Старо Железаре – селото с артистична „добавена реалност“

Снимка: личен архив

В пловдивското село Старо Железаре животът си вървял както в другите села в България. Сутрин стопаните ставали преди съмване, за да се погрижат за добитъка и да изведат кравите и овцете на паша. После тези, които не тръгвали за работа към съседни градове, сядали пред домовете, за да си говорят за живота и новините в селото. Днес, обаче,ежедневието на селяните от малкото Старо Железаре изглежда по-различен. След като се заговори за него, като за картинна галерия на открито, натам тръгнаха любопитни туристи.

Венцислав и Катаржина Пирянкови
Тя е дело на художника Венцислав Пирянков. Всички наоколо познават него и съпругата му Катаржина, макар да се връщат от Полша само през лятото. Той е преподавател в полския град Познан и води свои студенти, за да рисуват върху белосаните фасади на къщи и дувари. Рисунките в Старо Железаре носят идеи и послания. Отличават се от тези, които сме виждали на други места със своята концептуалност. Чрез стенната живопис художниците смело интерпретират действителни лица и събития и позволяват на невъзможното да стане реалност. Необичайно е да видиш как камбанарията на селската църква вече наподобява на лондонската часовникова кула Big Ben, само с помощта на боите и четката.

Снимка
Невъзможните неща стават нещо съвсем обикновено в Старо Железаре. На една от рисунките местният циганин Иван е застанал до предходния президент на САЩ Барак Обама, а съседката – баба Стефка позира рамо до рамо с французойката Бриджит Бардо,
казва Катаржина Пирянков. По думите й Старо Железаре става едно голямо произведение на изкуството, променена е цялата му атмосфера. Ето какво ни казва още тя:

Снимка
Тук в селото има някаква надежда. Затова един от призивите ни е младите хора да се връщат на село, артистите също. Селото е извор на прогресивни идеи, а те се крият в автентичното. Искаме да привлечем вниманието към хората от селото, затова организирахме в края на юли голям парад с лозунги. На тях сме написали: „Селският футуризъм идва!“, „Да живее световното селско изкуство!“. Има и абсурдни и смешни лозунги, като този: „В града човек експлоатира човека, а в селото е точно обратното!“ – виждате, има игра на думи.

Снимка
Ние, артистите, искаме да пробваме нещо, което изглежда нелогично, даже смешно, но е продиктувано от общото ни усещане, че тук в селото се крие голям потенциал за доброто на хората, за решаване на глобалните проблеми. В селото все още може да се намери нещо, което вече е забравено в градовете. Тук хората са истински. Това липсва на другите, в корпоративния свят, където има интереси и се говори с политическа коректност. Искаме чрез рисунките по фасадите и оградите да покажем, че хората от селото също са герои на днешния ден. Тук даже те са най-важните. Прави ми впечатление, че жителите на Старо Железаре разпознават лицата на съселяните си, а не разпознават известните личности, които сме нарисували до тях. Питат ни кой, кой е. Още по-интересно е, когато туристи идват и спират някой местен човек, защото го познават от рисунките, които обикалят медиите и хората ги разглеждат с интерес и си изграждат впечатления.

СнимкаСтаро Железаре е напълно в крак с времето. Американският президент Доналд Тръмп даже два пъти се появява, нарисуван върху селските къщи. На едното място е изобразен сякаш си говори с крава. На друга рисунка той се вози на трактора на бай Иван. Там са и две от полските художнички, а всеки държи националното знаме в ръцете си.

Рисунката е върху фасадата на къщата на Бай Иван, който сега е на 85 години и живее там заедно с баба Дела – разказва Катаржина Пирянков. – Така ние виждаме темата за емиграцията, защото децата, внуците и правнуците на бай Иван живеят в чужбина и най-много в САЩ. Сега довършваме една голяма рисунка с дядо Лазар и неговите многобройни овце. Редом до овчаря и стадото сме нарисували Тереза Мей – премиер на Великобритания. Тях ги приветства баба Велика, стопанката на къщата. Темата за Брекзита също е много актуална. На друга стена Eманюел Макрон и Иванка от Старо Железаре си говорят на фона на домашни суджуци.

Снимка
В Старо Железаре никой не възразява на това, че върху дувара на местната църква са изобразени бившите премиери на Индия и Куба Индира Ганди и Фидел Кастро. Те действително са идвали преди около 40 години в селото.

Снимка
На една от новонарисуваните стени папа Йоан Павел II и сегашните полски политици постоянно се карат. Папата е в ролята на помирител, но разпрата продължава. Старо Железаре дължи много от славата си на семейство Пирянкови – казва кметът Илия Тонов:

Доста хора преди ги приемаха скептично, без да се впечатляват особено от рисунките, но с времето интересът нарасна. Има все повече желаещи да украсят стените и домовете си с техните рисунки. Венци осигурява всички материали – бои и лакове за картините. Постоянно има хора през годината, които идват, разглеждат, снимат. Особено в събота и неделя потокът от туристи е много голям.

Снимки: личен архив
Свързани материали

Старо Железаре – новата локация на стенописа

Старо Железаре, Пловдивско, е на път да се превърне в своеобразна артгалерия на открито. Галерия, в която можем да видим как до известни личности от цял свят са изографисани местните люде. Двигател за преобразяването на селото е художникът Венцислав..

публикувано на 07.08.15 в 10:39
Още от рубриката

Водната кула в софийския квартал Лозенец официално се превърна в галерия „+359“

Водонапорната кула в софийския квартал „Лозенец“ официално стана дом на най-новата галерия за съвременно изкуство в столицата. Кулата, построена през 1929 година, е една от емблематичните сгради на София и след дългогодишни дискусии относно нейното..

публикувано на 18.10.17 в 08:00

Изложбата „Моята Индия“ – емоционални изповеди или просто парчета от свят

Галерия „Алма Матер“ отвори врати, за да представи творбите на дипломирани студенти от СУ "Св. Климент Охридски", които през последните 15 години са спечелили едногодишна специализация в Централния институт по хинди в град Агра. В експозицията,..

публикувано на 10.10.17 в 10:53

Наричат Лика Янко “Пикасо в рокля”, но в белотата на картините й прозира Бог

В годините на мрак да бъдеш отритнат и маргинализиран е най-голямото признание за всяка личност и творец. Но рано или късно времето намята тогата на съдник, изтупва от прахта изпратените в забвение и им отрежда пиедестал, на който те да стъпят във..

публикувано на 27.09.17 в 08:10