На Богоявление в ледените води на Тунджа калоферци играят мъжкото си хоро за здраве

Снимка: БГНЕС
И тази година на Богоявление (Йорданов ден) – 6 януари, Калофер ще се събуди под звуците на тъпани и гайди. По традиция мъжете от града ще влязат в ледените води на Тунджа, за да изиграят своето празнично хоро. Ритуалът е част от православната традиция, която се спазва във всички градове и села на страната, а именно на Богоявление да се прави водосвет за здраве край някой от местните водоеми. Тогава свещеникът хвърля сребърен кръст във водата, а присъстващите мъже скачат в нея, за да извадят разпятието. Всеки, който участва в символичното „спасяване на Христовия кръст“, вярва, че това ще му даде здраве и сила за цялата година. Старинният ритуал има стотици привърженици в град Калофер, които всяка година, освен че влизат в ледените води на Тунджа, остават там, за да се хванат на голямото мъжко хоро. Всички се събират още в ранни зори в дома на кмета на Калофер и празничният кортеж тръгва към мястото, където всяка година се отслужва водосвет. В този град вярват, че ако китката здравец в ръката на свещеника замръзне, значи годината ще е плодородна и щастлива. Тук не е най-важното кой от мъжете ще улови кръста, защото той веднага се дава в ръцете на най-младия участник в хорото. Възрастните калоферци казват, че като излезеш от водата, се чувстваш като нов човек и досега никой не се простудил. Ритуалът кандидатства за включване в списъка с нематериалните богатства на ЮНЕСКО, затова от две година, наред с многото туристи, в Калофер има и етнолози от организацията, които наблюдават хорото.

Тази традиция съществува откакто се помня, казва кметът на града Румен Стоянов. Подготовката за хорото започва още на 5-и вечерта. Загрява се с вино, мезета, люти чушки, свири се на гайда.

Наблюдателите на ЮНЕСКО миналата година ни казаха, че трябва задължително ритуалът да се изпълнява само от местните жители. В това е красотата, това е истината, заради която заслужаваме да кандидатстваме в списъка на нематериалните богатства. Заради автентичния празник идват толкова много туристи, затова събитието е обществено значимо. Тази година виждам, че идват все повече организирани групи в Калофер за празника. Но призовавам всички, нека първо мине хорото на калоферци през реката, а след това да влязат във водата и гостите, които затова са дошли. Знам, че всички държат да представят своите песни и традиции, никой няма да ги спре, но първо ритуалът трябва да изпълнят калоферци. Искаме с това да си опазим нашия обичай, а не той да изчезне заради наплива на туристи за празника. Аз си спомням хората, които първи започнаха да влизат в реката с гайдите си и да играят мъжкото хоро. Може би беше преди повече от 30 години, но това стана традиция и тя много се харесва от хората. Затова приканвам всички калоферци да бъдем единни в празника. Един път преди време точно това се получи, в реката не остана място за калоферци заради многото гости, дошли отвън. Затова сме ревниви към традицията, тя е наша и градът ни се гордее с нея.

Никога не сме приканвали специално хората да дойдат за празника, всичко е спонтанно и доброволно. От година на година броят на желаещите да се хванат на хорото става все по-голям. Настроението изведнъж ни обединява и влизаме заедно, не по-малко от 150 човека само от Калофер – обяснява Румен Стоянов.

Аз лично участвам от повече от десет години в ритуала. Никога не съм чувствал страх, дори напротив, общото настроение ме завладява и това най-много помага, за да се хвърлиш смело в реката и да не усещаш студ. Също така знам, че на този ден водата е осветена и досега никой не се разболял. Дори напротив, всички които участват, остават здрави, бодри и работоспособни през годината, това ме кара и аз всяка година да не пропускам мъжкото хоро в Тунджа.