Арх. Пенка Станчева проектира лаборатория за учените ни в Антарктида

Българските полярници ще разполагат с нова съвременна научноизследователска лаборатория на Антарктида. Група архитекти, начело с Пенка Станчева, спечелиха международния конкурс за новата база на ледения континент.

Съоръжението ще се разполага на близо 250 кв. м. площ на остров Ливингстън, където се намира българската полярна база, и ще бъде качено на пилони, за да не може буйните ветрове и снеговалежи да го затрупват. С опростените си форми и издръжлива структура новата лаборатория ще бъде сигурен прислон за учените, изследващи климатичните промени и разнообразието на животинския и на растителния свят.

Новата база ще представлява едноетажна постройка, силно напомняща къщичките със скатни покриви традиционна архитектура за най-отдалечените и студени зони – казва арх. Пенка Станчева. – Искаше ми се не само да повторим силуета на вече съществуващата сграда, но да я уголемим и осъвременим. Материалите, които ще използваме, са метална конструкция за носещата част на постройката и термопанели, за да може да се изолира добре вътрешното пространство и максимално да се намалят топлинните загуби.


Според архитектката строителството на едно от най-чистите места на планетата би трябвало да бъде по-дискретно, по-хуманно, да вдъхва усещането за дом. Домашният уют обаче го създават хората, убедена е тя, а професионалистите само могат да прибавят някой и друг щрих.

Малкото разговори, които съм имала с полярниците, заедно с дочутите разкази оставят впечатлението за един задружен и сърдечен екип – за хора, преодоляващи почти невъзможни условия, подтикнати от любовта си към природата – продължава арх. Пенка Станчева. – И тази картина, която съм нарисувала в съзнанието си за тяхната задружност и непоколебимост, а също за много задушевна и човешка атмосфера, ме е водила в желанието да им създам дом, а не толкова съоръжение. Да, то ще бъде съоръжение, но исках да запазя индиректно условията за този микроклимат, който самите хора изграждат впоследствие. Що се отнася до архитектурата, топла атмосфера се създава главно чрез мащабирането – едно уютно помещение не е нито прекалено голямо, нито прекалено малко, чрез материалите и цветовете. С други думи, ще бъде комбинация от визуално и функционално.

Българската база “Св. Климент Охридски” води началото си от 1988 г., когато на остров Ливингстън се вдигат две сглобяеми постройки.


По-късно към тях се добавя многофункционална сграда, както и първият православен параклис на континента на името на Св. Иван Рилски.

Бъдещото съоръжение ще обобщава характера на досегашното строителство, сливайки се с него в единен архитектурен комплекс – например островърхите покриви на къщичките ще бъдат пресъздадени като художествен елемент на входа на сградата. Лабораторията ще струва около 800 хил. лв. и ще бъде изградена най-късно след три години чрез европейско финансиране и средства от държавния бюджет. По думите на Христо Пимпирев, директор на Националния център за полярни изследвания, инвестицията си струва, тъй като бъдещето на човечеството е Антарктида с неизчерпаемите си източници на прясна вода, на минерални ресурси и все по-развит туризъм.

Двигател на проекта за новата българска лаборатория е пловдивчанката Пенка Станчева, която в момента сбъдва професионалните си мечти в Чили. Там я задържат не само архитектурните проекти, но и силата на природата, представяна по драматичен начин от Андите, океана и дори земетресенията. Архитектката е носителка на множество награди, сред които “Сграда на годината” за реставрацията на къщата на Яблански в столицата и призът за цялостно сътрудничество на “Баумит”.

Снимки: личен архив