Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Образът на Васил Левски не престава да ни изненадва и вълнува

БНР Новини

Откритието на млад уредник от музея в Карлово преди броени дни предизвика истинска сензация за широката общественост и за изследователите на живота и делото на Васил Левски. Името му е Виктор Комбов, който по време на кратката си научна командировка до Държавния архив в Истанбул попада на непозната за българските изследователи снимка на Апостола. Предполага се, че именно тази е фотографията, с която Васил Левски е бил издирван в Османската империя. 

Доказателство за това, според специалистите е, че на гърба на снимката на османо-турски език е описан Апостолът. Освен, че е от Карлово, там се посочват и отличителните му черти – с ръст среден, светло кестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единият му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си и очите му са големи и пъстри. Заедно със снимката, която е най-важната находка, там са намерени и други документи, написани също на османо-турски език. Те все още се превеждат, но предстои да разберем и тяхното съдържание, защото със сигурност съдържат още информация за Апостола и неговата революционна организация – пояснява изследователят Виктор Комбов, уредник от музея „Васил Левски“ в Карлово.

Предполагаме, че тази снимка е оригиналът, от който по-късно е направен фрагмент, т. нар. портрет в елипса, или „портретче“, както самият Васил Левски пише – отбелязва Дора Чаушева, директор на музея и добавя:

Тя най-вероятно е направена след Общото събрание, което се провежда в Букурещ от 29 април до 5 май 1872г. , но явно до смъртта си Апостолът не успява да получи копие от тези портретчета, които там си е поръчал. Как тази снимка се е озовала в ръцете на османските власти, можем само да гадаем. Според мен, това се е случило чрез тяхната агентурна мрежа във Влашко, а и тогава фотографските ателиетата не са били толкова много на брой. Тук се комбинира визията, фотографският портрет на Левски, с това първо словесно описание, което за съжаление прозвучава за пръв път при разпит от устата на даскал Иван Фурнаджиев, член на Тетевенския революционен комитет на 26 октомври 1872г. в Орхание. След това те вече разполагат с достатъчен материал за неговото издирване.

Това откритие потвърждава тезата на изследователите, че още има документи, свързани с личността и делото на Васил Левски, които досега не са били известни както за българската общност, така и за научните среди. Днес можем да кажем категорично, че има защо да продължим да работим с архивите, които се пазят в Турция, а и не само там. В Букурещ и в Белград има още много неща, до които не сме достигнали, които ще отворят нов прозорец в изследванията за Васил Левски, подчертава Дора Чаушева.

Чувствам се късметлия  и много се радвам, че точно нашият музей направи такова съществено откритие, каквото не е имало от години за Левски, казва Виктор Комбов:




СнимкаПостъпих в Османския архив в Истанбул на 9 октомври тази година и на същата дата попаднах на ценната находка. Колегите от Османския архив много добре са структурирали системите си и е много лесно да се откриват архивни единици, за което сме им благодарни. Историята на това откритие е доста интересна. При нас идват доста посетители и поддържаме връзки с всички краища на света. Когато дойдоха колеги-историци от Турция се заговорихме с тях и се оказа, че изследват точно периода на Османската империя, около събитията, свързани с Освобождението на България. Така ненадейно разбрах, че в Османския архив в Истанбул може да се открие нещо ново за Васил Левски. След като проверих, че информацията е достоверна, решихме с директорката на музея да направим научна експедиция до Истанбул. В каталога, който ми предоставиха, се натъкнах на любопитна архивна единица със снимка на Васил Левски, която в този си вид не е известна на българската историческа наука. Трудно е да се намери такъв документ, защото не е бил описан много добре, затова много се радвам, че на мен се падна честта да го открия. Възхищавам се на Васил Левски, той е пример за всеки от нас. Това е човек с ясна цел в живота си – благородната мисия, посветена на освобождението на българския народ от чужда власт. От момента, в който си я поставя, до смъртта си, той непрестанно я следва. Прави всичко възможно, за да я постигне.

Изключителната честност на Левски, който чувствал сподвижниците си равни и по никакъв начин не се възползвал от своите правомощия като водач на революционната организация – е другата ярка черта, която го откроява, смята Виктор Комбов. Идеите му са наистина чисти и святи. Той е искал освободена България да бъде „демократска република, в която всички народи да живеят под един общ закон в мир и разбирателство“, подчертава в заключение младият изследовател на Левски.

Снимки: БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Харман кая

Древните структури Харман кая и Асара в Източните Родопи "проговарят" с помощта на лидар

За първи път два от най-загадъчните археологически обекти в Източните Родопи бяха подробно проучени от въздуха. Български археолози заснеха скалния комплекс Харман кая до село Биволяне и старинната крепост Асара край Татул с т.нар. лидар...

публикувано на 25.04.24 в 11:45

Д-р Стайко Стайков поставя основите на климатологията в България

След Освобождението през 1878 г. страната ни започва да се развива с темпо, което да уплътни пропуснатото през петвековното отсъствие от историческата карта на света. Млади българи завършват престижни европейски университети и донасят наученото в..

публикувано на 24.04.24 в 06:55

На 22 април започва еврейския празник Песах

След залез слънце (17 ч.) на 22 април започва Песах - един от трите най-големи празници за евреите. Като дата празникът е променлив и настъпва след 14-ия ден от пролетния месец нисан, започващ след пролетното равноденствие при появата на първия сърп..

публикувано на 22.04.24 в 10:56