Свети Климент Охридски закриля българския народ и неговия стремеж към образование

Възстановената църква „Св. Пантелеймон“ в Охрид, където се съхраняват мощите на Св. Климент Охридски

Българската академична общност, обединена в най-старото ни висше училище – Софийския университет (1888 г.), отбелязва деня на своя патрон и небесен покровител - Св. Климент Охридски. В Академичния параклис „Св. Климент Охридски” на Богословския факултет ще се състои празнична Божествена Света Литургия, след което ще се проведе традиционно празнично Литийно шествие до паметника на св. Климент Охридски с поднасяне на венци. Най-тържествената зала на Алма матер - аулата, ще бъде домакин на академично тържество, посветено на патронния празник на Университета. То е и кулминация на програмата на Климентовите дни на Алма Матер, която изобилства от събития през целия ноември.

Св. Климент Охридски - стъклопис от Аулата на Софийския университетОт архивите на учебното заведение знаем, че в далечната 1902 г. Академичният съвет определя 25 ноември – Деня на Св. Климент Охридски, за свой патронен празник. Образът на светеца съчетава в съзнанието на сънародниците ни стремежа към образованост и познание. Първите Климентови тържества се провеждат през 1916 г. в Охрид – града, където просветителят създава Охридската книжовна школа. Там Свети Климент е построил няколко църкви и манастири, обучил хиляди български духовници и написал десетки поучителни и похвални слова за всички по-важни християнски празници. Пак през 1916 г., по повод 1000 години от кончината на патрона на Университета, български учени заминават в Сърбия и Русия, където правят и първите проучвания за живота и делото на светеца.

Учители на Климент Охридски са Кирил и Методий, а покровители на Климентовото дело са двамата най-големи български държавници. Първият е княз Борис I, който налага християнството и въвежда славянската писменост по българските земи. Той предоставя на Климент убежище след краха на великоморавската мисия, като го дарява с имоти и го оставя да работи в пределите на България. Духовното и просветното дело на Свети Климент обаче, стигат своя възход по времето на цар Симеон Велики (управлявал Първата българска държава в периода 893-927 г.) Именно цар Симеон го ръкополага за „пръв епископ на български език“. По това време Климент заема длъжността екзарх на Македония и Родопската област.

Климент умира през 916 г., а култът към делото му се разпространява бързо от Охрид в цялата област. Почитат го като закрилник при мор и война. Хората го възприемали като чудотворец и хиляди болни се стичали да се поклонят на гроба му с надежда за изцеление.

Книжовник и наставник, разпространител на славянската писменост в Средновековието, Климент Охридски има и до днес ярък и жив образ  в българското народно съзнание. Православната църква е възприела на 25 ноември да отдава почит пред паметта на Св Климент, но преклонение пред него изразяват не само църквата, а и всички българи. Така е, защото Климент Охридски допринася не само за укрепване на християнската религия в България, а и за утвърждаването на българите като народ със своя писменост и култура.

Снимки: bg.wikipedia.org
Още от рубриката
Представянето на книгата

Забравени български таланти оживяват от страниците на нова книга

Българите, допринесли за развитието на страната ни от Освобождението до наши дни, не са един или двама, но за да станат имената и делата им известни за обществото, сякаш не се прави достатъчно. Някои от тях са популярни единствено като имена на..

публикувано на 14.12.17 в 09:52
Висшият мюсюлмански съвет връчи награда

Главното мюфтийство в България започна да връчва награди за принос към религията

Висшият орган на мюсюлманите в България – Главното мюфтийство, връчи за първи път награди за принос към религията. Ислямът е второто по численост вероизповедание в страната. По данни от преброяването на Националния статистически институт, близо 1..

публикувано на 12.12.17 в 10:50

Книгата „Концлагерът „Белене” 1949-1987” е най-мащабното изследване на изстъпленията на комунизма

„ На острова първо били изловени и изядени костенурките. След това лагеристите ловят жаби и водни змии, котки и кучета, гарги, таралежи, врабчета. Лагеристите изравят и изяждат труповете на болни от антракс животни, удавени коне, умрели от заразни..

публикувано на 05.12.17 в 13:16