Първообраз на българските военноморски сили е създадената на 12 август 1879 година в Русе Дунавска флотилия. На тази дата на четирите военни руски кораба, използвани в Руско-турската война – „Опит“, „Взрив“, „Пордим“ и „Горний Студен“, са издигнати български знамена.

Първите морски съдове, влезли на въоръжение, са подарени на страната ни от Русия. Това били четири парахода, седем парни катера, една шхуна, един шлеп, пет гребни лодки и др. Първоначално те имали руски екипаж, но след сформиране на Българската армия са зачислени и първите новобранци във флота.

Крайдунавският град е дом и на първия военен флотски оркестър, там се осъществявала и кораборемонтната дейност. Още от тогава службата във Военноморските сили е привилегия и отговорност, която в наши дни поемат все повече млади хора. Причина са както изключително модерната учебно-материална база, така и широкият спектър от специалности, по които се обучават студентите във Военноморското училище „Никола Йонков Вапцаров“, което е ситуирано във Варна. 

Свидетелство за качеството на образованието в него е фактът, че през 2020 година, то зае престижното второ място в класацията на Международната организация на морските университети, след Австралийския морски колеж. Конкуренцията в нея допълват още морските академии на САЩ, университетите на Русия, Китай и Япония. Тази година бъдещите офицери, завършили обучението си по специализациите „Корабоводене за ВМС“, „Корабни машини и механизми за ВМС“ и „Военноморски комуникационни и радиотехнически системи“, са общо 17  на брой. Преди да се влеят в редиците на Българската армия, те ще получат първите си офицерски пагони на тържествена церемония в района на морската гара във Варна в Деня на българските военноморски сили – 8 август.

На празника на военния ни флот е посветена и специална експозиция във Военноморския музей във Варна. Тя проследява ролята на училището във формирането на изрядно обучени и подготвени кадри, както и техните таланти и интереси, извън полето на задачите и мисиите им. В нея, посетителите могат да разгледат любопитни експонати от фонда на музея, сред които стенвестници, ведомствени издания и художествени творби от периода 50-те до 80-те години на ХХ век. Сред артефактите могат да се видят запазени рисунки, плакати и музикални записи, вдъхновени от епохата. Изложбата „Творчество и пропаганда в годините на Студената война“ е достъпна за посетители  от 5 август до края на месец октомври.

Освен нея посетителите могат да разгледат и останалата част от музея, в която се съхранява и един от символите на българската военноморска история – корабът „Дръзки“. Пристигнал в България през 1906 година, той става част от флота 3 години по-късно, когато заедно с още 5 торпедоносеца се грижи за опазването на българските морски граници. За една от мисиите му, останала в историята като изключително постижение за малкия Български флот, разказва в интервю за Радио България директорът на музея д-р Мариана Кръстева:

„По време на Балканската война (1912 г.), той е един от четирите, които атакуват турския крайцер „Хамидие“ (заплашващ с разрушение крайморските градове Варна и Балчик – бел.ред.). „Дръзки“ се оказва торпедоносецът, изпълнил успешно атаката и обезвредил „Хамидие“ – той дава не само загинали, но и много сериозни повреди и бива изтеглен към Босфора, за да бъде ремонтиран. Но фактът, че нашият 40-пъти по-малък по тонаж кораб успява да го порази и да излезе победител в тази неравна битка, има изключително морално значение и въздействие върху нашия флот и армия както през Балканската война, така и за следващите поколения.”

„Корабът става част от експозицията в музея през 1957 година, като символ на нашето славно морско минало и е единственият запазен в света от своя клас“ – споделя още д-р Кръстева. По думите ѝ, докато е бил на въоръжение, корабът е бил обслужван от 25-30 души екипаж, разпределен на палубата, в машинното отделение, навигацията и офицерския състав.

„Задвижва се с парна машина, която също е запазена, но е трудно достъпна за разглеждане – обяснява директорът на Военноморския музей във Варна. – Максималната скорост, която може да развие е 25 възела – малко по-малко от 50 км/ч.. За времето си това е една доста добра скорост. Въоръжен е с три торпедни тръби, две 47 милиметрови оръдия. През различни периоди шестте торпедоносци, част от нашия флот, изпълнявали и други дейности. В отделни моменти са били преоборудвани, за да могат да се използват и като миночистачи, извършвали са и конвоиране.”

Датата на създаване на българския военноморски флот – 12 август е обявена за празник на военния ни флот, с уточнението, че се чества във втората неделя на месеца. Затова днес – 8 август, специализираният музей в морската ни столица отваря вратите си за свободен достъп на всички, заинтересовани от българската история.

Снимки: БГНЕС, mod.bg, Facebook /@Navalmuseumvarna, Facebook /@nvna.eu, архив