Свети Климент Охридски закриля българския народ и неговия стремеж към образование

Възстановената църква „Св. Пантелеймон“ в Охрид, където се съхраняват мощите на Св. Климент Охридски

Българската академична общност, обединена в най-старото ни висше училище – Софийския университет (1888 г.), отбелязва деня на своя патрон и небесен покровител - Св. Климент Охридски. В Академичния параклис „Св. Климент Охридски” на Богословския факултет ще се състои празнична Божествена Света Литургия, след което ще се проведе традиционно празнично Литийно шествие до паметника на св. Климент Охридски с поднасяне на венци. Най-тържествената зала на Алма матер - аулата, ще бъде домакин на академично тържество, посветено на патронния празник на Университета. То е и кулминация на програмата на Климентовите дни на Алма Матер, която изобилства от събития през целия ноември.

Св. Климент Охридски - стъклопис от Аулата на Софийския университетОт архивите на учебното заведение знаем, че в далечната 1902 г. Академичният съвет определя 25 ноември – Деня на Св. Климент Охридски, за свой патронен празник. Образът на светеца съчетава в съзнанието на сънародниците ни стремежа към образованост и познание. Първите Климентови тържества се провеждат през 1916 г. в Охрид – града, където просветителят създава Охридската книжовна школа. Там Свети Климент е построил няколко църкви и манастири, обучил хиляди български духовници и написал десетки поучителни и похвални слова за всички по-важни християнски празници. Пак през 1916 г., по повод 1000 години от кончината на патрона на Университета, български учени заминават в Сърбия и Русия, където правят и първите проучвания за живота и делото на светеца.

Учители на Климент Охридски са Кирил и Методий, а покровители на Климентовото дело са двамата най-големи български държавници. Първият е княз Борис I, който налага християнството и въвежда славянската писменост по българските земи. Той предоставя на Климент убежище след краха на великоморавската мисия, като го дарява с имоти и го оставя да работи в пределите на България. Духовното и просветното дело на Свети Климент обаче, стигат своя възход по времето на цар Симеон Велики (управлявал Първата българска държава в периода 893-927 г.) Именно цар Симеон го ръкополага за „пръв епископ на български език“. По това време Климент заема длъжността екзарх на Македония и Родопската област.

Климент умира през 916 г., а култът към делото му се разпространява бързо от Охрид в цялата област. Почитат го като закрилник при мор и война. Хората го възприемали като чудотворец и хиляди болни се стичали да се поклонят на гроба му с надежда за изцеление.

Книжовник и наставник, разпространител на славянската писменост в Средновековието, Климент Охридски има и до днес ярък и жив образ  в българското народно съзнание. Православната църква е възприела на 25 ноември да отдава почит пред паметта на Св Климент, но преклонение пред него изразяват не само църквата, а и всички българи. Така е, защото Климент Охридски допринася не само за укрепване на християнската религия в България, а и за утвърждаването на българите като народ със своя писменост и култура.

Снимки: bg.wikipedia.org
Още от рубриката

Един от първите бойни полети в света е дело на българи

Знаете ли, че един от първите бойни полети в света е на българи? Тяхната история е част от пантеона на българската бойна слава и впечатлява цяла Европа, тъй като до 1912 година единствено Италия, година по-рано, използва самолети по време на..

публикувано на 16.10.18 в 10:25
Заместник-министърът на културата Амелия Гешева, доцент д-р Христо Попов, Н. Пр. посланикът на Гърция Григориос Василоконстандакис и д-р Поликсени Адам-Велени на откриването на изложбата.

Изложба показва сътрудничеството между българските и гръцките археолози

В Археологическия музей в София е подредена изложбата „Гърция – България: Културни мостове за напредък и развитие“. Става дума за 11 постера, които представят трансграничното сътрудничество между двете държави в областта на археологията. Могат да..

публикувано на 11.10.18 в 12:19
Кадър от

Нова българска документалистика показва духовните маршрути за уединение и спасение

Шестото издание на фестивала за документално кино "Sofia Biting Docs" се провежда под мотото "Спътник на душата" и включва два нови български документални филма: "Пътят на Сантяго: Пътешествие на духа" и "Градината на Пресвета Богородица". С филма за..

публикувано на 06.10.18 в 08:05