Старо Железаре – селото с артистична „добавена реалност“

Снимка: личен архив

В пловдивското село Старо Железаре животът си вървял както в другите села в България. Сутрин стопаните ставали преди съмване, за да се погрижат за добитъка и да изведат кравите и овцете на паша. После тези, които не тръгвали за работа към съседни градове, сядали пред домовете, за да си говорят за живота и новините в селото. Днес, обаче,ежедневието на селяните от малкото Старо Железаре изглежда по-различен. След като се заговори за него, като за картинна галерия на открито, натам тръгнаха любопитни туристи.

Венцислав и Катаржина Пирянкови
Тя е дело на художника Венцислав Пирянков. Всички наоколо познават него и съпругата му Катаржина, макар да се връщат от Полша само през лятото. Той е преподавател в полския град Познан и води свои студенти, за да рисуват върху белосаните фасади на къщи и дувари. Рисунките в Старо Железаре носят идеи и послания. Отличават се от тези, които сме виждали на други места със своята концептуалност. Чрез стенната живопис художниците смело интерпретират действителни лица и събития и позволяват на невъзможното да стане реалност. Необичайно е да видиш как камбанарията на селската църква вече наподобява на лондонската часовникова кула Big Ben, само с помощта на боите и четката.

Снимка
Невъзможните неща стават нещо съвсем обикновено в Старо Железаре. На една от рисунките местният циганин Иван е застанал до предходния президент на САЩ Барак Обама, а съседката – баба Стефка позира рамо до рамо с французойката Бриджит Бардо,
казва Катаржина Пирянков. По думите й Старо Железаре става едно голямо произведение на изкуството, променена е цялата му атмосфера. Ето какво ни казва още тя:

Снимка
Тук в селото има някаква надежда. Затова един от призивите ни е младите хора да се връщат на село, артистите също. Селото е извор на прогресивни идеи, а те се крият в автентичното. Искаме да привлечем вниманието към хората от селото, затова организирахме в края на юли голям парад с лозунги. На тях сме написали: „Селският футуризъм идва!“, „Да живее световното селско изкуство!“. Има и абсурдни и смешни лозунги, като този: „В града човек експлоатира човека, а в селото е точно обратното!“ – виждате, има игра на думи.

Снимка
Ние, артистите, искаме да пробваме нещо, което изглежда нелогично, даже смешно, но е продиктувано от общото ни усещане, че тук в селото се крие голям потенциал за доброто на хората, за решаване на глобалните проблеми. В селото все още може да се намери нещо, което вече е забравено в градовете. Тук хората са истински. Това липсва на другите, в корпоративния свят, където има интереси и се говори с политическа коректност. Искаме чрез рисунките по фасадите и оградите да покажем, че хората от селото също са герои на днешния ден. Тук даже те са най-важните. Прави ми впечатление, че жителите на Старо Железаре разпознават лицата на съселяните си, а не разпознават известните личности, които сме нарисували до тях. Питат ни кой, кой е. Още по-интересно е, когато туристи идват и спират някой местен човек, защото го познават от рисунките, които обикалят медиите и хората ги разглеждат с интерес и си изграждат впечатления.

СнимкаСтаро Железаре е напълно в крак с времето. Американският президент Доналд Тръмп даже два пъти се появява, нарисуван върху селските къщи. На едното място е изобразен сякаш си говори с крава. На друга рисунка той се вози на трактора на бай Иван. Там са и две от полските художнички, а всеки държи националното знаме в ръцете си.

Рисунката е върху фасадата на къщата на Бай Иван, който сега е на 85 години и живее там заедно с баба Дела – разказва Катаржина Пирянков. – Така ние виждаме темата за емиграцията, защото децата, внуците и правнуците на бай Иван живеят в чужбина и най-много в САЩ. Сега довършваме една голяма рисунка с дядо Лазар и неговите многобройни овце. Редом до овчаря и стадото сме нарисували Тереза Мей – премиер на Великобритания. Тях ги приветства баба Велика, стопанката на къщата. Темата за Брекзита също е много актуална. На друга стена Eманюел Макрон и Иванка от Старо Железаре си говорят на фона на домашни суджуци.

Снимка
В Старо Железаре никой не възразява на това, че върху дувара на местната църква са изобразени бившите премиери на Индия и Куба Индира Ганди и Фидел Кастро. Те действително са идвали преди около 40 години в селото.

Снимка
На една от новонарисуваните стени папа Йоан Павел II и сегашните полски политици постоянно се карат. Папата е в ролята на помирител, но разпрата продължава. Старо Железаре дължи много от славата си на семейство Пирянкови – казва кметът Илия Тонов:

Доста хора преди ги приемаха скептично, без да се впечатляват особено от рисунките, но с времето интересът нарасна. Има все повече желаещи да украсят стените и домовете си с техните рисунки. Венци осигурява всички материали – бои и лакове за картините. Постоянно има хора през годината, които идват, разглеждат, снимат. Особено в събота и неделя потокът от туристи е много голям.

Снимки: личен архив
Свързани материали

Старо Железаре – новата локация на стенописа

Старо Железаре, Пловдивско, е на път да се превърне в своеобразна артгалерия на открито. Галерия, в която можем да видим как до известни личности от цял свят са изографисани местните люде. Двигател за преобразяването на селото е художникът Венцислав..

публикувано на 07.08.15 в 10:39
Още от рубриката

Художникът Васил Иванов увековечава вечността на Вселената

Пътуващата му душа съзира светове, които той пренася върху черен лист. Но Космосът с необятните си тайни се разкрива под ръката му във време, в което абстрактното, фантазното се сблъскват с оковаващия материализъм на деня. Властта успява да..

публикувано на 16.08.17 в 08:00

„Пътят като ритуал" вдъхновява артисти от осем държави да творят в Арт резиденция "Старото училище"

В разгара на знойните августовски жеги, артисти от осем държави си дадоха среща в с. Горна Липница, за да представят своите творчески концепции, свързани с „Пътят като ритуал“. Пътищата на творците ги отвеждат във великотърновското селце, за..

публикувано на 09.08.17 в 08:25

„Да върнем картините в музея” чрез дарения

Прехласваме се пред непомрачената им красота, ала не се замисляме за онези невидими ръце, възвърнали първоначалния им блясък. И сред изкуствените светлини забравяме, че безсмъртието е отсъдено единствено на времето, а на човеците – да съхранят за..

публикувано на 01.08.17 в 09:25