Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Който има пещера, ще се спаси

Единственият действащ скален манастир в България е „Св. Димитър Басарбовски“

БНР Новини

България е осеяна с множество скални манастири, датирани от епохата на Средновековието. Изсечени високо на непристъпни места във варовиковите скали, те са били място за усамотение и общение с Бога. Днес тези обители са обявени за паметници на културата и не са действащи. Единственият действащ скален манастир на територията на България е „Св. Димитър Басарбовски“, намиращ се в поречието на река Русенски Лом, в близост до село Басарбово. С какво се обяснява наличието на толкова много скални манастири в България обяснява директорът на Регионалния исторически музей в Русе проф. Николай Ненов:

"Една от основните причини да се строят храмове в пещери е религиозна. Популярен текст в Средновековието у нас е: „Който има пещера, ще се спаси“, т. е. имаме специална сотирологична концепция за спасение чрез наличието на собствена пещера, в случая църква, като се визира конкретно храм. Отделно са карстовите райони с възможността да се правят църкви в скалите. Но като цяло е вярата. Много често съпоставяме днешното битие със средновековното, а то не е същото. Тогава без религията не е било възможно никой да живее. И то не религията както я познаваме, а действително строгата вяра".



За най-ранните исторически сведения за съществуването на Басарбовския скален манастир проф.Ненов казва:

"От анализите на изследователите виждаме човешко присъствие в тези пещери от първите десетилетия на българското християнство. Това е IX в. Виждаме в някои от скалните ниши рисунки на елени, слънца, малки надписи, кръстове. Това са познатите на изследователите рисунки – графити, някои от които се свързват с предхристиянски, други с християнски произход. Още от първите десетилетия на приемане на християнството – IX-X в., със сигурност и там, където е Басарбовският манастир, е имало скални църкви, по-късно вероятно и манастир".



Кои изследователи са проучвали манастира и в кои години?

Един от най-известните е Карел Шкорпил, този титаничен чех-българин, който поставя основите на българската археология. В по-ново време проф. Тодор Моллов от Великотърновския университет на базата на много писмени извори прави анализи на ситуацията и около битието на манастира, и, разбира се, около Свети Димитър.



Проф.Ненов казва, че в църквата няма оригинални стенописи и обяснява, че: когато Карел Шкорпил, в края на XIX в., посещава манастира, вижда само голи пещери. През 1937 година монахът Хрисан, който идва от Плаковския манастир, възстановява обителта и се появяват следващите стенописи и икони.



Проф. Ненов обяснява каква е ролята на Басарбовската обител в миналото, когато манастирите са били средища на културата и просвещението:

"Басарбовският манастир има една особена позиция в българската история. Той е част от поредицата манастири по река Русенски Лом. Един от най-известните манастири в този район е Ивановски скални църкви. Тук говорим за патриаршески манастир със скрипториуми, т. е. с места за преписване и написване на книги, където живеят образовани хора. За това свидетелстват десетките надписи по стените на някогашните килии. В резултат от сватбата на Иван Александър – по-късно български цар, с влашката принцеса Теодора, като част от зестрата баща й подарява манастир със село. Манастирите във времето на Българското Средновековие са единствените истински феодали. Т. е. манастирът притежава собствени села, с хора, които работят за него и го издържат. Идването на тази влашка фамилия Басараб носи името на селото и на манастира. Оттам насетне до към края на XVI век този манастир е жив".



Скалният манастир „Св. Димитър Басарбовски“ е обявен за археологически паметник на културата. Проф. Ненов обобщава: "Днес видими археологически останки, така, както очаква посетителят, няма. Манастирът е ценен с вписаната си архитектура в скалите и това го прави изключително важен. Шкорпил описва как са намирани монети от Античността, оброчна плочка на Диана, говори се и за плочка на Бакхус". 

През годините манастирът е обновен и към него са построени нови помещения. В миналото дарителството е играло основно роля в изграждането на църкви и манастири. Проф. Ненов обяснява как стои днес този въпрос:



"Ситуацията е сходна. Навремето богатите хора, а както виждаме и в долината на Русенски Лом българските царе, са дарители. Новата църква е направена заедно с нови пространства и помещения в манастира, като дарения на множество русенски граждани и фамилии, и с подкрепата на държавата, както пише и в дарителския надпис".

Снимки: Светлана Димитрова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Проф. Ангел Димитров

Новите членове в българо-македонската историческа комисия, работят постарому

В Скопие се проведе заседание на съвместната комисия по историческите въпроси между България и Северна Македония. Поради обновения състав на македонската страна в комисията основно са обсъдени „принципите на работа, протоколни и..

публикувано на 27.10.24 в 16:18
Снимка: Красимир Георгиев (НАИМ-БАН)

Златни съкровища и артефакти от 14 наши музея ще гостуват на музея „Гети“ в Лос Анджелис

Над 150 експоната от 14 български музея ще участват в изложба под наслов „Древна Тракия и античния свят“. Експозицията ще бъде открита на 3 ноември в музея „Гети“ в Лос Анджелис и ще продължи до 3 март 2025 г., съобщават от Националния..

публикувано на 26.10.24 в 17:35

Свети Димитър Солунски – духовният покровител на Видин

На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..

публикувано на 26.10.24 в 04:45