е молил. Счита се, че мястото е енергийно заредено и богомолците, посещавайки манастира в Златна ливада, минават през нея за здраве. Сведения за манастира имаме и от по-късно време, от ХII век от византийската принцеса Анна Комнина. В своите хроники тя също споменава, че на място, което се намира между Стара Загора и Пловдив, е основан манастир от Свети Атанасий.
През многовековната си история Чирпанският манастир е бил многократно опожаряван, разрушаван и съзиждан отново. Има археологически доказателства, че е съществувал през Късната античност и Средновековието. През годините на османското владичество, както много други обители, и Чирпанският манастир е давал подслон и е укривал поборниците ни за свобода. И до днес е запазена килията, в която се е крил Васил Левски. Тук са намирали защита и множество хайдути. Счита се дори, че Пайсий Хилендарски е отсядал в манастира. Въпреки огромната си роля на културно и просветно средище през годините на съществуването си, по време на комунистическият режим е превърнат в овчарник. В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век отново е възвърнат статута му на монашеска обител.
В манастирската църква се пазят ценни икони, за които Нанси Маринова разказва:
Една от най-интересните икони, която се съхранява в манастира на Златна ливада е дарена от Александрийския епископ. Тя е на Свети Атанасий. Има още една икона на светеца, която е подарена от монаси от Атон. Както и иконата на Света Петка, която се намира над самия олтар.
Като средища на културата и като люлка на българщината в манастирите се пазят и множество ценни ръкописи. Нанси Маринова разказва кое е най-ценното запазено в Златноливаденския манастир „Свети Атанасий“:
Това е препис на Реймското евангелие. Оригиналът му днес се намира в библиотеката на Реймс – Франция. Това е църковнославянски ръкопис, който се състои от две части. Едната е изписана на кирилица, а другата, по-голяма част – на глаголица. Интересното на това евангелие, е че в продължение на векове френските крале са се короновали, полагайки ръка на него. Днес в манастира се съхранява единственият препис на български език, направен от наши художници, които са го дарили на светата обител.
Снимки: Светлана Димитрова, Архив
В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води изключително духовен, християнски живот. За езиковедите той е сред най-ярките ревнители на..
Православната църква днес чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Йоаким и Анна дълго време нямали деца, въпреки праведния си живот. Освен личната си мъка те понасяли и обществения укор, тъй като бездетието се смятало за Божие..
Православната ни църква почита на 6 декември паметта на свети Николай Чудотворец. Наричат го светецът на милосърдието, защото целият му живот бил посветен в подкрепа на бедните, страдащите, невинните и онеправданите. Словата му имали удивително..