Старинните български сгради и църкви, богатите на културно наследство градове – и всичко това, видяно през очите на художниците от началото на миналия век. Националната художествена галерия повежда посетителите сред красотите, сътворени по нашите земи, не само като съпреживяване чрез изкуството, но и като размисъл – как пазим най-ярките следи на цивилизацията, завещани ни през вековете, и съумяваме ли да ги надградим.

Изложбата „Пейзажи със старини” обединява близо 300 платна, в които художниците творчески интерпретират старинното наследство по нашите земи. Интерес към него проявяват най-напред творците ни през възрожденския период, повлияни от популярния в европейската живопис жанр.

Целта на изложбата е да се покаже жанрът “Пейзажи с български старини”, който се развива от началото на 20-и век и към неговата половина придобива окончателния си вид – обяснява кураторът Доротея Соколова. – Жанрът е свързан с процеса на разкриване, изучаване и опазване на културното наследство, както и със създаването на институциите на новата държава. Освен това, той е оригинален български и не подражава на европейските образци от 17-и-19-и век. Досега този жанр не е показван самостоятелно, така че на изложбата могат да се видят кои са неговите автори и етапите му на развитие.

Художниците са привлечени от знакови български старини – църкви, манастири, къщи в класическите традиции на 19-и век, живописни руини, възрожденските градове, София, Пловдив, Търново, Охрид, Кавала, Созопол, Несебър. А сред авторите на маслените картини, рисунките, акварелите, пастелите и печатната графика изпъкват имената на големите творци от първата половина на 20-и век Петър Морозов, Никола Танев, Цанко Лавренов, Сирак Скитник, Иван Милев, Ярослав Вешин, Владимир Димитров – Майстора и много други.

Жанрът минава през няколко етапа – най-ранният е свързан с европейската традиция на академичните художници от първото поколение като Антон Митов, Иван Мърквичка и Христо Станчев, последвани от импресионистите и експресионистите – разказва Доротея Соколова. – Ала първата значителна творба, която поставя началото на модерния жанр, оформил се около 1910 г., е „Руината „Света София” на Никола Петров. Разбира се, освен български, художниците рисуват и прочути европейски паметници, но важното е, че те внасят яснота по отношение на такива символи на нашата култура като „Света София”, Боянската църква, Рилския манастир, старинните градове. Важно е да се подчертае, че техните работи не представляват документални картини, а са художествени претворения - индивидуални за различните художници и в различни стилове.

И докато художниците опознават българските старини, пресъздавайки ги върху платното, държавата създава институциите, свързани с изучаването на художественото наследство и културата на неговото опазване. Тази научна страна е представена в изложбата чрез текстове и фотографии – от описания на художествени произведения и старини и предприетото от дейни българи през османското иго за тяхното съхраняване, до проучванията и законите от първите десетилетия на 20-и век. Една от личностите с най-голям принос за опазването на наследството по нашите земи е изкуствоведът Андрей Протич – строител на съвременна България, директор на тогавашния Народен музей, с неоценим принос към създаването на модерните закони за музеите и старините. Не случайно на този голям изследовател с огромен авторитет и дейност е отделена цяла зала в Националната галерия и изложбата е посветена на светлата му личност.

Снимките са предоставени от Националната художествена галерия