Днес в България прогонваме зимата и отваряме път на пролетта, закичвайки на ревера си мартеница. Корените на бяло-червения талисман за здраве са в далечното минало на нашия народ. А представата за мартеницата е тясно свързана с образа на Баба Марта – възрастната жена, която идва в първия мартенски ден и връзва мартеничка на хората и домашните животни. И днес тази стара народна традиция е жива, тя създава радост и настроение. От ранни зори на Първи март си казваме „Честита Баба Марта!“, което означава „Честита пролет, честито ново начало с надежда!“.
Семплата нишка от усукани конци отдавна има различни творчески интерпретации, но винаги запазвайки символиката. Идеята да добави още красота и авторство към традиционната мартеница споделя софиянката Геновева Калушкова, която е и майстор на гоблени. С еднакво търпение и любов тя изработва мартеници и бродира български традиционни шевици, а когато съчетае двете неща се получават малки бижута, търсени от ценители. Върху своите мартеници Геновева извезва и най-популярния и древен мотив в българските шевици – орнаментът „Елбетица”. Той е красив символ, който изобразява двоен кръст, бележещ посоките на света и най-важните слънчеви позиции – зимното и лятното слънцестоене, пролетното и есенното равноденствие. Тези осем лъча са древен символ на кръговрата в природата.
„Всичко се бродира ръчно, всеки мотив е различен, а българската шевица има силата да предпазва човека от нещастия, лоши хора и вреди“ – казва Геновева. Изработването на мартеници с бродирани шевици за нея е любимо хоби, в което влага много желание и любов.
„Хората остават много доволни като видят тези мартеници. Харесват ги, защото сме българи и си пазим традициите. Символите върху шевиците за моите мартенички са различни, най-често е елбетицата. Тя обединява женското и мъжкото начало – такива символи също са белият и червеният цвят. Смятало се е, че червеният цвят предпазва от магии. В шевицата се влага и зелен цвят – символ на вечния живот, на природата, а жълтото е слънцето, огъня и светлината, без които не можем. Това са основните цветове в шевицата. Материалите са памучни конци, такива, с които се изработват традиционните български облекла.“
„Във всяко нещо влагам и чувство от себе си, а това има огромно значение за хората, до които достигат тези бродерии. Първото нещо на Първи март е да закича с мартеница моя съпруг и моя син, а след това ще подаря мартенички в работата и на колежките си. Така денят се превръща в истински празник за нас, българите. Радостта идва и от това, че хората са закичени с бял и червен конец, много е хубаво. Надявам се да продължаваме да спазваме традициите, защото това ще ни запази като народ. Затова си мисля, че трябва повече да държим на традициите и да купуваме нещата, които сме направили ние тук, с нашите послания и с любов. От моите мартенички съм пращала във Франция, Германия, Латвия, на доста места, където има българи. Навсякъде тези мартенички радват хората и дълго време остават като сувенир с лично послание и спомен за България.“
Снимки: личен архив
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..