Преди 90 години, на 24 ноември, група радиолюбители-инженери осъществява първото радиоразпръскване, а ден по-късно е и първата радиоемисия в България. Към днешна дата в Комисията за регулиране на съобщенията има регистрирани над 6 000 индивидуални радиолюбители, както и немалко клубни станции. Това, за което си говорят в ефир, е нещото, което ги свързва като занимание и интереси – радиото.

Ние сме заинтересовани да запазим чистотата на отношенията между радиолюбителите по цял свят – подчертава едно от най-важните неща Виктор Маринов, радиолюбител от 1977 г. – Затова по радиостанцията не е прието да се предава груб, обиден език, вулгарни изрази, забранени са разговорите на политическа, религиозна, етническа, расова основа. Съществува т. нар. Кодекс на доброто поведение, който ние спазваме и предаваме на следващите поколения като начин на общуване, толерантност, чувство за взаимопомощ и коректност между нас.

Радиолюбителите имат собствени радиостанции и се разпознават по уникални повиквателни знаци. Те се състоят от две части – префикс и суфикс, и са разделени на териториално-административен принцип.

Специално за България е определен префиксът LZ, след който следва цифра. Четната цифра означава, че радиостанцията е регистрирана в северната част на страната, ако е нечетна – в южната. Опознавателните знаци, които започват с LZ0, се присвояват на радиоретранслатори и радиолюбителски фарове. След цифрата стои суфикс от 2 или 3 букви. Това е нашето име пред световното радиолюбителско общество. Моят опознавателен знак е LZ1NY и никой друг в света не притежава такъв инициал – отбелязва Виктор Маринов.

Друг интересен елемент от радиолюбителската дейност са QSL-картичките – своеобразен документ, потвърждаващ провеждането на радиовръзката.

На тях са записани датата и времето, честотен обхват, вид на модулация, други подробности – уточнява Виктор Маринов. – Всеки радиолюбител сам определя дизайна на картичката си, какво ще включва, и освен доказателство за проведена връзка, това е един спомен за нещо преживяно.

Радиолюбителят признава, че невинаги най-отдалеченият контакт е най-вълнуващ. Приемал е сигнал от другата страна на земното кълбо – Нова Зеландия и Австралия, но му е било значително по-интересно миналия месец да установи връзка с българската експедиция на тихоокеанските острови Кирибати.

Следващата интересна връзка не знам с кого е, тя тепърва престои – усмихва се той. – Понякога връзката с интересна личност може да осмисли цялата вечер, когато си стоял зад радиостанцията. Сред радиолюбителите има най-различни хора като професия и занимание – артисти, политици, немалко световноизвестни учени, с всеки един от тях би било интересно да се направи връзка. Ние винаги си говорим на „ти“, независимо дали от отсрещната страна стои работник, лекар, инженер или кралят на Йордания, който също е радиолюбител. Не се делим по това, кой е по-велик и кой по-знае.

Изчезва ли радиолюбителството с навлизането на новите технологии?

Радиолюбителството се основава върху цифрови, комуникационни и информационни технологии. Така че с бурното им развитие радиолюбителството не само че не изчезва, а непрекъснато се обогатява. Много от новите средства и методи биват тествани от радиолюбители, немалко от тях са превърнали това свое хоби в професия. За мен то се е превърнало не в обикновено хоби, а в начин на живот, и по всякакъв начин е определило моя начин на развитие.

И още една, най-хубавата страна на радиолюбителството – 73:

Това е т. нар. радиолюбителски код, който означава „Всичко най-хубаво!“. Възникнал е когато радиокомуникациите са били предимно с код на Морз и предаването на цели изречения би отнело много време на оператора. Затова са въведени кодове и съкращения. Това обикновено е пожеланието, с което завършваме всяка една радиовръзка. 73 – „Всичко най-хубаво!“.