В деня на православния светец Трифон се преплитат стари лозарски обичаи и поверия

Снимка: архив

Трифоновден е православен празник в чест на Свети Трифон. Отбелязва се от Българската православна църква на 1 февруари по нов стил. Във фолклорния календар е осмислен като цикъл от 3 последователни дни, наречени Трифунци — 1, 2 и 3 февруари. Наречен от народа ни Трифон Зарезан, празникът се почита от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Някои хора го празнуват на 1 февруари (с религиозния празник), а повечето – на 14 февруари, когато е бил Трифоновден по стар стил. В етнографските изследвания образът на светеца се сравнява с образите на старите богове Дионисий, Сабазий, Бакхус и др. Св. Трифон е познат и в другите балкански страни, той присъства в православния календар като празник, свързан със смяната на сезоните от зима към пролет. Период, в който се провеждат карнавалните игри, свързани със събуждането и възвръщането към живот на природата и божествата, от които зависи да е плодородна годината. В сръбски ръкопис от XVI-XVII век се казва, че против насекоми по ниви и лозя на празника трябва да се запалят кандилата и посевите да се поръсят със светена вода, като се чете молитва на Св. Трифон. Българската фолклорна традиция изисква на този ден мъжете да отидат с бъклица червено вино и обреден хляб на лозето. Лозите се зарязват и се поливат с виното. Обредната храна за лозето включва питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд, сирене, сланина; туршия, луканка и др.

Още от категорията

Свети Иван Рилски – най-великият български светец

На 19 октомври българският народ и Православната църква почитат Св Иван /Йоан/ Рилски /876-946г./ До 25 годишна възраст той е обикновен пастир. Приема монашеството и проповядва на различни места, главно по времето на българския цар Петър I. Към..

публикувано на 19.10.19 в 07:00

Злата Мъгленска – закрилницата на българите зад граница

Сред плеядата от български светци, които закрилят родината ни се нарежда и света великомъченица Злата Мъгленска – покровителката на българския род зад граница. Според житието й, тя живяла през ХVІІІ век, в бедно българско семейство, в село..

публикувано на 18.10.19 в 12:26

Първа поява на Томичовият псалтир от XIV в. пред българска публика

Томичовият псалтир – един от най-ценните ръкописи, запазен от Средновековието, за първи път гостува в София. Ценната реликва от „втория златен век“ на България излиза за първи път от архивите на Държавния исторически музей в Москва и ще бъде..

публикувано на 12.10.19 в 09:30