Между корените на свободната музика и съвременния джаз

Завърши второто издание на джаз фестивала в Плевен

„Есен джаз фестивал“ съществува отскоро, но успешно се вписва сред международните форуми у нас. Селекционер и на двете издания е платформата „Аларма Пънк Джаз“ на БНР, зад която стои водещият на едноименното предаване Цветан Цветанов. Идеята му е да покаже корените на свободното музициране и модерните разклонения на джаза. Основен организатор е община Плевен, която осигурява и финансовите средства. По традиция всяка фестивална вечер започва с музика и разговори, излъчвани по БНР от подвижното студио, разположено близо до откритата сцена в двора на Регионалния исторически музей.




Фестивалът започна миналата година – разказва Цветан. Преди това имаше фестивал, също финансиран от община Плевен – „Джаз в галерията“, замислен от Гергана Бочева. Тя е създател на културния център „Дом кафе“ – място, което отразява душата на хората с авангардно мислене. Постепенно се стигна до идеята за тридневен фестивал на открито. Първото издание беше много успешно и още в деня, в който завърши, предложих на съорганизаторите част от музикантите, които чухме тази година. 

Второто издание откриха музикантите от едно международно трио. Разказва басистът Васил Хаджигрудев:




Нарекохме се „Хакос“ – от началните срички на фамилиите ни – Хаджигрудев, Ковач (Лав, барабани) и Оливери (Енрике, саксофон), както и Санчес (Хулиан, тромпет), който участва в първия ни албум. По-късно името се трансформира в „Хако“. На езика на едно индианско племе думата означава „сътворението на света“, което много пасва на музикалните ни идеи. Изпълняваме авторска музика, изнасяме концерти в България, Испания, а сега отиваме в Сърбия, за да запишем втория си албум. С Лав учихме по едно и също време в Холандия. След това аз отидох да живея в Испания и там срещнах Енрике. Усетих, че тримата ще си паснем много добре и така създадохме групата.

След „Хако“ плевенската публика аплодира триото на Мамаду Диабате от Буркина Фасо. Перкусионист, певец и композитор, той от години живее във Виена, а в България концертира за пръв път през 2007 г. След атрактивния си спектакъл пред плевенската публика групата замина за САЩ, където е на творческо посещение.

В програмата на фестивала бяха и две от формациите на Росен Захариев Metaforмоза и Fly We To The Moon. Последната е създадена преди 10 години. Независимо, че понякога се налага смяна на музикантите, запазваме идеята за свобода и полет – казва Росен. Освен на тромпет и флюгелхорн, той свири на различни ударни инструменти.




Гуиро има латиноамерикански произход, ударен инструмент, но понякога все едно говори – пояснява той. А в тази група винаги се получават „разговори“. Използвам още марокански кастанети, пан флейта, която се върти в кръг, една сирена също – все инструменти, които ми помагат в определени моменти „да излетя по-нависоко“. Търся различни звучности. Цялата западноевропейска музика е доста „лимитираща“. Ако свириш между интервалите, които сме приели за основни, се получават микротонове и влизаш в свят, който се разгръща на много нива. От доста време съм повлиян от африканската музика. Това лято няколко пъти имах възможност да свиря с Аюуне Суле – много ценен опит за мен. 

Оригиналният музикант, когото Росен споменава, е от групата „Кинг Аишоба бенд“ от Гана, която закри фестивала, а на следващия ден изнесе концерт в Първо студио на БНР.


Сред безспорните попадения в „етно линията” беше концертът на Илире Авдиу, която е у нас благодарение на Цветозар Цаков и сдружението Balkans – Ways to Friendship. Кларинетистката е от Прищина. Авторските ѝ композиции са върху основата на родния ѝ фолклор. У нас представи албума си „Нощ в Прищина“, записан с колеги от Прищина. На сцената в София (където изнесе концерт ден преди фестивала) и в Плевен нейни партньори бяха Станислав Арабаджиев – пиано, Михаил Иванов – бас и Стефан Горанов – ударни. Не знаех почти нищо за България преди да дойда. Изненадана съм от сърдечното отношение на хората тук, от приема на публиката и на двата ми концерта. Подготвям втория си албум и с радост бих го представила в страната ви.


В рамките на „Есенния джаз фестивал“ имаше и ателие по африкански танци с Мария Косса, посетено от деца и възрастни. Тя дори получи покана да преподава африкански танци в Плевен.

Снимка





Красивата танцьорка сподели, че е сред организаторите на фестивал, посветен на африканската култура в София, а отскоро преподава във Велико Търново.

Снимки: Албена Безовска и личен архив

Още от рубриката

Камен Чанев: „Аз съм обикновен човек, който обича работата си”

Тази вечер е второто представление на „Палячи” – съвместна продукция на Старозагорската опера и цирк „Балкански”. В ролята на Канио гостува Камен Чанев, един от най-забележителните български тенори. След 25 години на оперната сцена, репертоар..

публикувано на 20.11.18 в 12:15

В търсене на нови решения – "Палячи" от Леонкавало

„Палячи“ от Руджеро Леонкавало е в духа на емблематичната комедия дел арте – пътуваща театрална трупа, чиито актьори се превъплъщават в образите на Коломбина, Арлекин… Сюжетът е съвсем подходящ за „сливане“ на двете съвременни сцени – циркова и..

публикувано на 16.11.18 в 12:40

Петър Джурков: „Ние запалихме искрицата, а младите продължават традицията“

През 1971 г. Веселин Николов – саксофонист, композитор и търсещ човек, основава в Пазарджик една от най-емблематичните и уважавани български джаз формации. Три месеца по-късно е първият концерт на „Бели, зелени, червени“. За началото и..

публикувано на 14.11.18 в 11:00