Картините, животът, думите на Винсент ван Гог дотолкова обсебват личния им свят, че доброволно се пускат по течението, за да съпреживеят последните дихания и мистериозната му смърт. С поетичния език на любовта 125 художници от различни държави разказват върху платното земния му край.

Художничката Елизабет Христова – Лиса като на шега изпраща автобиографията си, когато по интернет научава за международна филмова продукция. И с изненада научава, че е приета да работи за създаването на първия в света пълнометражен анимационен филм, нарисуван с маслени бои върху платно.

Зад мащабния международен проект „Да обичаш Винсент” стоят полската художничка Дорота Кобиела и носителят на „Оскар” Хю Уелчман, които с помощта на 120 картини и 800 писма на ван Гог решават да пресъздадат невероятната му история и обвитата в тайнственост негова смърт. Те заснемат филм с актьори, след което всеки кадър бива трансформиран в маслено платно, така че пред очите на зрителите да минават дванайсет от тях в секунда. Художниците пък рисуват месеци наред, докато създадат над 60 хиляди картини в стила на холандския майстор, и в крайна сметка успяват да постигнат произведение на изкуството с голямо въздействие върху публиката. Затова и филмът, който се очаква да бъде прожектиран у нас наесен, се приема възторжено по света и печели награди.

За да се подготви за задачата да рисува портрети в маниера на ван Гог, Елизабет Христова преминава обучение в студиото в Гданск, посещава галерии с оригиналните му творби, проучва биографията му. Животът ми беше ван Гог от сутрин до вечер, посветих една година единствено и само на тази мисъл, спомня си тя. За това време Лиса успява да нарисува 720 картини или една минута от „Да обичаш Винсент”.

Художникът трябваше да остане верен на работата на ван Гог, от една страна, и от друга, на актьорската игра – разказва Елизабет Христова. – Не трябваше сляпо да следваме щрихите на четката, а по-скоро да предадем емоцията и цветовете чрез неговите картини. Филмът проследява последните дни от живота на ван Гог – период, който буди любопитство и въпроси не само сред съвременниците му, но и днес заради противоречивата му смърт.Казват, че се е самоубил, но когато умира от огнестрелна рана, той се намира в абсолютен връх като художник и обратно на схващането, че не е бил признат, творчеството му се радва на добронамерен интерес. Освен това в годината на своята смърт той стъпва на парижката сцена, където продава картина и излага десет от платната си. През последните девет седмици от живота си пък рисува 98 платна и 120 рисунки – под наблюдението на лекаря си Пол Гоше, според когото ван Гог се е намирал в добро психично здраве. Всичко това добавя допълнителна мистерия и трагизъм в начина, по който настъпва краят.

Единствената българка в този международен творчески експеримент е правнучка на големия скулптор Петър Дойчинов. Рисува чувствени образи с ярки цветове и много въздух в платната. Участва в множество изложби. Колекционери в цял свят притежават нейни картини.

Израснала съм в семейството на художници и лекари и дълго време не можах да избера своя път – дали да бъде медицината или живописта – казва Елизабет Христова. – Така се случи, че завърших първото, след което реших да продължа в друга посока и вече повече от десет години рисувам. Непрекъснато експериментирам, опитвам нещо ново, за да се причисля към определен стил. Живея с мисълта, че до този момент не съм направила нищо и големите неща ми предстоят. И това е чувство, което ме държи да работя, и си пожелавам да го имам до края. Защото, ако някой ден се събудя с мисълта, че съм достигнала своя връх, това ще означава да захвърля четките и да се занимавам с нещо друго.