Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Уловени мигове от близо и далеч пазят българската памет

В родината на най-великите скулптори и художници – Италия, статуята на Леонардо да Винчи, която посреща и изпраща пътуващите от цял свят на летище Фиумичино, е дело на наш сънародник. Казва се Асен Пейков, но малцина са българите, за които е известен. Италианците обаче, го оценяват и в знак на признателност кръщават на негово име малкия площад пред дома му, в близост до Колизеума. Така това специално място съхранява и до днес паметта за българския талант на легендарната улица Маргута, където са творили Пабло Пикасо и Салвадор Дали. Такива „български места“, извън България съществуват и в Испания, Румъния, Албания, Света гора, Р.С. Македония, Норвегия, Украйна и др. За тях ни разказва младият пътешественик Даниел Пангев, който описа тези частици от българската памет в книгата си „Уловени мигове от близо и далеч“.

Въпреки, че биографиите на поета Пенчо Славейков и писателя Димитър Димов са известни и се изучават в училище, от Даниел Пангев научаваме, че Славейков умира в Италия, в едно малко селце „надвиснало над Езерото Комо“, а Димитър Димов живее в продължение на една година в центъра на Мадрид, на пет минути от музея Прадо.В него Даниел Пангев разказва на музейните работници, че съвсем наблизо до тяхната месторабота има плоча, в памет на този голям български писател, чиято книга „Осъдени души“ е посветена на трагичните събития в разкъсваната от гражданска война Испания.

Днес, когато можем свободно да пътуваме из Европа, не е трудно да открием тези „частици“ от България също като Даниел. А те, според него, са на най-невероятни места, на хиляди километри от нас.

Ще започна от една държава, далече на север, в която изобщо не съм очаквал да намеря някаква българска следа, свързана с нашата история – казва Даниел Пангев и пояснява. – Става дума за Норвегия, където на стената на общината в Осло открих паметник, подарен от България, в знак на признателност към Фритьоф Нансен. Там разбрах защо в София има централен булевард, в близост до НДК, на името на полярния изследовател. Като върховен комисар по бежанците той измисля т.нар. нансенов паспорт. С него хиляди български и не само български бежанци от Македония и Тракия в годините преди и по време на Първата световна война преминават граници и намират спасение.


От Даниел разбираме също, че в сърцето на Европа Швейцария, още едно място пази частица от България чрез потомците на Луи Айер. „Швейцарецът с българско сърце“, както го наричат, се сражава наравно с българите по време на Балканската война през 1912 г., а по-късно и през Първата световна война. В книгата си „Pro Bulgaria“, която публикува на френски език през 1913 г., се застъпва за българската национална кауза.

По думите на Даниел Пангев много от духовните места, свързани с България са най-вече в съседните балкански страни. В Централна Албания, в подножието на Томор планина, се намира един от най-старите и красиви градове, Берат, който пленява с великолепната си архитектура и калдъръмените улички. – От IX до XIв. Берат е част от Първото българско царство, а също и от Българската Охридска архиепископия. Там е било седалището на Св. Климент, който преди да стане Охридски е епископ Велички. Всъщност Велица, Белица, Белиград, Белград са българските имена на град Берат (на албански - Берати). Там се пазят мощите на св. Горазд и св. Ангеларий.

В Северна Македония се срещнах с Панде Ефтимов, който почина неотдавна – продължава разказа си Даниел. – Той беше човек енциклопедия и познаваше всяко българско кътче. Разказа ми много интересни истории за съдбата на българите по тези земи. Заветът, който остави към днешното българско поколение е да намери своите корени и да бъде по-толерантно към хората в Република Северна Македония. Години наред те са били подложени на пропаганда и асимилация и не трябва да се сърдим, че някои от тях сега се наричат македонци.

Друга забележителна личност, която според Даниел Пангев е живата памет на българската история в Румъния, е банатският българин проф. Лука Велчов. Той ми показа ханчетата на хъшовете, мелницата в която Ботев и Левски прекарват зимата на 1868 г. Показа ми хотела, в който е отсядал Иван Вазов при посещенията си в Румъния, както и сградата на някогашното фотографско ателие, където са направени едни от най-известните портрети на Васил Левски.

За съжаление повечето от описаните от Даниел Пангев места са в окаяно състояние като „живи рани от нашата история и култура“.  Затова той приема като своя мисия да ги документира, за да останат за следващите поколения българи, които да ги оценят.

Снимки: личен архив и архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Камелия Нейкова

Обществен съвет на ЦИК: За първи път партия е извън парламента заради 21 гласа

За пръв път в новата българска изборна история крайният изборен резултат оставя състезаваща се в изборите партия извън Народното събрание с резултат от 3,999% ("Величие") поради недостигащи 21 гласа. Това се посочва в становище на Обществения съвет..

публикувано на 05.11.24 в 17:41

Екатерина Захариева е одобрена за еврокомисар

След над три часа изслушване в Европарламента българската кандидатура на Екатерина Захариева за еврокомисар беше одобрена. Тя ще отговаря за ресора "Стартъпи, проучвания и иновации". След изслушването в Европейския парламент Захариева заяви, че то е било..

публикувано на 05.11.24 в 17:20

Вървим ли към поредните избори и докога

След като за седми пореден път, в рамките на три години, България направи своя избор за народни представители, резултатите от вота осветлиха някои задкулисни игри. Една дребна на пръв поглед подробност при отчитането на гласовете за партия "Величие",..

публикувано на 05.11.24 в 11:45