Сградата на Народното събрание е построена върху турски гробища, а под нея минават тайни тунели – тази легенда битува в българското общество, но не съществуват данни, които да потвърдят информацията. „Тези мистификациии тръгват от хора, които няма по какъв друг начин да впечатлят аудиторията си” – категоричен е историкът проф. Андрей Пантев, депутат в 39-то, 40-то и 41-вото Народно събрание.
Каква е истинската история на сградата, в която доскоро се провеждаха пленарните заседания на българските народни представители?
След Освобождението от османско владичество през 1878 г. започва постепенното възстановяване на българската държавност. Под европейско влияние възникват идеите за Конституция и парламент, който да кове законите на свободна България. Началото на парламентарния живот поставя Учредителното събрание във Велико Търново, което приема основния закон на страната, останал в историята като „Търновската конституция“.
„Тогава българският парламент не разполага със собствена сграда, в която да провежда събрания, и заседава на различни места във Велико Търново, Свищов и София – разказва Елена Каменова, държавен експерт в дирекция „Връзки с обществеността” в Парламента. – През февруари 1884 г. тогавашният Министерски съвет взима решение за построяване на сграда, която да служи на Народното събрание.”
Проектът е възложен на известния български архитект Константин Йованович, който живее и твори във Виена. Величествената сграда в неоренесансов стил е построена само за няколко месеца: първата копка е на 4 юли 1884 г., а освещаването ѝ е на 25 ноември същата година.
„Впоследствие тя се оказва малка – продължава Елена Каменова. – Затова се взима решение за нейното разширяване. Първият етап е през 1896-1899 г., когато е построено двуетажно северно крило с помещения за администрацията на парламента, а през 1925-1928 г. е разширена още веднъж, като към северната страна е построена масивна триетажна постройка, в която и днес се помещават служителите на Народното събрание. Прави впечатление това, че са избрани различни архитектурни стилове за 1, 2 и 3 етаж. През годините стремежът винаги е бил да се съхрани автентичният външен облик на сградата и той наистина е запазен.”
Любопитен факт е, че за да се наберат достатъчно средства за строежа на сградата, са събирани дарения от хората. Имената на всички тях са включени в специален Акт, който завършва с посланието: „Построената сграда да послужи за увековечаване на свободата и равноправността в България и за прослава на българския народ”, и той е зазидан в основите на постройката.
Една от първите обществени сгради на новата българска столица в момента на построяването е разположена в покрайнините на града, а днес се намира на един от най-оживените централни столични булеварди. Над южния вход е поставен националният девиз „Съединението прави силата”, а над него – държавният герб на Република България.
„Най-ценното е духът, който носи тази сграда – убедена е Елена Каменова. – Там е преминала почти цялата ни парламентарна история. 136 години българският парламент заседава именно в тази сграда. Там са се вземали всички важни решения, там се е определяла съдбата на нашата страна.”
От 2002 г. Народното събрание предоставя възможност на всеки български гражданин да влезе в сградата, да се запознае с нейната история. В обиколките е включено посещение на пленарната зала, разглеждане на експозицията с портретите на председателите на парламента, кулоарите, залите и библиотеката на парламента.
„За най-малките е най-интересно да се докоснат до парламентарния звънец, по-големите ученици да се почувстват, макар и за кратко, като народни представители, заемайки банките. Самата сграда е много ценна, носи много история, и всяка аудитория проявява интерес към различни аспекти” – казва Елена Каменова.
Народното събрание помни исторически речи, царе, президенти и стотици депутати. На 31 юли 2020 г. бие последният парламентарен звънец в тази сграда, а депутатите се местят в бившия Партиен дом. Предстои да се вземе решение, каква ще е съдбата ѝ отсега нататък.
„Може би най-логичното е да се превърне в музей на парламентаризма – смята Елена Каменова. – Сградата на българския парламент е обявена за паметник на културата през 1955 г. заради нейната историческа, архитектурна и културна стойност. Но тя е била и остава символ на българския парламентаризъм.”
Снимки: parliament.bg
В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води изключително духовен, християнски живот. За езиковедите той е сред най-ярките ревнители на..
Православната църква днес чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Йоаким и Анна дълго време нямали деца, въпреки праведния си живот. Освен личната си мъка те понасяли и обществения укор, тъй като бездетието се смятало за Божие..
Православната ни църква почита на 6 декември паметта на свети Николай Чудотворец. Наричат го светецът на милосърдието, защото целият му живот бил посветен в подкрепа на бедните, страдащите, невинните и онеправданите. Словата му имали удивително..