Старинните технологии на "писаните" яйца са живи и днес

Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената, плодородието и пролетното възраждане на природата. Християните са възприели оцветените в червено яйца като символ на Христовата кръв. А днес боядисаните яйца са неизменен символ на светлия празник Великден и част от неговата обредност.

Снимка

Яйцата се боядисват сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота от най-старата жена в къщата. По традиция първото яйце винаги е червено.




СнимкаЧервеното яйце символизира плодородието и възраждащата се природа, – обяснява етнологът Димитър Василев от Националния исторически музей. – То е основният символ, който от една страна е свързан с плодовитостта, а от друга страна има апотропейна или магично-предпазна функция. Черупките на червеното яйце се използват в много обредни действия: поставят се на вратата срещу урочасване и магии, във вода, за да може след това от тази вода да пие болен човек. Слагат се в яслите при животните, за да ги предпазят от болести. Преди първата сеитба червените черупки се хвърлят в нивата. А червено яйце присъства и в украсата на обредните великденски хлябове. Затова червеното яйце е най-важното, а след него се боядисват и „пишат” останалите яйца.

Характерно за „писаните” яйца е, че се изписват с помощта на восък и специален инструмент за писане с восък (писалка), накрайникът на който представлява конус, през който изтича разтопеният пчелен восък. Използват се основно две техники. При едната яйцето предварително се разчертава на няколко части, след което с помощта на писалката и восъка се нанасят орнаментите, яйцето се потапя в боя и накрая восъкът се изтрива. По този начин яйцето е цветно с бели шарки. Или пък яйцето се боядисва два пъти – един път с жълта боя, а след нанасянето на восъка – с червена, и след свалянето на восъка се получава червено яйце с жълти орнаменти.

Снимка

СнимкаПри другата техника яйцето остава бяло, небоядисано, като с восък се начертават само контурите, след което вътре се оцветяват различни елементи. За белите яйца се използва специален черен восък и една характерна техника с точици. Ето какво разказа още Димитър Василев:

От задължителните елементи обикновено има кръст, който е наложен от християнството. Има задължителни растителни орнаменти, а от животинските често се изобразява пилето, което е универсален символ на мира и на благоденствието. Освен това на яйцата се пишат и имена, най-често на деца, също така се изписва „Иисус Христос Спасител”, което също е привнасяне на християнски елемент.”

И още нещо интересно:

Писането на яйца не е уникална българска традиция, в доста славянски страни могат да се видят разновидности на този християнски обичай, – уточнява Димитър Василев. – Но това е много стара декорация. Не може да се каже точно кога е възникнала, но със сигурност в България се развива от втората половина на XVIII век и през целия XIX век, когато яйцата, освен чисто декоративна, имат и много силна обредна функция.

Снимка

През последните 15-20 години се наблюдава възраждане на старинните обичаи, както и на технологията на „писаните” яйца. Много повече хора се запознават с нея и започват да я практикуват. Тук основна роля имат интересът към традициите, както и многото институции и музеи, които правят работилнички за „писани” яйца. Децата трябва да бъдат обучавани в този тип народна традиция, – убеден е Димитър Василев, затова всяка година Националният исторически музей организира ателие, в което децата безплатно имат възможност да украсят яйца по тази стара технология, а и да научат повече за традициите и обичаите на Великден под вещото ръководство на специалисти от музея и майсторката в писането на яйца с восък доц. д-р Светла Ракшиева.

Снимки: Десислава Семковска

Още от рубриката

Да не се чувстваме безгласни, прикани Десислава Стефанова - Българка на годината на ДАБЧ

За девета година Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) връчи отличието Жена на годината. Номинирани за наградата на името на Света Злата Мъгленска бяха 15 българки от целия свят, които възпитават децата на нашите сънародници зад граница..

публикувано на 19.04.18 в 16:12

Изложбата “Болести и лечение през вековете” представя кратка история на медицината по нашите земи

Древните лечители по нашите земи притъпявали болката от скалпела с мандрагора, уповавали се на божествата и вярвали в силата на билките. А наследниците им дори и днес стъпват върху атавистичното им на моменти знание. Болестите, които са..

публикувано на 17.04.18 в 12:13
Маргарита Стоянова

За селския мол в Габрово и инициативата „Забравените традиции, живи вкусове”

„Селски мол”– лъскава помпозна сграда с магазини и офиси в центъра на някое селце? Не! Става въпрос за базар-изложение, наречен така съвсем на шега, но вече придобил голяма популярност. Идеята за създаването на селския мол принадлежи на четири..

публикувано на 17.04.18 в 10:58