В деня на православния светец Трифон се преплитат стари лозарски обичаи и поверия

Снимка: архив

Трифоновден е православен празник в чест на Свети Трифон. Отбелязва се от Българската православна църква на 1 февруари по нов стил. Във фолклорния календар е осмислен като цикъл от 3 последователни дни, наречени Трифунци — 1, 2 и 3 февруари. Наречен от народа ни Трифон Зарезан, празникът се почита от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Някои хора го празнуват на 1 февруари (с религиозния празник), а повечето – на 14 февруари, когато е бил Трифоновден по стар стил. В етнографските изследвания образът на светеца се сравнява с образите на старите богове Дионисий, Сабазий, Бакхус и др. Св. Трифон е познат и в другите балкански страни, той присъства в православния календар като празник, свързан със смяната на сезоните от зима към пролет. Период, в който се провеждат карнавалните игри, свързани със събуждането и възвръщането към живот на природата и божествата, от които зависи да е плодородна годината. В сръбски ръкопис от XVI-XVII век се казва, че против насекоми по ниви и лозя на празника трябва да се запалят кандилата и посевите да се поръсят със светена вода, като се чете молитва на Св. Трифон. Българската фолклорна традиция изисква на този ден мъжете да отидат с бъклица червено вино и обреден хляб на лозето. Лозите се зарязват и се поливат с виното. Обредната храна за лозето включва питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд, сирене, сланина; туршия, луканка и др.

Още от рубриката

Останки от ветроходен кораб от Османската епоха (XVIII в.), лежащи на дълбочина 301 м пред Южното Черноморие

Черно море разкрива полека своите тайни

На изток границите на България се очертават от водите на Черно море, затова неслучайно са много легендите, които народът ни разказва за него. Според една от тях, морето се нарича Черно заради множеството корабокрушения, случвали се в него...

публикувано на 18.04.19 в 13:03
Куюмджиевата къща

Алафрангата – знак за приобщаване на Пловдив към европейското в средата на ХІХ век

Като част от „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“, Регионалният етнографски музей в града e подготвил интересен поглед към възрожденската действителност. Гости и жители ще могат да се насладят на частица от тази история на изложбата..

публикувано на 17.04.19 в 12:14

Доц. Михаил Груев: Принципите, залегнали в нея, бихме искали да виждаме и днес

След като поема първите си глътки свобода, новоосвободеното Отечество бива призовано по силата на Берлинския договор да изработи свой основен закон. Неопитните дотогава парламентаристи, със своите ентусиазъм, отговорност и родолюбие, се справят..

публикувано на 16.04.19 в 10:07