Дойде ли есен, влажните зони и реките ни се изпълват с креслива глъч на хиляди птичи ята. Това е прелетният сезон, когато птиците се готвят да мигрират към зимните си леговища. В България са регистрирани над 400 вида, 26 от тях са застрашени в световен мащаб. И още: над 90 са орнитологично важните места у нас. Значителна част са разположени на Черноморското ни крайбрежие, над което минава Виа Понтика – една от главните въздушни магистрали на птиците от Европа към Африка. В Източните Родопи пък са установени близо 70% от цялото ни птиче богатство. Нищо чудно, че страната ни привлича любители орнитолози от цяла Европа и от САЩ.

Тези хора са любознателни, образовани и … платежоспособни. Те пристигат в България с една единствена цел – да наблюдават някой предварително набелязан от тях пернат вид. „Въоръжени“ с бинокли и фотоапарати, ентусиастите посещават най-затънтените кътчета на българската природата, за да видят, макар и отдалече някой креслив орел или ято червеногуши гъски. „Обикновено тези специализирани турове продължават между 7 и 14 дни и включват някои от най-интересните местообитания на птици у нас.“ – разказва туроператорът Петър Дилчев.

Но кои са най-търсените пернати видове от орнитолози и фотографи?

Обикновено есенният прелет на птиците обхваща месеците септември и октомври. Тогава над 80 % от европейската популация на белия щъркел и на малкия креслив орел преминава през нашата територия. През този сезон туристите пристигат, за да наблюдават черните щъркели, осояди,  мишелови и пр. Но глобалната промяна на климата си казва думата:

„По време на цялата миграция има места, които птиците използват за нощуване и за почивка. Дуранклашкото езеро е едно от тях – твърди Петър. През зимата там гнезди и червеногушата гъска, идвайки от тундрата. Допреди няколко години имаше възможност да се  наблюдават над 80-90 % от световната популация на този уникален пернат вид.

Но за съжаление, климатичните промени, които наблюдаваме в цял свят, промениха и поведението на дивите животни. В последните няколко години наблюдаваме затопляне на зимите. Птиците вече имат възможност да намират храна и в други, по-северни зони. Затова част от тях вече не зимуват само в България, а избират и други страни. Така че всяка зима при нас е различно. Това важи и за Дуранкулашкото езеро. Там хилядите червеногуши гъски, които в миналото изпълваха небето, намаляват с всяка изминала година.“

Снимки: Петър Дилчев