Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Уловени мигове от близо и далеч пазят българската памет

В родината на най-великите скулптори и художници – Италия, статуята на Леонардо да Винчи, която посреща и изпраща пътуващите от цял свят на летище Фиумичино, е дело на наш сънародник. Казва се Асен Пейков, но малцина са българите, за които е известен. Италианците обаче, го оценяват и в знак на признателност кръщават на негово име малкия площад пред дома му, в близост до Колизеума. Така това специално място съхранява и до днес паметта за българския талант на легендарната улица Маргута, където са творили Пабло Пикасо и Салвадор Дали. Такива „български места“, извън България съществуват и в Испания, Румъния, Албания, Света гора, Р.С. Македония, Норвегия, Украйна и др. За тях ни разказва младият пътешественик Даниел Пангев, който описа тези частици от българската памет в книгата си „Уловени мигове от близо и далеч“.

Въпреки, че биографиите на поета Пенчо Славейков и писателя Димитър Димов са известни и се изучават в училище, от Даниел Пангев научаваме, че Славейков умира в Италия, в едно малко селце „надвиснало над Езерото Комо“, а Димитър Димов живее в продължение на една година в центъра на Мадрид, на пет минути от музея Прадо.В него Даниел Пангев разказва на музейните работници, че съвсем наблизо до тяхната месторабота има плоча, в памет на този голям български писател, чиято книга „Осъдени души“ е посветена на трагичните събития в разкъсваната от гражданска война Испания.

Днес, когато можем свободно да пътуваме из Европа, не е трудно да открием тези „частици“ от България също като Даниел. А те, според него, са на най-невероятни места, на хиляди километри от нас.

Ще започна от една държава, далече на север, в която изобщо не съм очаквал да намеря някаква българска следа, свързана с нашата история – казва Даниел Пангев и пояснява. – Става дума за Норвегия, където на стената на общината в Осло открих паметник, подарен от България, в знак на признателност към Фритьоф Нансен. Там разбрах защо в София има централен булевард, в близост до НДК, на името на полярния изследовател. Като върховен комисар по бежанците той измисля т.нар. нансенов паспорт. С него хиляди български и не само български бежанци от Македония и Тракия в годините преди и по време на Първата световна война преминават граници и намират спасение.


От Даниел разбираме също, че в сърцето на Европа Швейцария, още едно място пази частица от България чрез потомците на Луи Айер. „Швейцарецът с българско сърце“, както го наричат, се сражава наравно с българите по време на Балканската война през 1912 г., а по-късно и през Първата световна война. В книгата си „Pro Bulgaria“, която публикува на френски език през 1913 г., се застъпва за българската национална кауза.

По думите на Даниел Пангев много от духовните места, свързани с България са най-вече в съседните балкански страни. В Централна Албания, в подножието на Томор планина, се намира един от най-старите и красиви градове, Берат, който пленява с великолепната си архитектура и калдъръмените улички. – От IX до XIв. Берат е част от Първото българско царство, а също и от Българската Охридска архиепископия. Там е било седалището на Св. Климент, който преди да стане Охридски е епископ Велички. Всъщност Велица, Белица, Белиград, Белград са българските имена на град Берат (на албански - Берати). Там се пазят мощите на св. Горазд и св. Ангеларий.

В Северна Македония се срещнах с Панде Ефтимов, който почина неотдавна – продължава разказа си Даниел. – Той беше човек енциклопедия и познаваше всяко българско кътче. Разказа ми много интересни истории за съдбата на българите по тези земи. Заветът, който остави към днешното българско поколение е да намери своите корени и да бъде по-толерантно към хората в Република Северна Македония. Години наред те са били подложени на пропаганда и асимилация и не трябва да се сърдим, че някои от тях сега се наричат македонци.

Друга забележителна личност, която според Даниел Пангев е живата памет на българската история в Румъния, е банатският българин проф. Лука Велчов. Той ми показа ханчетата на хъшовете, мелницата в която Ботев и Левски прекарват зимата на 1868 г. Показа ми хотела, в който е отсядал Иван Вазов при посещенията си в Румъния, както и сградата на някогашното фотографско ателие, където са направени едни от най-известните портрети на Васил Левски.

За съжаление повечето от описаните от Даниел Пангев места са в окаяно състояние като „живи рани от нашата история и култура“.  Затова той приема като своя мисия да ги документира, за да останат за следващите поколения българи, които да ги оценят.

Снимки: личен архив и архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

България днес - 26 ноември 2024 г.

В „България днес“ на 26-ти ноември се вслушваме в ехото от миналото ни. Ще чуете един италианец на чудесен български език да говори за силата на корените и обредите по нашите земи. Как виждат..

публикувано на 26.11.24 в 19:00
Есенно море, ноември

Слънчева сряда с температури до 15 градуса

В сряда , 27 ноември, ще бъде предимно слънчево. Вятърът постепенно ще се ориентира от запад-северозапад и ще бъде слаб до умерен. Очакват се минимални температури между минус 3° и 2°, в София – около минус 1°, а максимални – между 10° и 15°, в..

публикувано на 26.11.24 в 18:10

На Летище София откриха нови паркинги с възможност за зареждане на електромобили

На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и зарядни станции за електромобили. Паркингите са разделени на такива за краткосрочен и..

публикувано на 26.11.24 в 16:02