И тази година на Богоявление (Йорданов ден) – 6 януари, Калофер ще се събуди под звуците на тъпани и гайди. По традиция мъжете от града ще влязат в ледените води на Тунджа, за да изиграят своето празнично хоро. Ритуалът е част от православната традиция, която се спазва във всички градове и села на страната, а именно на Богоявление да се прави водосвет за здраве край някой от местните водоеми. Тогава свещеникът хвърля сребърен кръст във водата, а присъстващите мъже скачат в нея, за да извадят разпятието. Всеки, който участва в символичното „спасяване на Христовия кръст“, вярва, че това ще му даде здраве и сила за цялата година. Старинният ритуал има стотици привърженици в град Калофер, които всяка година, освен че влизат в ледените води на Тунджа, остават там, за да се хванат на голямото мъжко хоро. Всички се събират още в ранни зори в дома на кмета на Калофер и празничният кортеж тръгва към мястото, където всяка година се отслужва водосвет. В този град вярват, че ако китката здравец в ръката на свещеника замръзне, значи годината ще е плодородна и щастлива. Тук не е най-важното кой от мъжете ще улови кръста, защото той веднага се дава в ръцете на най-младия участник в хорото. Възрастните калоферци казват, че като излезеш от водата, се чувстваш като нов човек и досега никой не се простудил. Ритуалът кандидатства за включване в списъка с нематериалните богатства на ЮНЕСКО, затова от две година, наред с многото туристи, в Калофер има и етнолози от организацията, които наблюдават хорото.
Наблюдателите на ЮНЕСКО миналата година ни казаха, че трябва задължително ритуалът да се изпълнява само от местните жители. В това е красотата, това е истината, заради която заслужаваме да кандидатстваме в списъка на нематериалните богатства. Заради автентичния празник идват толкова много туристи, затова събитието е обществено значимо. Тази година виждам, че идват все повече организирани групи в Калофер за празника. Но призовавам всички, нека първо мине хорото на калоферци през реката, а след това да влязат във водата и гостите, които затова са дошли. Знам, че всички държат да представят своите песни и традиции, никой няма да ги спре, но първо ритуалът трябва да изпълнят калоферци. Искаме с това да си опазим нашия обичай, а не той да изчезне заради наплива на туристи за празника. Аз си спомням хората, които първи започнаха да влизат в реката с гайдите си и да играят мъжкото хоро. Може би беше преди повече от 30 години, но това стана традиция и тя много се харесва от хората. Затова приканвам всички калоферци да бъдем единни в празника. Един път преди време точно това се получи, в реката не остана място за калоферци заради многото гости, дошли отвън. Затова сме ревниви към традицията, тя е наша и градът ни се гордее с нея.
Никога не сме приканвали специално хората да дойдат за празника, всичко е спонтанно и доброволно. От година на година броят на желаещите да се хванат на хорото става все по-голям. Настроението изведнъж ни обединява и влизаме заедно, не по-малко от 150 човека само от Калофер – обяснява Румен Стоянов.
Аз лично участвам от повече от десет години в ритуала. Никога не съм чувствал страх, дори напротив, общото настроение ме завладява и това най-много помага, за да се хвърлиш смело в реката и да не усещаш студ. Също така знам, че на този ден водата е осветена и досега никой не се разболял. Дори напротив, всички които участват, остават здрави, бодри и работоспособни през годината, това ме кара и аз всяка година да не пропускам мъжкото хоро в Тунджа.
Депутатите от 51-вото Народно събрание днес продължават първото си заседание, започнало на 11 ноември. Те ще се съберат, за да опитат за четвърти път да си изберат председател. Трети неуспешен опит за избор на председател на НС..
За поредна година в навечерието на Деня на християнското семейство свещенослужители и техни близки ще дарят кръв за нуждаещи се пациенти. Акцията ще се проведе в Кръвния център на Военномедицинската академия в София. Така с..
Накъде върви българската икономика? Продължава ли икономическата сегрегация на отделни райони в страната ни и къде наблюдаваме най-голям механичен прираст у нас?- за всичко това ще говорим в „България днес“ на 19 ноември. И още – колко щедри са били..
В Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ в София тази вечер от 18:00 ч. ще бъде представена книгата „Десет велики българолюбци“ на..
Накъде върви българската икономика? Продължава ли икономическата сегрегация на отделни райони в страната ни и къде наблюдаваме най-голям механичен прираст..
За ръст на заплатите от поне 10% във всички бюджетни сфери и по-значително увеличаване на доходите в образованието, здравеопазването и МВР през..