Св. Стефан – първият християнски мъченик

На третия ден след Рождество Христово почитаме паметта на Свети Стефан – първият християнски мъченик. Той бил посветен за дякон от учениците на Иисус Христос и също като тях с ръцете си изцелявал болни. Окрилен от вярата, Св. Стефан станал архидякон (пръв служител) в християнската Йерусалимска община, която поела грижата за вдовиците и нуждаещите се. Тя била толкова справедливо устроена, че юдеите завидели, оклеветили Св. Стефан пред Синедриона и го обвинили в богохулство. В Синедриона светецът оборил всички обвинения срещу него, като остро изобличил неверието на юдеите, привеждайки им примери от цялата история на еврейския народ от Авраам до цар Соломон. Юдеите не могли да понесат заключителните слова на светеца и го предали на тълпата, която го пребила с камъни. Преданието разказва, че Света Богородица и св. Йоан Богослов наблюдавали мъченическата му смърт и горещо се молели за него. Умирайки, Св. Стефан се обърнал към Господ да прости на враговете му. Самата памет за мъченическата смърт на светеца избледняла с годините и едва в края на ІV век, след като мощите му били открити, споменът за него е напълно възкресен като образец на милосърдието и търпението.

Според ранните арменски и латински извори, Църквата отбелязва паметта му на 26 декември, след Рождество Христово. По-късно във Византия, Църквата определила 26 декември за честване на Събора на Пресвета Богородица, а почитането на паметта на светеца е преместено на 27 декември и така до наши дни. Празникът на Св. Стефан е неразделно свързан с Раждането на Спасителя.

Името на светеца носи и една от светините на българския дух – Желязната църква „Свети Стефан“ в Истанбул, която свързваме с борбата за църковна независимост.

Снимка: wikipedia.org
Православният български храм е трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти, изградена от железни елементи. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метровата камбанария. Желязната църква е изградена в края на XIX век, когато българската колония в Цариград наброява 50 хил. души. Тържественото й освещаване е извършено от екзарх Йосиф I на Рождество Богородично – 8 септември 1898г.

В народната традиция Стефановден „затваря кръга" на коледните празници. Денят се посреща тържествено от всички. Семействата се събират около трапеза с месни ястия с кисело зеле и баница с месо. На този ден по-младите отиват на гости при своите кумове, кръстници и по-възрастни роднини. Имен ден празнуват: Стефан, Стефана, Стефка, Венко, Стоян, Стойко, Стоичко, Стоимен и всички производни от тях имена. Светъл празник!

Още от рубриката

Честваме 181 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски

С тържествени прояви днес в цяла България обществеността отбелязва 181 години от рождението на Васил Левски – герой от националноосвободителното движение. Наричан от българите Апостол на свободата, Левски е идеолог и организатор на българската национална..

публикувано на 18.07.18 в 10:32

Останките от римската баня в центъра на Добрич отново привличат посетители

В центъра на Добрич се намира паметник на културата, който е частица от древната история на област Добруджа. Става въпрос за останки от сградата на римска баня, която   най-вероятно е обслужвала вилата на богат римлянин . Върху останките от градежа ясно..

публикувано на 08.07.18 в 10:35
Музикалният хор при българската девическа гимназия „Св. Благовещение“ в Солун 1911

Българите в Солун – част от историята на България и Гърция

В столицата бе представен албумът „Солун и българите – история, памет, съвремие”, което е част на проект по тази тема, реализиран от Института за балканистика към БАН съвместно с Държавна агенция „Архиви” и други институции. Проектът има..

публикувано на 02.07.18 в 12:40