Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Дойчин Владимиров и „Черната принцеса“ от фермата му за водни лилии

16
Снимка: Facebook / Дойчин Водни Цветя

Бивш военен, чието хоби е отглеждането на екзотични растения, създаде първата у нас ферма за водни лилии. Той се грижи за 38 разновидности на цветето в специално създадени езера на площ от 19 декара край Плевен.

Дойчин Владимиров получава вдъхновение за това след посещение в Индонезия. Там се влюбва в пленяващите с красота и изящество водни растения. Опит в отглеждането им черпи от Нидерландия. Днес природолюбителят си поставя за цел да увеличи броя и цветовете на отглежданите във фермата водни лилии. Не крие и амбицията си да селектира свой собствен вид, който да конкурира по красота най-впечатляващата лилия във фермата –черната принцеса.


„Нищо не идва случайно”, казва той, добавяйки, че семейството му от много години отглежда над 30 вида рози. Така покрай любовта към цветята се ражда и желанието му да отглежда лилии.

„Имахме щастието аз и съпругата ми да бъдем поканени от наши приятели на пътешествие в Индонезия – разказва Дойчин. – И когато видяхме екзотичната красота на водните тропически растения, цветовете им завинаги ни плениха. В Азия те са още по-хубави, заради температурата на въздуха и водата - колкото са цветовете на дъгата, още толкова са цветовете на водните растения. Поисках да имам такива цветя, без значение от цената, и щом се прибрахме, веднага подготвих терена. С багери изкопах езера и така започна всичко. От Индонезия най-напред внесох лотос, свързах се и с най-големия производител на водни растения в Европа. До този момент познавах само 4-5 цвята лилии, а търговецът ми предложи избор от 350 цвята. Това ме накара да се почувствам ограничен в опита си, тъй като нашият пазар е нищожен спрямо световния“.

Всяка година любителят на красивите растения разширява фермата си. Амбицията му е някой ден да отглежда над 100 вида лилии - от малките джуджета до тези с най-едрите съцветия.

„Много е жалко, че в нашата природа водните лилии бяха унищожени”, казва прородолюбителят. Навремето милиони лилии са се срещали в реките Камчия и Ропотамо, които се вливат в Черно море, но заради нехайството на държавата техните находища са били унищожени. Водни растения все пак ще има - при частни стопани от различни точки на страната ни, на които Дойчин Владимиров всеки ден изпраща посадъчен материал.


„Не ме интересуват парите и печалбата, а красотата, която създавам – казва той. - Най-много се радвам, когато някой човек си купи от мен водни лилии и след това ми се обади, за да ми благодари, че е доволен от качеството на получения материал. Всичко това правя, за да реинвестирам печалбата в още лилии. При нас не идват европейски средства, затова и дори малката печалба влагаме отново. Всичко, което сме създали, е постигнато с много труд, но вече имаме опит и няма какво да ни спре.”

Най-често хората питат Дойчин Владимиров колко време ще трае цъфтежа на лилиите. “Истината е, че ако човек се грижи добре за тях, растенията ще го радват с цветовете си от април чак докато падне първия зимен студ “, отвръща им той.

Снимки: Facebook / Дойчин Водни Цветя



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Свобода Бъчварова

Отбелязваме един век от рождението на писателката и сценариста Свобода Бъчварова

"Истината е благодат за оня, който е готов да стигне до край". Думите са на писателката и сценарист Свобода Бъчварова, от чието рождение на 11 януари се отбелязват 100 години.  Според Свобода Бъчварова, цинизмът е големият удар върху човечеството...

публикувано на 11.01.25 в 11:35
Над пет коня в Берлин, 1912

Лазар Добрич – българинът, изобретил “Трапеца на смъртта”

"Преди да изобретя "Трапеца на смъртта", аз се наричах Лазар Добрич и така ме пишеха по афишите и програмите." Сеньорът на световното цирково изкуство винаги ще бъде помнен с най-рискования номер на манежа – с протегната ръка към един отвъден свят, но..

публикувано на 09.01.25 в 10:20
Проф. Теодора Драгостинова

Проф. Теодора Драгостинова изследва исторически процеси на Балканите от Щатския университет в Охайо

През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си в Одрин или да избере установилия се в Солун брат. След два месеца на разпити, молби, писма и..

публикувано на 16.12.24 в 10:35