Вампирите в българските народни песни

Преди пет години една интересна и неизследвана до този момент тема провокира Радослав Гизгинджиев да проучи етнографски материали, фолклорни образци и архиви на българските народни песни и две години по-късно да напише дипломната си работа „Вампирът в народната песен”. Не след дълго на бял свят излизат и двете му книги, касаещи тази тема.

„Вампирът: по следите на Сянката” съдържа документалните записки и интересните факти, които авторът е открил за отвъдното и вярванията на българите.

„Лепири:* между Сянката и Светлината” е художествен роман, в който Радослав Гизгинджиев интерпретира идеите от старите народни вярвания.

Изследвал е около 10 песни, но подчертава, че една песен има много варианти и в различни региони се е пяла по различни начини, има промени и в сюжетите. Няма точна датировка на песните, но най-вероятно са стари, още отпреди Освобождението (1878 г.).


Снимка: Иван МитревОбразът на вампирите в народната песен е много различен от легендите и приказките. Старите българи са вярвали, че вампирът е демоничен, застрашителен и страховит образ, но той нито е имал вампирски зъби, нито е пиел кръв. В народната песен срещаме конкретен образ – казва Радослав Гизгинджиев. – Образът е мъжки, това е завърнал се мъртвец, който търси своята любима, а от песните става ясно, че той отнема жизнените сили на жената, заради която се е завърнал, защото не може да продължи оттатък без нея. Най-интересното е, че жената няма нищо против този контакт. Тя го гощава с храна, дава му да пие. В други песни доброволно тръгва след „сянката“. Точно това провокира изследването ми, защото зад образа на вампира всъщност се крие нещо изключително романтично като тема – как любовта трябва да продължи и отвъд, и то на всяка цена.

Вампир, според народните песни, става мъртвец, който е бил нередовно погребан; човек, който не е живял по правилата на тогавашното общество; човек, който се е самоубил или е убил, или човек, който е живял по греховен начин, неверник, дори друговерец. В проучванията си Радослав Гизгинджиев споменава и една интересна професия – вампирджия.

Тя е съвсем реална и е била изключително популярна по българските земи. Цели села са събирали пари, при това говорим за доста сериозни суми, за да платят на вампирджията да открие вампира и да го обезвреди чрез икона, билки, пробождания, откриване на гроба му – обяснява Радослав. – Когато се случвало нещо нередно в селото, било то градушка, проблеми с добитъка или болест сред хората, обвинявали вампира.

Какви ритуали са правили старите българи за предпазване от вампирите? 

Били са много. Почти 80 % от днешните погребални ритуали са противовампирски. Хората са вярвали, че всяко неспазване на погребален обичай водело до вампирясване ако не бъде запалена свещ, над тялото на покойника премине сянка или го прескочи котка – отбелязва Радослав Гизгинджиев и допълва: – Много хора не знаят, че имаме много народни песни за вампирите. Но аз открих по-дълбок смисъл в този образ. Песните разкриват темата за любовта и смъртта. Българите са вярвали, че смъртта е продължение на живота, но някаква част от човека не е искала да пусне любимия си и е създала този демон, за да може той, като сянка, да се върне и да изпие жизнената сила на жената. И тогава тя започвала да вехне и умирала. Когато любовта и смъртта се срещнат, може би идва вечността.

От 25 април Радослав Гизгинджиев започна представяне на двете си книги в цяла България. Датите и градовете може да намерите на неговата страничка във Фейсбук.

* Лепир, липир е народното название на вампира

Мома люби вампир

(Народна песен)

Попът на Рада думаше:

– Радо лю, мари Радо ле,

чула се й, Радо, зла дума,

зла дума, като зла чума –

че любиш, Радо, липиря,

липиря, мойго Стояна,

Стояна граматичето.

Рада на попа думаше:

– Истина й, попе, истина й.

Зарана ще рано да стана,

бели ще ризи да опера,

тогаз липирю ще готвя,

ще готвя и ще занеса.

Станала й рано в понеделник,

бели си ризи опрала,

опрала и ги простряла;

тогаз обеда наготви,

на гробищата отиде,

че на Стояна занесе,

че на Стояна думаше:

– Стояне, либе, Стояне,

излез, Стояне, да ядем!

Стоян на Рада думаше:

– Радке ле, либе, Радке ле,

защо на татя обади?

Право ми кажи, не лъжи:

в гроба ли да те навлека

или отвън да те оставя?

Снимки: личен архив