Западните учени, които пишат и се интересуват от историята на България, се броят на пръсти. Затова откриването на нов ръкопис, озаглавен „Значението на България за разделянето на източното и западното християнство“, е събитие, което заслужено нарежда неговия автор, немецът Ханс-Дитер Дьопман, до имената на малкото чуждестранни учени, писали някога за България – Константин Иречек, Стивън Рънсиман, Франсис Дворник.
Трудът на немеца е открит случайно в лайпцигската библиотека от германиста Радомир Чолаков през 1992 година. Той го преснима и отнася в дома си, където остава до 2016 година. Историята, разказана от Дьопман, се развива между 860-880 година, а героите в нея са трима папи, двама цариградски патриарси и българският княз Борис І. Дьопман проследява опитите на папа Николай I (858-867) да привлече България към католицизма и сблъсъка му с византийския патриарх Фотий, който папата губи и така България продължава развитието си в лоното на православието.
Книгата е преведена от Радомир Чолаков и вече може да се открие на книжния пазар у нас.
76 години след неговата кончина първият български цар от Третото Българско царство Фердинанд Първи се завърна у дома, в Двореца "Врана", с което бе изпълнена предсмъртната му воля. В своето завещание той пише, че желае да бъде погребан именно в..
В многовековната ни църковна традиция миряните винаги са посрещали новия свещенослужител или владика с възгласи "Достоен". Така те показват уважението си, с надеждата той мъдро да води паството към духовно спасение. Не така обаче беше посрещнат от..
При разкопки на мястото на новата автогара в черноморския град Созопол бе открит манастир от XI век, който е функционирал до края на XIII век. Предполага се, че обектът е бил унищожен от пожар, за което свидетелстват пластовете от въглении..