Иди си, зимо, да дойде лято!

Атанасовден
Снимка: БГНЕС

Българската православна църква почита паметта на Св. Атанасий Велики два пъти в годината – на 2 май (деня на неговата смърт) и на 18 януари (когато е последното му завръщане като архиепископ на Александрия). На 18 януари е и народният празник Атанасовден, наричан още Танасовден, Зимен св. Танас, Среди зима. В някои райони на страната вярвали, че на този ден се ражда чумата. За да се предпазят от опасната болест, принасяли в жертва черна кокошка. От нея приготвяли обредно ястие и раздавали от него, заедно с обреден хляб. Популярен е и обичаят да се месят и раздават за здраве пресни питки, намазани с мед и със стрък босилек, забоден в средата. Жените не работят, не се варят боб и леща.




В традиционните представи на българина св. Атанас е повелител на зимата. Когато шестимата братя-юнаци си поделяли небето и земята, на него се паднали зимните студове и снегове. На своя ден светецът облича копринена риза и отива в планината, където се провиква: Иди си, зимо, че да дойде лято! Като чуе тия думи, зимата се стяга да си отиде, а лятото пък тръгва да я замести.Затова на Атанасовден започва преходът от зима към лято. На тази дата често се устройват и общоселски тържества, правят се курбани за здраве, както и семейни служби в чест на светеца-покровител на семейството, имота и стоката.




Според легендата Атанас и брат му Антон (чийто празник е на 17 януари) били ковачи. Един ден работели в своята ковачница, а на пода лежало тяхното куче. Сложили желязо в пещта и то се нажежило достатъчно, но нямало с какво да го извадят. Тогава Атанас взел две метални пръчки и решил да си помогне с тях. Погледът му попаднал на кучето и подвитите му предни лапи. Ковачът придал същата форма на металните пръчки, прикрепил ги една към друга и извадил желязото. Така били изобретени ковашките клещи. Двамата братя се приемат за закрилници на ковачи, ножари и железари, които на 17 и 18 януари отбелязват своя професионален празник. Считат се и за покровители на побратимите, затова на Атанасовден се извършвали обреди за побратимяване (в Югоизточна България). Празнуват и всички с имената Атанас, Атанаска, Наско, Наска и т. н.

Още от рубриката

Янка Рупкина: „Щастлива съм, че с гласа си спечелих обичта на хората у нас и по света“

Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с...

публикувано на 24.09.18 в 08:35

Фестивалът на шевицата в Белослав възражда магията на българското везмо

От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания...

публикувано на 08.09.18 в 08:15

Иван Варимезов: „Странджанската гайда е моят български флаг по света“

За Иван Варимезов 2018-а е празнична – наскоро известният музикант отбеляза своята 60-годишнина. Той е от поколението гайдари, реализирали се успешно като професионалисти у нас и в чужбина. За високата му изпълнителска класа имат принос родовият..

публикувано на 21.08.18 в 09:45