Гениален български физик работи редом с Айнщайн

СнимкаМакар и малка страна, преминала през различни изпитания, спиращи естествения й възход, България успява да създаде велики умове в науката. И днес, с гордост откриваме имена на наши сънародници, споменавани единствено в специализираните среди, макар приносът им отдавна да е признат в световната наука. Там е вписан и българският физик проф. Рашко Зайков.

По време на разходка в парка до бебешката количка на бъдещия учен се приближава италиански професор, който, измервайки черепа му, възкликва: “Госпожо, Вие сте майка на гений!” И наистина, детето носи изключителни математически способности, които го отвеждат в елитната компания на учени като Макс Борн, Давид Хилберт, Макс Планк, Карл Зигел, Макс фон Лауе.

Роденият в Бургас през 1901 г. физик сам избира пътя си. Прекарва една година в кадетското училище в Моравска Бяла Черква в Австро-Унгария, но избира да завърши средното и висшето си образование в родината. Пътува в почти всички европейски страни, където научава седем езика. Записва се за студент в Германия, за да слуша лекциите на големи учени по математика и физика. В Берлин успява да спечели Айнщайн за свой научен ръководител.

Като студент в Берлинския университет Рашко Зайков посещава лекциите на Айнщайн върху избрани глави от теоретичната физика – разказва д-р Ганка Камишева, уредник в Музея по история на физическите науки в България. – Понеже е най-младият сред слушателите, ученият го забелязва и между тях се завързва познанство, което продължава с писма почти до началото на Втората световна война. През 1925 г. обаче студентството му в Берлин приключва и той е принуден да емигрира в Турция, защото по време на атентата в църквата „Света Неделя, в София, е обвинен, че в дома му се укриват нелегални. Той остава в Истанбул пет месеца и именно тогава написва първата си научна статия “Приложение на теоремата на Хилберт-Ньотер в афинната теория на полетата”. И макар че по това време все още е студент, има смелостта да изпрати ръкописа си на Айнщайн, който, от своя страна, го препоръчва за печат и статията излиза в немското списание „MathematischeAnnalen” през 1926 г. Тази статия доказва способностите на младия българин, затова и големият учен се застъпва за него пред Хумболтовата фондация. Така Рашко Зайков става първият българин, получил Хумболтова стипендия, за да специализира теоретична физика в института на Айнщайн в Берлин.

Когато през 1926 г. се завръща в Берлин, Рашко Зайков веднага посещава Айнщайн и по негова препоръка започва работа като научен работник в астрофизическата обсерватория в Нойбабелсберг. В “Кулата на Айнщайн”, както всички я наричат, директор е прочутият астроном проф. Фройндлих, а пряк ръководител на българина е известният специалист по спектроскопия проф. Гротриан. Там Рашко Зайков, заедно с помощника на Айнщайн Громер, работи върху проблеми на Общата теория на относителността и приложението й в Квантовата теория и издава книгата си “Релативистка теория на петте измерения”, получавайки ласкави отзиви от Айнщайн. Научните му постижения обаче остават неразбрани в България и той губи конкурса за ръководител на Катедрата по теоретична физика в Софийския университет. Може би Айнщайн е единственият, който ги разбира, предполага Ганка Камишева.

Общото между двамата учени е не само, че са гениални, но и че имат дълбока емоционалност – продължава тя. – Рашко Зайков също свири на цигулка и носи със себе си в Германия своята “Кремона”. Той много пъти гостува в дома на Айнщайн в берлинското предградие Шьонеберг, където Марго – доведената дъщеря на именития учен, свири на пиано.

След 9 септември 1944 г. българинът се завръща в родината, но е приеман с недоверие от комунистическата власт и често е привикван на разпит. Така и не намира работа по специалността си и до 1953 г. се труди като статистик в ДЗИ. Най-накрая, благодарение на силното застъпничество на проф. Никола Бонев, Рашко Зайков все пак успява да получи професорската титла и впоследствие е награден с ордени.

Снимки: архив