Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Денят на св. Димитър – песни, вярвания и обичаи

БНР Новини
Църквата "Св. Димитър Солунски" във Велико Търново. На малката снимка: Икона на Св. Димитър и Св. Георги
Снимка: архив

На 26 октомври православието почита паметта на свети Димитър Мироточиви, загинал за Христовата вяра. Роден е през III век в гр. Солун, затова е наричан още св. Димитър Солунски. От векове празникът му е сред най-тачените у нас. Според последните статистики, Димитър продължава да е сред най-популярните български мъжки имена (по-разпространени са само Иван и Георги). На 26 октомври празнуват всички, които носят името Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митра и др. Наред с традиционните ястия от агнешко, овнешко, тези, които искат да спазят обичая, приготвят яхния от пилешко месо. На трапезата трябва да има също варена царевица, пестил, печени ябълки, рачел, тиква.

У нас много храмове носят името на светеца. Сред тях е най-старата средновековна църква във Велико Търново, в която са коронясани първите български владетели от Асеневата династия - Петър, Асен и Калоян. Тук на 26 октомври 1185 г. ( в деня на св. Димитър) е обявено въстанието на Асеневци срещу византийската власт.

В българския фолклор свети Димитър е юначен мъж със свръхестествени сили. На празника си той идва на кон, носейки зимата и студа, а от брадата му пада сняг. Свързан е и с почитта към мъртвите. Според някои предания, той е брат на Архангел Михаил, който взима душите на мъртвите. Затова в съботата преди Димитровден се прави т.нар. Димитровска задушница. На 26 октомври някога господарите разпускали наетите на Гергьовден ратаи, пастири, овчари и пр. Правели се общи трапези и всички празнували.

Текст на старинна песен, цитиран от българския етнограф Димитър Маринов, разказва, че светецът, заедно с брат си Михаил, запалили Света гора и светогорските манастири. Осъдили ги и ги затворили за три години на дъното на морето. „Три години лежали, три години ратаите деня си не знаят, на овчарите се срок не знае, капка дъжд не е капнало…“ Св. Петка и св. Неделя (които според същата песен са лели на св. Димитър) отишли при Господ и го помолили да пусне затворниците, а той отказал с думите: “Не е Митре за пущане, но е Митре за морене…“ (името Митре е производно на Димитър). Тогава светиците отишли при Богородица и тя помогнала за освобождаването на свети Митре.

Друго народно предание представя свети Димитър като брат близнак на свети Георги, които си раздели годината по братски. Свети Георги получил лятото, а свети Димитър – зимата. Така се дели и земеделската година – от Гергьовден до Димитровден е пролетно-летният цикъл от стопански дейности, а от Димитровден до Гергьовден – есенно-зимният.

Някога около Димитровден завършвали строежите на новите къщи. Според обичая стопаните трябвало да заколят овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Затова на този ден празнуват и строителите.

На Димитровден гадаели за предстоящата година: ако месечината е пълна – пълни с мед ще бъдат и кошерите и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
За бъдещето, както на Игнажден, гадаели по първия гост, стъпил в дома. Ако той е добър и заможен стопанин, годината също ще е добра.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Селище на куманите откриха край крепостта Ряховец в Горна Оряховица

Селище на куманите откриха това лято археолози от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от тракийската крепост Ряховец, предаде кореспондентката на БНР Здравка Маслянкова. Археологическият обект е..

публикувано на 21.07.24 в 11:01
Прокламация за началото на въстанието във Втори Битолски революционен окръг, не е нужно да се коментира на какъв език е написана. Македонският още не е бил дефиниран през 1903 г.

Преди 121 години в Македония избухва Илинденско – Преображенското въстание

На 20 юли (по Юлиански календар) 1903 г. македонските българи грабват оръжие, за да поправят една историческа неправда, причинена от Берлинския конгрес през 1878 г. Разпокъсването на българското етническо землище след Руско-турската освободителна война..

публикувано на 20.07.24 в 15:43

Свети пророк Илия – Божият избраник

На 20 юли, в разгара на най-горещите дни, православната ни църква чества паметта на старозаветния пророк Илия. За почитта на народа ни към Божия угодник свидетелстват множеството православни храмове на негово име, където от незапомнени времена се..

публикувано на 20.07.24 в 06:05