Андреевден – легенди, поверия и обичаи

Голям празник е Андреевден. На 30 ноември църквата почита Свети апостол Андрей Първозвани. В православните храмове се отслужва празнична литургия, част от нея е песнопението, отправено към светия апостол. Като първозван между апостолите и брат на върховния от тях, моли се, Андрее, на Владиката Христа: да дарява мир на Вселената, и на душите ни велика милост.

За българите Св. Апостол Андрей Първозвани е много тачен светец, избиран в миналото за семеен покровител. Има сведения, че апостолът е проповядвал и по днешните български земи. Почитали го и българите, които се преселили в Италия през VII в., отбелязват някои историци. На 30 ноември своя имен ден честват Андрей, Андрея, Андриан, Андриана, Първан … На гръцки Андрей означава смел, мъжествен, доблестен. Затова празнуват и хората, носещи имената Храбър, Храбрин, Храбрина. Разположен на границата между есента и зимата, Андреевден се свързва с обичаи, извършвани за здраве и плодородие.




В българските фолклорни представи свети Андрей е свързан с мечката – най-едрият хищник, който обитава горите ни. Една от най-популярните легенди разказва как той се оттеглил в планината на пост и молитва. Около него често се появявала мечка. Светецът я опитомил и един ден яхнал животното, за да отиде до близкия манастир и да вземе причастие. Според друга история, също много разпространена, в едно ранно утро свети Андрей впрегнал един вол в ралото и започнал да оре нивата си. Но от гората се появила мечка и изяла вола, впрегнат в ралото. Тогава светецът хванал силното животно, надвил го и го впрегнал. Така с мечка вместо вол довършил работата си.

СнимкаФолклорните обичаи на Андреевден са посветени на мечката, както и на представата, че денят започва да се увеличава с едно просено или царевично зърно. Затова празникът се нарича още Мечкинден, Едрей, Едревдън и пр. В българската традиция мечката е символ на плодовитост и раждаемост. Това обяснява забраната младите булки да не работят на празника. Косъм от мечка използвали за лечение на уплах. Най-често плащали за малко от козината на дресираните животни, с които мечкари обикаляли селата до късна есен. Посещението на мечкаря и мечката се смятало за добър знак – ще има дебел сняг, добра реколта и здраве за хора и животни. Хората плащали на мечкаря „да ги погази мечката за здраве“. Мечка и мечкар има и сред персонажите на кукерски игри и карнавални обичаи. 



Народът казва, че мечка се убива само, ако е станала стръвница. Иначе тя е най-силното животно и от нея се боят дори вълците. Разбира се, никой не би искал да го срещне мечка в гората. Затова има и един фолклорен анекдот. Една баба предложила на селянин да му бае, за да не го закача мечка, ако го срещне. А той отвърнал: „По-добре, бабо, побай ми да ме не срещне!“ 




На Андреевден в много селища и до днес се сваряват в общ съд различни зърнени култури. Най-добре в глинено гърне. Слагат се по няколко зърна от всичко – боб, леща, грах, просо, жито, ечемик, овес, лимец, царевица. Това се прави, за да има берекет и да наедрява всичко, което се сее и сади. Разпространен е и обичаят да се хвърля варена царевица „из комина“. Тя е предназначена за мечката: „На ти, мечко варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!“ Големият български етнограф Димитър Маринов пише, че в отделните краища на България съществували различни обичаи, които не са общи. Например в Новозагорско на този ден правели пуканки и варели жито – също наречено за мечката и за берекет. На други места варели само жито и раздавали на роднини и съседи. В някои селища в Тетевенско, освен царевица, в гърнето слагали плодове – круши, сливи, тиквени семки… В Панагюрище пък, докато хвърляли “из комина“,  викали: „Да си здрава, Баба Мецо!“ На някои места на този чистели житото, което по-късно трябвало да бъде смляно – за да е едро житото и да дава повече брашно.

Снимки: архив

Още от рубриката

Павлина Горчева: Доволна съм, че каквото съм създала, се пее и слуша от хората

Съдбата е белязала Павлина Горчева с красив алтов глас, творческо вдъхновение и с мисията да продължава традицията на граовското пеене. Станала известна с песните от Граово (фолклорна подобласт на Шоплука, Средна Западна България), тя вплита свои..

публикувано на 15.05.18 в 09:15

Българчета зад граница превеждат на чужди езици мъдростта на народа ни

Фондация „Детето и фолклора” вече има зад гърба си няколко красиви книги с български пословици, поговорки и гатанки, преведени от българчета в чужбина на различни езици. В ход е подготовката на следващо – четвърто, издание. За децата, тяхното..

публикувано на 14.05.18 в 14:33

Стоян Дечев – пазител на самобитния добруджански фолклор

Акордеонистът Стоян Дечев е сред преданите последователи на чистия добруджански изпълнителски стил. За традиционния инструментариум на този край, наред с гъдулката, кавала, гайдата, е добре позната и хармониката (клавишно-мехов инструмент, подобен на..

публикувано на 08.05.18 в 08:10