Свети Климент Охридски закриля българския народ и неговия стремеж към образование

Възстановената църква „Св. Пантелеймон“ в Охрид, където се съхраняват мощите на Св. Климент Охридски

Българската академична общност, обединена в най-старото ни висше училище – Софийския университет (1888 г.), отбелязва деня на своя патрон и небесен покровител - Св. Климент Охридски. В Академичния параклис „Св. Климент Охридски” на Богословския факултет ще се състои празнична Божествена Света Литургия, след което ще се проведе традиционно празнично Литийно шествие до паметника на св. Климент Охридски с поднасяне на венци. Най-тържествената зала на Алма матер - аулата, ще бъде домакин на академично тържество, посветено на патронния празник на Университета. То е и кулминация на програмата на Климентовите дни на Алма Матер, която изобилства от събития през целия ноември.

Св. Климент Охридски - стъклопис от Аулата на Софийския университетОт архивите на учебното заведение знаем, че в далечната 1902 г. Академичният съвет определя 25 ноември – Деня на Св. Климент Охридски, за свой патронен празник. Образът на светеца съчетава в съзнанието на сънародниците ни стремежа към образованост и познание. Първите Климентови тържества се провеждат през 1916 г. в Охрид – града, където просветителят създава Охридската книжовна школа. Там Свети Климент е построил няколко църкви и манастири, обучил хиляди български духовници и написал десетки поучителни и похвални слова за всички по-важни християнски празници. Пак през 1916 г., по повод 1000 години от кончината на патрона на Университета, български учени заминават в Сърбия и Русия, където правят и първите проучвания за живота и делото на светеца.

Учители на Климент Охридски са Кирил и Методий, а покровители на Климентовото дело са двамата най-големи български държавници. Първият е княз Борис I, който налага християнството и въвежда славянската писменост по българските земи. Той предоставя на Климент убежище след краха на великоморавската мисия, като го дарява с имоти и го оставя да работи в пределите на България. Духовното и просветното дело на Свети Климент обаче, стигат своя възход по времето на цар Симеон Велики (управлявал Първата българска държава в периода 893-927 г.) Именно цар Симеон го ръкополага за „пръв епископ на български език“. По това време Климент заема длъжността екзарх на Македония и Родопската област.

Климент умира през 916 г., а култът към делото му се разпространява бързо от Охрид в цялата област. Почитат го като закрилник при мор и война. Хората го възприемали като чудотворец и хиляди болни се стичали да се поклонят на гроба му с надежда за изцеление.

Книжовник и наставник, разпространител на славянската писменост в Средновековието, Климент Охридски има и до днес ярък и жив образ  в българското народно съзнание. Православната църква е възприела на 25 ноември да отдава почит пред паметта на Св Климент, но преклонение пред него изразяват не само църквата, а и всички българи. Така е, защото Климент Охридски допринася не само за укрепване на християнската религия в България, а и за утвърждаването на българите като народ със своя писменост и култура.

Снимки: bg.wikipedia.org
Още от рубриката

Честваме 181 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски

С тържествени прояви днес в цяла България обществеността отбелязва 181 години от рождението на Васил Левски – герой от националноосвободителното движение. Наричан от българите Апостол на свободата, Левски е идеолог и организатор на българската национална..

публикувано на 18.07.18 в 10:32

Останките от римската баня в центъра на Добрич отново привличат посетители

В центъра на Добрич се намира паметник на културата, който е частица от древната история на област Добруджа. Става въпрос за останки от сградата на римска баня, която   най-вероятно е обслужвала вилата на богат римлянин . Върху останките от градежа ясно..

публикувано на 08.07.18 в 10:35
Музикалният хор при българската девическа гимназия „Св. Благовещение“ в Солун 1911

Българите в Солун – част от историята на България и Гърция

В столицата бе представен албумът „Солун и българите – история, памет, съвремие”, което е част на проект по тази тема, реализиран от Института за балканистика към БАН съвместно с Държавна агенция „Архиви” и други институции. Проектът има..

публикувано на 02.07.18 в 12:40