Малките населени места – надежди и реалност след изборите

Разбити и неасфалтирани улици, остаряла водопроводна мрежа, често спиране на тока, нерегламентирани сметища, лошо транспортно осигуряване, безработица и обезлюдяване − това са основните проблеми, с които се сблъскват все повече малки населени места в България. Затова и на отминалите избори жителите им гласуваха с надежда въпросите им да намерят бързи отговори.

Интерес на местния вот в Област Кърджали (Южна България) предизвика фактът, че повечето от половината села имаха само по един кандидат-кмет. Експерти обясниха това с все по-изострящия се процес на обезлюдяване. Липсата на работа кара младите хора в кърджалийското село Припек да го напускат. Фиданка Башева, жена от селото, разказва за живота в Припек: 


„Младите бягат − в София, в Кърджали, в чужбина. Ние, възрастните, преживяваме, както намерим за добре − все по-малко отглеждаме тютюн (доскоро основен поминък), но пък си имаме по една крава, садим си картофи, фасул, лук, домати, краставици и така се препитаваме. Лекар обаче нямаме. Веднъж седмично, за два-три часа, идва лекар от близкия град Джебел. Който се разболее по-сериозно, вика „Бърза помощ“. За преглед при специалист или за постъпване в болница отиваме в Кърджали, Пловдив или в София. Имаме училище и детска градина, но ако нищо не се промени, до десетина години ще останат само възрастните, после ще се затворят къщите и селото ще остане без хора. Както върви, така ще е, синко“.

Дрангово е едно от по-големите села в кърджалийско, с около 1200 души население. Намира се на 4 км от граничната бразда с Гърция. И там проблемите са сходни с тези в Припек – липса на работа, ниски доходи, все по-малко млади хора.


„Хората не са много добре – споделя Цветана Топчиева, детска учителка в Дрангово. – Намират се още дечица за училище и детска градина, но постоянно намаляват. В момента в градината имаме 19 деца, а само преди три години бяха над 50. Училището ни е с 35 ученици. Добре, че е защитено, защото иначе децата трябва да пътуват до по-голямото село Бенковски. А мъничко дете, първокласник да го пратиш там, без надзор, е опасно. Много неща искаме от новия кмет, но най-важното е да оправи разбитите улици и да осигури надежден водопровод. Имали сме случаи цялото село да се реди на опашка пред една чешма, за да си налива вода“.

От работата на новата местна власт се вълнуват не само в Припек и Дрангово. От кмета си искат да работи в техен интерес и в синхрон с общинските съветници. За да се задържат младите, като Моника Живкова, която само временно е в родното си село Бенковски.


„Работя в чужбина от три години, в земеделието. След Нова година отново заминавам – казва тя. – Категорично не виждам бъдещето си в България. В чужбина работя за 10 евро на час, а тук цял ден за същите пари. Родителите ми работят в шивашкия цех – една от малкото фирми, наред с кафенетата, предлагащи работа в нашия край“.

Анжела Хаджиева, също от Бенковски, е студентка в Пловдив. Учи задочно и през свободното от лекции време е на село. Лятото обаче прекарва при родителите си в Холандия. Там, както твърди и тя, се изкарват много по-добри пари:


„При положение, че не плащам квартира, а живея при родителите си, изкарвам таксата за университета за година напред. Парите, спечелени за два-три месеца там, тук ги вземам за цяла година“.

И Моника, и Анжела казват, че не се вълнуват от политика, защото смятат, че и след изборите нищо няма да се промени в родното им място. И все пак са гласували, с надежда, че все нещо ще се подобри. Изразяват обаче тревогата си, че вече много техни връстници възприемат родната си страна само като туристическа дестинация, която посещават веднъж годишно.


Снимки: Божидар Чолаков

Галерия