Старинните технологии на "писаните" яйца са живи и днес

Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената, плодородието и пролетното възраждане на природата. Християните са възприели оцветените в червено яйца като символ на Христовата кръв. А днес боядисаните яйца са неизменен символ на светлия празник Великден и част от неговата обредност.

Снимка

Яйцата се боядисват сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота от най-старата жена в къщата. По традиция първото яйце винаги е червено.




СнимкаЧервеното яйце символизира плодородието и възраждащата се природа, – обяснява етнологът Димитър Василев от Националния исторически музей. – То е основният символ, който от една страна е свързан с плодовитостта, а от друга страна има апотропейна или магично-предпазна функция. Черупките на червеното яйце се използват в много обредни действия: поставят се на вратата срещу урочасване и магии, във вода, за да може след това от тази вода да пие болен човек. Слагат се в яслите при животните, за да ги предпазят от болести. Преди първата сеитба червените черупки се хвърлят в нивата. А червено яйце присъства и в украсата на обредните великденски хлябове. Затова червеното яйце е най-важното, а след него се боядисват и „пишат” останалите яйца.

Характерно за „писаните” яйца е, че се изписват с помощта на восък и специален инструмент за писане с восък (писалка), накрайникът на който представлява конус, през който изтича разтопеният пчелен восък. Използват се основно две техники. При едната яйцето предварително се разчертава на няколко части, след което с помощта на писалката и восъка се нанасят орнаментите, яйцето се потапя в боя и накрая восъкът се изтрива. По този начин яйцето е цветно с бели шарки. Или пък яйцето се боядисва два пъти – един път с жълта боя, а след нанасянето на восъка – с червена, и след свалянето на восъка се получава червено яйце с жълти орнаменти.

Снимка

СнимкаПри другата техника яйцето остава бяло, небоядисано, като с восък се начертават само контурите, след което вътре се оцветяват различни елементи. За белите яйца се използва специален черен восък и една характерна техника с точици. Ето какво разказа още Димитър Василев:

От задължителните елементи обикновено има кръст, който е наложен от християнството. Има задължителни растителни орнаменти, а от животинските често се изобразява пилето, което е универсален символ на мира и на благоденствието. Освен това на яйцата се пишат и имена, най-често на деца, също така се изписва „Иисус Христос Спасител”, което също е привнасяне на християнски елемент.”

И още нещо интересно:

Писането на яйца не е уникална българска традиция, в доста славянски страни могат да се видят разновидности на този християнски обичай, – уточнява Димитър Василев. – Но това е много стара декорация. Не може да се каже точно кога е възникнала, но със сигурност в България се развива от втората половина на XVIII век и през целия XIX век, когато яйцата, освен чисто декоративна, имат и много силна обредна функция.

Снимка

През последните 15-20 години се наблюдава възраждане на старинните обичаи, както и на технологията на „писаните” яйца. Много повече хора се запознават с нея и започват да я практикуват. Тук основна роля имат интересът към традициите, както и многото институции и музеи, които правят работилнички за „писани” яйца. Децата трябва да бъдат обучавани в този тип народна традиция, – убеден е Димитър Василев, затова всяка година Националният исторически музей организира ателие, в което децата безплатно имат възможност да украсят яйца по тази стара технология, а и да научат повече за традициите и обичаите на Великден под вещото ръководство на специалисти от музея и майсторката в писането на яйца с восък доц. д-р Светла Ракшиева.

Снимки: Десислава Семковска

Още от рубриката

Мария Спасова стана първата българка с място в Менделеевата таблица

Химичният елемент антимон вече ще се свързва с българката Мария Спасова, защото името й беше вписано под същия номер – 51, в периодичната система за млади химици. Това е почет e н списък, въведен по инициатива на Международния съюз по чиста и..

публикувано на 20.10.18 в 08:00

Отбийте се на празника на кестена в село Брежани

Запазете датата 20 октомври за един специален Празник на кестена в симитлийското село Брежани. Тази година е деветата, в която сдружение "Хора и традиции", съвместно със жителите на селото, организират този любим за региона празник. За поредна..

публикувано на 20.10.18 в 08:00

Надя Кожухарова: Без тежки присъди няма да ограничим трафика и експлоатацията на хора

Все по-често наричат трафика на хора “съвременно робство”. В навечерието на международния ден за борба с престъплението (18 октомври) в ООН с тревога констатират, че разрастващата се с огромни мащаби експлоатация – най-вече сред мигрантите,..

публикувано на 18.10.18 в 11:21