Воините на милосърдието: Медиците в Руско-турската война (1877-1878г.)

Руският народ посреща Манифеста за обявяване на война на Османската империя с небивал ентусиазъм. Изключителна активност проявява руската интелигенция и на първо място лекарите. Те организират болници и лазарети, формират санитарни влакове и отряди. След обявяването на Руско-турската война 1877-1878 г. в армията влизат близо 1600 лекари и над 3000 медицински сестри. За първи път в нея участват 780 санитари-носачи.

Н. И. ПироговМедицинската служба временно оглавява пристигналият в България световноизвестен хирург Николай Иванович Пирогов, който макар и вече на солидна възраст (67 години), показва удивителна работоспособност. Той не само преглежда ранените и извършва над 600 операции, спасявайки живота на стотици ранени руски войници и българи, но и се заема с организацията на военните болници, а връщайки се в Русия пише: Нито една от предишните войни не е събирала на бойното поле такъв умствен капитал, както на театъра на военните действия в България.

И наистина, освен него, редиците на армията в бели престилки попълват още около 300 професори, доценти, асистенти и ординатори от най-големите университетски клиники в Русия. Въоръжени с най-новите методи за лечение на огнестрелните поражения и заболявания на бойното поле, те успяват да регистрират един от най-ниските проценти на смъртност сред ранените в оная епоха – 10,8 на сто.

В България руските медици прилагат нови методи на лечение. Проф. С. П. Коломнин извършва за първи път артериални кръвопреливания, Ф. Ф. Ерисман разработва системи за дезинфекция и задължителна изолация на заразно болни, проф. С. П. Боткин открива инфекциозната жълтеница и провежда профилактична противомаларична хининизация на армията. Тук Пирогов пръв в света прави гипсова превръзка.

Юлия ВревскаяИзоставяйки своите домове, близо 3000 руски жени съпровождат армията като медицински сестри, фелдшери и лекари. Те работят на бойното поле, в лазаретите, в лагерите за болни от тиф. Сред тях има и представителки на руската аристокрация – княгиня Голицина, Мария Михайловна – сестра на княз Дондуков-Корсаков, графиня Екатерина Игнатиева – дъщеря на граф Игнатиев, княгиня Шаховская, незабравимата баронеса Юлия Вревская, написала скъпите за всеки българин думи: Аз принадлежа на България с цялото си сърце и починала от тиф през януари 1878 г. в един от лазаретите в градБяла. Освен нея още 50 жени загиват през тази война, а 90 медицински сестри преболедуват от тиф.

В руско-турската война наред с руските се включват и българските медици – възпитаници на руски и румънски университети. Мнозина от тях участват в българското опълчение и в руската армия, други организират болници в освободените вече земи. В първите три дружини на българските опълченци са зачислени по един кадрови лекар с офицерски чин – Константин Бонев, Сава Мирков и Константин Везенков. За проявената храброст те са наградени от Руската империя с ордени различна степен. С два Георгиевски ордена за храброст е награден и д-р Георги Цариградски, участвал в спасението на 800 руски войници, премръзнали при зимния преход през Балкана.

Баба Тонка с дъщеря си ПетранаВ началото на войната много българки се обръщат към болници и лазарети с молба да бъдат допуснати да оказват помощ на ранените и болни войници. Първата, на която това се разрешава, е дъщерята на небезизвестната Баба Тонка от Русе – Петрана Обретенова. При оказване на медицинска помощ на ранените се включва и българското население. Много българи впрягат каруците, товарят ранените и ги откарват до лазаретите на руските войски. Жителите на Котел два месеца издържат местния лазарет, а в прибирането на болни от Шипка участват 1000 българи. През зимата в Свищов се съсредоточават ранени и болни от вътрешността на страната. В 50 български къщи в града са настанени около 3000 ранени – целият град е наподобявал на огромно болнично заведение. 

Обикновено хрониките на бойните действия се спират на военни тактики като пример на героизъм и подвиг. Увлечени от грохота на битките, като че ли забравяме за тихия героизъм на безименните воини в бели престилки. В центъра на София, сред огромни дървета и розови храсти, се издига внушителен мемориален обелиск. Това е Докторският паметник, построен в чест на загиналите през Руско-турската война медицински чинове. Паметникът – единствен в Европа, представлява естествени каменни блокове, върху които са издълбани 531 имена на загиналите медици. Всяка година, в навечерието на 3 март, паметникът потъва във венци и цветя – софиянци и гости на столицата свеждат глава за поклон пред тяхната памет и благородство.

Снимки: архив

Още от категорията

Кръстовден – празник на християнската вярата в победата на живота над смъртта

На 14 септември Православната църква почита църковния празник Въздвижение на Светия кръст Господен, или както го нарича народът Кръстовден. По древен християнски обичай на този ден се прави водосвет в храма и свещениците минават по домовете на..

публикувано на 14.09.19 в 07:00
„Обявяване на Съединението”, художник Атанас Жеков

Пловдив пази спомена за славния ден на Съединението в специална експозиция

Четири месеца след Освобождението на България от османско владичество и подписването на Санстефанския мирен договор, Берлинският конгрес от юни-юли 1878 г. срива надеждите на българите за създаване на самостоятелна държава в рамките на българския етнос...

публикувано на 06.09.19 в 08:00

Св. Йоан Кръстител - най-великият мъж, роден от жена

Християните по света често наричат Св. Йоан Кръстител /Предтеча/ „най-великият мъж, роден от жена” /защото Христос е роден от девица/. Той е проповядвал, че на света вече се е появил Спасителят. Онези, които повярвали, били кръстени от Йоан във водите..

публикувано на 29.08.19 в 13:52