С разпръснатите си тук-таме къщи, сгушени в зеленината на дърветата, Златна ливада прилича повече на махала отколкото на село. Разположено сред плодородните земи на Златна Тракия, мястото от векове привличало хората с магнетичното очарование на природата си. За това свидетелстват древното тракийско светилище, чиито останки могат да се видят и днес и руините на римска крепост на един от хълмовете в района, която е имала стратегическо значение в миналото. От тук е минавал и главният път между Констатинопол и Сердика – Виа Диагоналис. В това кътче на Централна България, на около 15 километра от Чирпан и на около километър от Златна ливада, се намира и най-старият манастир, построен по българските земи – Чирпанският или Златноливаденски „Свети Атанасий". Светата обител е не само най-древната в България, но и в цяла Европа. Повече подробности за манастира разказва Нанси Маринова – уредник в Историческия музей в Чирпан:
В житието на светеца е описано, че през 344 година, пътувайки за църковен събор в Сердика, той отсяда в римска крепост в близост до град Берое (днешна Стара Загора). В онова време в този район се разпространявала арианската ерес. Като ревностен защитник на православието Свети Атанасий решил, че мястото е подходящо за създаване на манастир. Остава там за пост и молитва. И до днес може да се види постницата, която е издълбана в скалата. В нея светецът е живял и се е молил. Счита се, че мястото е енергийно заредено и богомолците, посещавайки манастира в Златна ливада, минават през нея за здраве. Сведения за манастира имаме и от по-късно време, от ХII век от византийската принцеса Анна Комнина. В своите хроники тя също споменава, че на място, което се намира между Стара Загора и Пловдив, е основан манастир от Свети Атанасий.
През многовековната си история Чирпанският манастир е бил многократно опожаряван, разрушаван и съзиждан отново. Има археологически доказателства, че е съществувал през Късната античност и Средновековието. През годините на османското владичество, както много други обители, и Чирпанският манастир е давал подслон и е укривал поборниците ни за свобода. И до днес е запазена килията, в която се е крил Васил Левски. Тук са намирали защита и множество хайдути. Счита се дори, че Пайсий Хилендарски е отсядал в манастира. Въпреки огромната си роля на културно и просветно средище през годините на съществуването си, по време на комунистическият режим е превърнат в овчарник. В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век отново е възвърнат статута му на монашеска обител.
В манастирската църква се пазят ценни икони, за които Нанси Маринова разказва:
Една от най-интересните икони, която се съхранява в манастира на Златна ливада е дарена от Александрийския епископ. Тя е на Свети Атанасий. Има още една икона на светеца, която е подарена от монаси от Атон. Както и иконата на Света Петка, която се намира над самия олтар.
Като средища на културата и като люлка на българщината в манастирите се пазят и множество ценни ръкописи. Нанси Маринова разказва кое е най-ценното запазено в Златноливаденския манастир „Свети Атанасий“:
Това е препис на Реймското евангелие. Оригиналът му днес се намира в библиотеката на Реймс – Франция. Това е църковнославянски ръкопис, който се състои от две части. Едната е изписана на кирилица, а другата, по-голяма част – на глаголица. Интересното на това евангелие, е че в продължение на векове френските крале са се короновали, полагайки ръка на него. Днес в манастира се съхранява единственият препис на български език, направен от наши художници, които са го дарили на светата обител.
Снимки: Светлана Димитрова, Архив
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Археолози проучиха некропол в местността Каваци край Созопол. Периметърът, в който се намира е част от историята на Аполония Понтийска и е датиран от IV в. пр. Хр. " Това е един много участък с интересни погребения, в които се открива нюанс на..