Порутените стени на византийската базилика край Пирдоп пазят легенда за „еленовата жертва“

Раннохристиянската базилика „Св. Илия“, известна днес като Еленската базилика, се намира на около 3 км. от Пирдоп, в подножието на Стара планина. Черквата е изключителен исторически паметник,тъй като е единственият от византийската епоха обект в пределите на България, построен извън населено място, но въпреки това е бил обграден с дебели крепостни стени. В храма са се провеждали християнски служби, обреди и ритуали в продължение на повече от 11 века. Бил е опожарен от османските войски около 1700 г.

Снимка

Местността „Еленско“, в центъра на която е храмът „Св. Илия“, е била духовен център дори за местното тракийско население. Още от онова време тук се пази легендата за т. нар. еленова жертва. В наши дни тази територия има важна историческа стойност за България, тъй като след решение на Берлинския конгрес от 1878 г. протичащата в съседство на базиликата река Еленска става граница между княжество България и изкуствено създадената област Източна Румелия – казва д-р Иван Иванов, уредник в музея „Луканова къща“ в Пирдоп.



Районът има богато историческо наследство. Тук е живяло тракийскотоплеме великокойлалети,които през V-IV в. пр. Хр. са част от Одриското царство. От тях до наши дни само в района на Пирдоп са достигнали около 180 тракийски могили и некрополи. През следващите периоди има археологически обекти от Ранната византийска епоха, сред тях е т. нар. Еленска базилика в местността Еленско. Освен това, през Средновековието районът е бил стратегически и за Византийската империя, и за Първата и Втората Българска държава, защото в околните височини на Средна гора и Стара планина са разкрити останките на повече от 26 градища. Еленската базиликата е построена в края на V век. Преустроявана е по времето на византийския император Юстиниан Велики 527 -565 г. Двата периода са доста различими на това място, защото за по-ранния са използвани ломени камъни и пасажи, докато градежът от времето на Юстиниан Велики е само с керамични тухли и бял хоросан.

Снимка

Базиликата е уникална и с това, че е сред малкото в България, които са укрепени и защитени с крепостна стена. Тя е строена вероятно по времето на втория строителен период
и огражда един неголям двор. Вътре, в средата на двора се е намирала тази уникална базилика, която е била трикуполна, триапсидна.

Снимка

Открита е в наше време, при разкопките на проф. Петър Мутафчиев през 1913 г. Това става след нерегламентирани разкопки, предприети от местното население през 90-те години на XIX в. Тогава се намесва Народният музей, но чак 20 години по-късно успяват да изпратят експедиция, която разкрива паметника до сегашното му ниво. За съжаление проф. Мутафчиев е стигнал само до подовото ниво на храма, без да продължи да изследва по-старите културни пластове.

Снимка

Районът на Еленската базилика и до днес не е добре проучен. Подготвени са добри проекти за неговото изследване, но засега те остават без финансиране. Иначе интерес от научните среди имаказва д-р Иван Иванов и добавя, че преди време са идвали гости от Рим, група от 40 учени и археолози. Тук има съхранена интересна легенда за т. нар. еленова жертва, която е малко позната на други места в България – казва д-р Иванов и продължава:

Тази легенда разказва, че в деня на празника на храма от гората пристигал един елен, който бил принасян в жертва. Хората след това събирали костите и ги зашивали в кожата на елена. Еленът оживявал и се връщал в гората, за да дойде на другата година, отново на същия празник.Един път обаче на храмовия празник еленът закъснял за тържеството. Когато пристигнал бил видимо уморен. Понеже не му дали възможност да си почине от дългия път, който изминал, въпреки, че след това задачата била изпълнена, еленът се върнал в гората, но повече не се явил за празника. Това предание намира известно потвърждение в наши дни, защото, при първите проучвания на останките от базиликата в насипа около нея са намерени изключително много кости и рога на елен. Вероятно оттам идва и името на местността – Еленско. Възможно е то да се дължи и на старите гърци – елините, които в ранната християнска епоха са изградили този храм.

Снимки: личен архив

Още от рубриката

България се преклони пред паметта на Ботев

България тържествено отбеляза 170-та годишнина (6 януари 1848 г.) от рождението на Христо Ботев – гениален   поет и един от най-обичаните ни национални герои. Той загива през 1876 година в Априлското въстание срещу господството на..

публикувано на 08.01.18 в 12:28

Ивановден – празник, свързан с дълбоката българска символика

На 7 януари Българската православна църква почита паметта на св. Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк, наречен още Предтеча, защото подготвял хората за идването на Спасителя. В България Ивановден е един от най-тачените празници от..

публикувано на 07.01.18 в 08:00

В нощта срещу Богоявление водата спира за миг неподвижна, за да се пречисти

След големите празници в края на годината празничното настроение за българите продължава с отбелязването на един от най-тачените зимни празници – Богоявление. Този светъл ден, известен още като Йордановден, възпоменава кръщението на Иисус Христос в река..

публикувано на 06.01.18 в 08:00