Людмил Крумов – за импровизацията, откровеността и свободата

Снимка: © Daniil Rabovsky

Един от най-талантливите ни джаз китаристи е завършил музикалното си образование в Холандия. Там преоткрива своите български корени, там живее и работи. Казва, че най-ценното,което е научил в Prince Claus Conservatorium – Грьонинген, е да бъде истински когато изразява себе си чрез изкуството. Свири „стандартен джаз”, своя авторска музика, участва в различни проекти – от концерти за деца до произведения за хор и симфоничен оркестър със соло китара.

Роден е в Свищов. Баща му, който си отива рано от този свят, свирел на саксофон и тромпет, дядо му бил талантлив танцьор, прадядо му – много добър кавалджия. Започва да учи музика на 6, а с китарата е от 14-годишен. След Търговската гимназия продължава в Стопанската академия в родния си град, но скоро разбира, че това не е неговия път и решава да следва таланта си. „Имам сериозен опит като кръчмарски музикант – казва той. – Преминал съм през всички стилове – от поп и рок, до евъргрийни и кючеци. А българския фолклор обикнах като ученик, в школа за народни танци.” През 2001 г. е приет в Berklee College of Music, оттам го отличават и с награда за най-добра композиция, но средствата, с които разполага, не са достатъчни за обучение в САЩ.

Впоследствие попаднах в Холандиячудесна възможност, защото консерваторията в Грьонинген работеше по американска програма с преподаватели (действащи джаз музиканти) от Щатите – разказва Людмил. – Точно това исках – да уча джаз. Преподавателите в Грьонинген ни накараха да се замислим кои сме, къде са корените ни. Учеха ни да бъдем откровени, истински. Вгледах се в личната си история. Независимо, че изучавах задълбочено джаза, моите корени бяха други. Тогава влезе в действие и опитът от танцовата школа, и интересът ми към нашите неравноделни размери и импровизацията. Продължих с магистратура в CODARTS – Ротердам, темата беше смесването на джаз и народна музика. В Холандия се учи цялата традицияот самото възникване на джаза до най-съвременните му проявления. Реших да подходя по същия начин към изпълнителите в нашата народна музика, както и да изучавам развитието на всеки български народен инструмент поотделно.

И понеже говорех за откровеност – за мен повече стилове не съществуват. Разбира се, ако трябва да следвам някакви изисквания, мога да го направя, но в авторската си музика включвам и джаз, и български фолклор, и елементи от класиката. Отново подчертавам – импровизацията е много важна за мен, а в българската народна музика тя е съществен елемент.

Китаристът споделя, че новият му „български проект” се очертава като много специален. Всичко започва през март т.г. Людмил идва в България за концерт с „Джазаница” – проект на барабаниста Боби Петров. Решава да адаптира свои оркестрови пиеси, които да представи заедно с любимите си български музиканти, негови състуденти от Холандия – Боби и Мишо Иванов (контрабас). В групата кани също Живко Василев (кавал) и гъдуларя Пейо Пеев, от когото е научил много за народната ни музика. Пейо е невероятен импровизатор. Изцежда от гъдулката всичко, направо ти вади душата като го слушаш – казва Людмил.

Музиката, която се получава от това преплитане на личности и традиции, е близка до българския фолклор, но и до джаза. В нея няма „стилова формалност”, което ѝ дава различна енергия. Противно на общоприетите схващания, Людмил е убеден, че свобода в импровизацията няма. Тайната е в доброто владеене на материята и „богатия речник“. Добрият импровизатор е като жонгльор – колкото повече елементи включва, толкова по-добра импровизация се получава. Разбира се, имаш пълната свобода да избереш какво да включиш и как да реагираш на това, което правят колегите ти на сцената.