Преди десетилетия българската православна общност в Истанбул била доста многобройна, но голяма част от нея постепенно емигрира извън Турция – по-малко хора се установяват в България, повече отвъд Океана – в САЩ, Канада и Австралия. Днес православните българи в Истанбул са едва около 450 души. С тях ни запознава излязлата наскоро монография „Невидимата общност: православните българи в Истанбул“ с автор доц. Магдалена Елчинова, ръководител на департамент „Антропология“ в Нов български университет. Книгата представя резултатите от антропологично изследване на общността. Проследява как се съхранява във времето етническата принадлежност на нейните членове и как се вписват те в живота на мегаполиса.
На въпроса как успяват българските християни да запазят в чужда за тях среда своята етническа и верска идентичност, доц. Елчинова отговаря:
Точно това и мен ме заинтригува, тъй като през годините тази общност е поддържала доста слаби контакти с България. Особено по време на комунистическия режим у нас, тъй като тогава с Турция бяхме от двете страни на идеологическата бариера. Но въпреки ограничената връзка с България те се определят като българи и православни християни. Според мен, най-силно ги държи около българщината връзката им с религията, но не само като вяра или религиозен ритуал, а и като институция и наследство. Според законите в Турция те са си учредили фондация, която поема грижата за имотите, останали от някогашната Българска екзархия, която е била базирана в Истанбул – екзархийският дом, църквата „Свети Стефан“, известна като Желязната църква, българското гробище и др. Грижата за тези места ги прави социално активни и разпознаваеми, тъй като те контактуват с местните власти в Истанбул, за да получават средства за поддържане на културно-историческите паметници. През последните 20 години истанбулските българи вече поддържат контакт и с българската държава, която също им оказва помощ в тази посока.
Връзката им с Българската екзархия датира от поколения. Чрез принадлежността си към църквата те се определят етнически като българи и запазват идентичността си. Спойващо звено е и българският език, чиято функция обаче постепенно отслабва. Вече само част от тях поддържа майчиния език в семеен кръг. Важно място в живота на истанбулските българи заемат и традициите, свързани главно с църквата – Гергьовден, Великден, Рождество Христово и празници от народния календар:
Такова събитие е Сирнишкият карнавал в неделята преди Сирница. Този карнавал е традиция, наследена от местата на произход на истанбулските българи. Но днес той се прави изцяло в духа на градския маскарад, а не както някога по селата.
Няколко са причините, които карат доц. Магдалена Елчинова да определи православните българи в Истанбул като „невидима общност“:
Може би първо това, че са много малко на брой и се губят в шарената мозайка на многомилионния град. Второ, те са вече едно утвърдено местно население и са добре интегрирани в градската среда. Принадлежат към мнозинството на светски ориентираните истанбулци от средната класа. Но може би най-силният аргумент, за да нарека така книгата, е фактът, че те остават силно непознати и за българското, и за турското общество. В България през последните години се появяват откъслечни информации за тях по медиите. В Турция няма официално признато българско малцинство и те са познати като българска общност само на съседите им в кварталите, в които живеят и на градските власти, с които си сътрудничат.
На 16 март Православната църква чества паметта на светите мъченици Савин и Папа (Папий). Свети мъченик Савин бил старейшина на египетския град Хермопол. По време на гоненията срещу християните при император Диоклециан (284–305 г.), свети..
На 15 март Православната църква възпоменава свети Григорий Палама и свети мъченик Агапий. Св. Григорий Палама, архиепископ Солунски , е роден през 1296 година в Мала Aзия. По време на турското нашествие семейството му избягало в..
На 14 март Православната църква чества преподобни Бенедикт Нурсийски . Той се счита за главен основател на монашеския живот на Запад, където то се развило много по-късно, отколкото на Изток. Съставил монашески устав, приет в много обители...
На 16 март Православната църква чества паметта на светите мъченици Савин и Папа (Папий). Свети мъченик Савин бил старейшина на египетския град..
На 15 март Православната църква възпоменава свети Григорий Палама и свети мъченик Агапий. Св. Григорий Палама, архиепископ Солунски , е..