Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Честита Коледа!

Тебе пеем, станенине, тебе пеем, Бога хвалим!

Колко звезди по небото, толкоз здраве в тая къща…

Снимка: архив
Още преди установяването на християнството по нашите земи и празнуването на Рождество Христово, в народния календар денят след Бъдни вечер се нарича Коледа, Божич, Божик и е посветен на почит към раждането на младия бог – Млада Бога.

Вечерята е свършена и трапезата почистена. Вече е минало голяма вечеря и настъпва следнощ или глуха доба. Домовладиката е излезнал по двора да навиди добитъка, а булките са сложили на трапезата вит-превития кравай и крондира (традиционен керамичен съд) с вино. Това показва, че се очакват гости. И тия гости са коледариците… Някога те оповестявали тръгването с пушечен гърмеж. Всички, които пазят огъня, ако има мома, събуждат я да се нагласи, защото между коледарите е нейният любим.



Описанието е на големия наш етнограф Димитър Маринов, който изследва и документира песни и обичаи в годините след Освобождението. Той записва песните и ритуалите от възрастни (тогава) мъже, които „в свое време“ са били станеници – предводители на коледарите. Станеникът е владетел на много земя и многолюдна задруга, добре запознат с обичая и песните, които го съпровождат. А те никак не са малко и имат своето строго съдържание и предназначение. Той е и основна фигура в обичая, най-високо в йерархията, представител на висшите сили, жрец. Веднага след полунощ на Бъдни вечер, в нощта срещу Коледа, коледарите се събират пред дома му и първо на него пеят коледарски благослов.

Станенине, Господине!
Бог се кани да ти дойде,
И въз бога сбор ангели.
Мож
ли бога да посрещнеш,
Да посрещнеш, да нагостиш

В песента стар старейо (станеникът) отговаря, че е готов, защото Господ му е дал пълни хамбари с жито, девет бъчви руйно вино, а десета баш ракия…



Станеникът черпи коледарите, както ще направят всички стопани в празничната нощ. Ако селото е голямо, станеникът разделя младите мъже на групи (чети, куди), поставя начело четници и определя коя дружина в кой край да отиде. Всеки от момците се старае да попадне в махалата на своята избраница, но не бива да е в групата, която ще посещава собствения му дом.  Един от специалните обредни знаци на станеника е разклонено дърво, забито върху кравай, украсено с варакосани ябълки, зеленина, червени нишки, монети – ритуално присъствие на Световното дърво. Всеки коледар задължително носи кривак, а на калпака му са нанизани мъниста, венци от зеленина и пр. Момците обикалят от полунощ до изгрев слънце на Коледа – времето на караконджоли, вампири, таласъми. Със своите песни коледарите прогонват тези тъмни сили, за да защитят от тях видимото и невидимото в първата нощ на Млада Бога. Във всеки дом, обърнат към изток, станеникът изрича коледарската благословия. Коледарите пеят песни за прослава на стопанина и благопожелания за всеки член от семейството. Наричайки, извършват вербална магия за плодородие, здраве, задомяване. Затова тези благословии и ритуални формули могат да се изпълняват само по време на коледуването (и преди това – по време на обучението).



Според учените това е древна практика за мъжката инициация – освен станеникът, всички участници са в предженитбена възраст и млади мъже, минали наскоро под първо венчило. Обичаят има връзка и със задгробния свят. В много коледарски песни се рисува далечния път, който са изминали коледарите. Да припомним също, че дружината тръгва от запад към изток – според дълбокия смисъл в народното вярване това е движение от смъртта към живота, от тъмнината към светлината.

В някои коледарски групи има предрешени персонажи – старец и баба, които разиграват пантомима с подскоци. На някои места с коледарите ходи т. нар. опашка – момчета, които помагат, носейки даровете. Трохобер наричат момчето, което събира краваите, магарето носи сланината, суджуците и пр., а мачето (коте) прави смехории и мяука.



В деня на Коледа не се работи, всички ходят на църква за тържествената празнична служба. Прави се традиционно общоселско хоро. Събраните от коледуването краваи, направени от момите като дар за техните избраници, се изнасят на търг. Всеки момък се стреми да откупи кравая на своята любима. Коледуването завършва с обща трапеза в дома на станеника. На някои места коледарите изнасят на мегдана вино, което наричат „колашко вино“ и черпят мъжете. През целия ден отекват и коледарските благословии за здраве, плодородие и сполука.

Снимки: БГНЕС

Още от категорията

Великденска работилница за писани яйца в Пазарджик

Традиционната "Великденска работилница" – демонстрация за писане на яйца, ще се проведе от 23 до 26 април в Етнографската експозиция на Регионалния исторически музей – Пазарджик (ул."Отец Паисий" № 8). Специалистите от етнографския отдел на музея..

публикувано на 23.04.24 в 08:10

Български килими във Париж – културна дипломация в действие (СНИМКИ)

Културният институт на България в Париж грее в цветове. За първи път автентични български килими от 19-и и 20-и век са представени във френската столица. Колоритната експозицията в галерията на БКИ е озаглавена "История в цветове. 350..

публикувано на 19.04.24 в 16:36

Традицията на давулджиите или кой буди мюсюлманите по време на Рамазан

Денят Арифе е последният от свещения за мюсюлманите месец на постите Рамазан. В исляма това е най-благодатният месец от годината, свързва се с 30-дневните строги лишения – "оруч". Храненето и пиенето на течности и вода става само преди изгрев и след..

публикувано на 09.04.24 в 11:30