Един от най-големите астрономи и астрофизици на всички времена, който завинаги ще свърже името си със звездите, се ражда в България малко преди да настъпи новият ХХ век. На 14 февруари 1898 г. в регистъра на Варненската градска община бива вписано новороденото от мъжки пол Приц Ф Цвики, ала дори и грешката на писаря не ще попречи откритията му да удивят целия научен свят.

Първите си години Фриц Цвики прекарва в родния си град, докато баща му не го изпраща на училище при баба му и дядо му в швейцарското селище Молис. Швейцарският търговец Фридолин Цвики, който във Варна върти успешна търговия с метали, мечтае синът му да тръгне по неговите стъпки. Момчето обаче се увлича по науката и завършва експериментална физика в Швейцарския федерален политехнически институт. Междувременно печели стипендия от фондация “Рокфелер” и през 1920 г. заминава да работи в престижния Калифорнийски технологичен институт, където остава до края на живота си. В Америка Фриц Цвики успява да пренесе от Германия един от първите т. нар. телескопи Шмит, през чието голямо зрително поле той наблюдава далечни купове от галактики, за да направи своите забележителни открития.

На 15 януари 1934 г. списание “Физикъл ривю” публикува резюме от презентация на Фриц Цвики и сътрудника му Уолтър Бааде, определяно като един от най-далновидните документи в историята на физиката и астрономията. В него за първи път се споменават свръхновите и неутронните звезди.

Масивните звезди, когато изчерпят запасите си от водород и настъпи краят на техния живот, изключително бързо колапсират и се превръщат в свръхнови – продължава разказа си астрономът. – Това събитие се нарича “свръхнова” – самата звезда избухва и за части от секундата разпръсква материала от ядрото си в околното междузвездно пространство. По времето на Фриц Цвики са били познати т. нар. нови звезди и за тях се е знаело, че внезапно повишават своя блясък поради процеси, които се случват с тях. Именно тогава обаче бива открит неутронът и ученият заявява, че е възможно, когато дадена звезда колапсира, да се превърне в неутронна, преминавайки през процеса, наречен “свръхнова”. Така той въвежда и термина “неутронна звезда”.

За изключителните си открития, които изпреварват времето си и биват разбрани и доразвити десетилетия по-късно, Фриц Цвики получава президентския Медал на свободата от американския държавен глава Хари Труман и златния медал на Британския кралски астрономически съюз. Освен свръхнадарен учен, за него казват, че е бил сърдечен човек, благотворител, и се е противопоставял на разработването и използването на ядреното гориво. Фриц Цвики си отива от този свят 75-годишен и само паметната плоча върху фасадата на фамилната му къща във Варна днес напомня, че тук се е родил един от най-великите световни умове. 

Защо не се говори повече за него у нас, наистина не мога да кажа – недоумява Венцислав Димитров. – Фриц Цвики е велик астроном и изобщо учен, и макар да не е българин, той е роден и отраснал тук през първите седем години – най-важните за развитието на всеки човек. Разбира се, ние, астрономите, го знаем, защото когато работим със свръхнови, с тъмна материя, с галактики, се опираме на неговите открития, теории и хипотези.

Снимки: личен архив