Иди си, зимо, да дойде лято!

Атанасовден
Снимка: БГНЕС

Българската православна църква почита паметта на Св. Атанасий Велики два пъти в годината – на 2 май (деня на неговата смърт) и на 18 януари (когато е последното му завръщане като архиепископ на Александрия). На 18 януари е и народният празник Атанасовден, наричан още Танасовден, Зимен св. Танас, Среди зима. В някои райони на страната вярвали, че на този ден се ражда чумата. За да се предпазят от опасната болест, принасяли в жертва черна кокошка. От нея приготвяли обредно ястие и раздавали от него, заедно с обреден хляб. Популярен е и обичаят да се месят и раздават за здраве пресни питки, намазани с мед и със стрък босилек, забоден в средата. Жените не работят, не се варят боб и леща.




В традиционните представи на българина св. Атанас е повелител на зимата. Когато шестимата братя-юнаци си поделяли небето и земята, на него се паднали зимните студове и снегове. На своя ден светецът облича копринена риза и отива в планината, където се провиква: Иди си, зимо, че да дойде лято! Като чуе тия думи, зимата се стяга да си отиде, а лятото пък тръгва да я замести.Затова на Атанасовден започва преходът от зима към лято. На тази дата често се устройват и общоселски тържества, правят се курбани за здраве, както и семейни служби в чест на светеца-покровител на семейството, имота и стоката.




Според легендата Атанас и брат му Антон (чийто празник е на 17 януари) били ковачи. Един ден работели в своята ковачница, а на пода лежало тяхното куче. Сложили желязо в пещта и то се нажежило достатъчно, но нямало с какво да го извадят. Тогава Атанас взел две метални пръчки и решил да си помогне с тях. Погледът му попаднал на кучето и подвитите му предни лапи. Ковачът придал същата форма на металните пръчки, прикрепил ги една към друга и извадил желязото. Така били изобретени ковашките клещи. Двамата братя се приемат за закрилници на ковачи, ножари и железари, които на 17 и 18 януари отбелязват своя професионален празник. Считат се и за покровители на побратимите, затова на Атанасовден се извършвали обреди за побратимяване (в Югоизточна България). Празнуват и всички с имената Атанас, Атанаска, Наско, Наска и т. н.

Още от рубриката

Предстои вторият национален конкурс „Пазители на българското“

Младият Костадин Михайлов сбъдва мечтите си не само като изкусен странджански певец. Преминал през детската школа „Нестинарче“ под ръководството на известната народна изпълнителка Златка Ставрева, той е завършил музикалната паралелка на СОУ „Добри..

публикувано на 02.11.18 в 08:00

Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции

Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е..

публикувано на 12.10.18 в 11:18

Срещи с българския фолклор в Попово

Попово е домакин на II н ационална фолклорна среща "Автентичност и съвремие" , организирана от сдружение "Цветница". В миналогодишното издание се включиха повече от 700 изпълнители на хубавата народна песен, а сега се очакват дори повече участници, като..

публикувано на 29.09.18 в 08:00