„Останете живи“ – книга с послание към младите, че шофирането е отговорност, а не забавление

Снимка: БГНЕС

СнимкаПътна полиция води статистика за загиналите и ранените по българските пътища от 1951 г. Тогава са загинали 202 души, а 790 са били ранени. До 1990 г. данните за загиналите се увеличават драстично. Най-високата си стойност те достигат през 1990 г. когато загиналите при пътно-транспортни произшествия са 1567 човека. „Най-кървавата” година е 2006-а, когато част от войната по пътищата стават 11 258 души. За 1043-ма изходът е бил фатален. За периода 1951 г.-2018 г. загиналите по пътищата на България са малко над 60 000, което се равнява на един средностатистически български град. Броят на ранените при ПТП е над 400 000. Именно тази ужасяваща статистика дава тласък на журналиста от Плевен Георги Стоянов да напише книгата „Останете живи“, с която да фокусира вниманието върху сериозността на проблема:

СнимкаНаправих тази книга, защото ми писна, казва авторът. Писна ми всеки ден да четем, а на нас като журналисти да ни се налага да отразяваме, как българи умират при катастрофи. И то поради безумни причини –шофиране под въздействие на алкохол и наркотици, шофиране без книжка, несъобразена скорост. Книгата „Останете живи” обръща внимание на човешкия фактор при злополуките на пътя.

Ангажиментът на Георги Стоянов не се изчерпва с написването и издаването на книгата. Идеята му е тя да достигне до възможно най-много подрастващи и в училищата:

Ще започнем с няколко училища в моя роден град Плевен. Първата премиера, която правя отчасти от сантиментална гледна точка, ще е в СУ „Иван Вазов”, където прекарах 12 години от живота си. Ще последват представяния и в няколко други плевенски училища. Имаме покани и от други градове – Велико Търново, Варна, Горна Оряховица, Царево. Не съм пътен експерт, но смятам да организирам срещи с ученици от горните класове, с които да дискутираме на техен език, без заучени фрази. Ще ги запозная с откъси от историите. Планирам да има и мултимедийно представяне на отбрани кадри от катастрофи. Основната ми цел е да стигнем до младите, защото считам, че вече утвърдените шофьори много трудно подлежат на промяна на привичките. Реших, че темата, представена по достъпен начин на разбираем език, ще накара много млади момчета и момичета, на които им предстои да седнат зад волана, да осъзнаят навреме колко е важно да бъдат отговорни и разумни, за да не загинат и да не се превърнат в убийци на пътя.

По време на написването на книгата Георги Стоянов се е срещнал с  хора, по различен начин „сблъскали се” с проблема „войната по пътищата”:

В основата си книгата включва истории на участници в пътни инциденти, свидетели на катастрофи, полицаи, близки и приятели на загинали и ранени. В нея обаче няма ровене в лични трагедии, няма сензации. В част от историите дори не се споменават имена. Важното е, че хората разказват от първо лице за грешките, които са допуснали. Други разказват за самото преживяване, за ужаса и страданието. Включени са истории, които показват, че ни липса самодисциплина, че го няма инстинктът ни за самосъхранение. Хората напоследък са безобразно немарливи към своя живот и към тези на останалите, когато са на пътя.

Посланието, което Георги Стоянов иска да отправи към участниците в движението по пътищата, е колкото мрачно, толкова и просто:

Трябва много да се говори и да се действа по отношение на превенцията. Наистина направих тази книга с цялото си сърце и надежда, че може би ще бъде полезна. Жертвите на пътя трябва да намалеят, колкото и утопично да звучи. Всеки инцидент на пътя е свързан с много болка и страдание. Иска ми се онези, които ще прочетат тези истории, да не ги забравят. И да не си казват, че на тях не може да им се случи. Иска ми се, след като прочетат книгата, да осъзнаят, че всяко едно превозно средство може да бъде оръжие и да отнеме човешки живот.