Те са български, защото са строени от българи, които са се черкували в тях. Черквите в Беломорска Тракия са пазели българския дух векове преди Освобождението на България. Когато по силата на Ньойския договор през 1919г. великите сили откъсват от страната ни Беломорска и Източна Тракия и Западните покрайнини, населени предимно с българско население, в България пристигат стотици хиляди бежанци.Следтази национална катастрофа, която не само разкъсва българската територия, но и обезкървява икономически държавата ни, християнските храмове в тракийските земи продължават да съхраняват историята и вярата на предците ни.

Това е наше духовно пространство и трябва да сме най-големите нихилисти, за да го отречем, подчертава потомъкът на изселници от Беломорска Тракия Димитър Шалапатов. Той е настоящ общински съветник в Хасково, дългогодишен председател на местното тракийското дружество "Георги Сапунаров" и главен секретар на Съюза на тракийските дружества:

Още през 2008 година на научна конференция в Кърджали Димитър Шалапатов представя своята студия „Българските християнски селища в Беломорска Тракия“, а през 2011 година изследването му излиза в илюстрованата книга „Българските християнски селища в Западна (Беломорска) Тракия“. В началото на есента през 2018 г. той изследва историята на 35 села, в които продължават да съществуват православни български храмове. Там, освен селищата, съм отразил и църквите – разказва изследователят. – И тъй като тази година се навършват сто години от Ньойския договор, който ни отнема Западна Тракия, реших да покажа културното наследство, което е останало по тези земи. Така се ражда идеята му да запечата във фотографски кадри духовната им история. А част от снимките с български храмове и параклиси са събрани в изложба и луксозен албум, който Шалапатов дарява на големите библиотеки в страната. Пространството в хасковската галерия, в която показах фотосите, можеше да побере снимки на едва четиридесет църкви – пояснява той. – В действителност те са доста повече, но това са най-запазените, чисто български църкви. По думите му сред най-красивите е „Св. Вмчк. Харалампий Чудотворец“ в село Дервент (Авас), осветена през 1860 година. Черквата е действаща и по размери си съперничи с тази в Дедеагач (Александруполис):

Тя е най-внушителната, защото и самото село е от най-богатите в района. От една страна, там има много маслинови гори, а от друга – скотовъдството също е много силно развито, както и търговията. По думите на баба ми земите им били много плодородни и хората отглеждали по три реколти.

Силната им вяра ги сплотявала и когато получили разрешение да съградят черквата, събрали сами парите за строителството ѝ само за две години. Кръстили я на Св. Харалампий, който неведнъж ги спасявал от беди. В землището на някогашното Дервент е и Скалният храм "Св. Тодор" на повече от 1000 години.


Църквата „Св. Богородица“ в Доган хисар (Есими), където са се черкували дедите на Д. Шалапатов също е с богата история:

Тя е строена през 1835 година и се запазва в автентичния си вид до 1994 г. Капитан Петко Войвода е кръщаван в нея през 1844 г.. По повод 150 годишнината от рождението му самите гърци решиха да я обновят. Направиха преддверие и облицоваха част от нея. На изложбата я показвам как е изглеждала преди и след ремонта.


В самия Доган хисар има около десетина параклиса, които се поддържат и досега. В Дервент също. Казвали им църквички и в тях може дори да се извършва служба.

Според изследователя на историята на тракийските бежанци, някогашните български храмове в Беломорска Тракия са стотици. Част от тях са добре поддържани и действащи, а в други се служи само на храмовите празници. За жалост има и съвсем запуснати и изоставени. В споменатата изложба са запечатани тези, в които още витае българският дух. Авторът има намерениеда я изнесев Бургас, Варна и Пловдив, където има голяма диаспора на потомци на тракийски изселници. Очаква се експозицията да гостува и в Народното събрание в София.