Жаблянският манастир „Св. Йоан Кръстител“ е сгушенв пазвите на Конявската планина, недалеч от с. Жабляно. В него монасите се издържат сами, така, както е казано в Библията, човек „с труд да изкарва прехраната си“. Няма точна дата за възникването на обителта. Предполага се, че е издигната на мястото на древно светилище. За сведенията, достигнали до нас, благочинният отец Климент казва:

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Отец Климент: Беше трудно, но ентусиазмът ни даваше сили да преодоляваме трудностите

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

За жалост манастирът е горял два пъти и всичко е унищожено. Това, което знаем, е от местните хора. В двора на манастира има две кръгли, издялани от гранит, колони, характерни за ранното християнство. Предполага се, че на това място още в римско време е имало християнски храм. Вероятно аязмото, което днес е в двора на манастира, е било част от олтара. Знае се, че Св. Иван Рилски, тръгвайки от неговото с. Скрино по поречието на Струма, е бил и в Жаблянския манастир за кратко. Няма писмени сведения за духовния живот, който се е водил тук. По време на османското владичество се предполага, че е имало и кланета, защото където и да копаем, навсякъде откриваме хаотично разхвърляни човешки кости. Това говори за активен живот в обителта. След 1944 г. в манастира е живял само един йеромонах. Когато комунистите са искали да изсичат манастирската гора, приблизително 800 дка, той се е противопоставил и е бил убит. След това манастирът запада. Местните хора са водели тук добитъка на паша и водопой. Има стари постройки, които наскоро обновихме. През 60-те години Светият Синод изпраща три монахини, които с голяма прецизност са записвали богослужебните правила, изчитани съответния ден. През 1979-а идва настоящият игумен архимандрит Касиан. Близо 12 години живее с един послушник и един възрастен човек. Било е трудно, манастирът е бил в недоимък заради дълг, който трябвало да се връща. Самият Касиан е косял сено на ръка и го е продавал. Една година е събрал 4 камиона сено, за да върне дълга, да закупи животни и така манастирът да се възстанови. През 1992 г. в манастира дойде по-нова генерация – момчета, които завършихме Семинарията и имахме желание да водим духовен живот. Беше трудно, манастирът нямаше никакви средства, поминък също почти нямаше. Ентусиазмът ни даваше сили да преодоляваме трудностите. В настоящия си вид обителта съществува от 90-те години.

Историята на духовното средище е свързана с името на Аверкий Попстоянов,монах от Рилската обител, който на разноски на манастира е учил и в Букурещ. Завръщайки се, става учител и въвежда обучителни методи, непознати за страната ни. Преподавал е в много градове, включително и в Кюстендил, където е бил главен учител на класното училище. Бил е много начетен и тамошните даскали са написали писмо до игумена на Рилската обител, в което молели да си прибере монаха, защото от него останали без ученици. През 1879 става игумен на Жаблянския манастир, където създава килийно училище. Наред с това съзижда и нов храм на мястото на малка рушаща се църква. От нея е останал само иконостасът, изписан от майстори от школата на Станислав Доспевски. Той е надграден и в нов ред са изрисувани по-малки икони, датиращи от началото на XX в., разказва отец Климент и разкрива с какво светата обител привлича миряните:

Аязмото в двора на манастира

Снимки: Светлана Димитрова