На 19 февруари 1882 година на най-високото място в София по онова време, югоизточно от църквата "Св. София", е поставен основният камък на катедралата в българската столица. Храм-паметникът е съграден в знак на почит към освободителите на България от Османско владичество, по идея на българския политик и общественик Пeтко Каравелов. На 17 декември 1880 г. Второто обикновено народно събрание взима решението за изграждането на катедрала в София, която да носи името на руския княз светец Александър Невски, небесният покровител на царя освободител Александър II. Реално градежът на катедралата започва през 1904 година, а камбаните ѝ огласят София за първи път през 1913 г.
Храмът е монументална петкорабна кръстокуполна базилика с преддверие и кула камбанария над него. Изграден е по образец на византийския тип катедрали в Русия от втората половина на XIX в., като са използвани и средновековни български и други архитектурни форми. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и побира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата е с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В подземието на храма се намира Криптата, където могат да се видят шедьоври на средновековно и възрожденско българско изкуство.
Съставил: Гергана Манчева
За първи път два от най-загадъчните археологически обекти в Източните Родопи бяха подробно проучени от въздуха. Български археолози заснеха скалния комплекс Харман кая до село Биволяне и старинната крепост Асара край Татул с т.нар. лидар...
След Освобождението през 1878 г. страната ни започва да се развива с темпо, което да уплътни пропуснатото през петвековното отсъствие от историческата карта на света. Млади българи завършват престижни европейски университети и донасят наученото в..
След залез слънце (17 ч.) на 22 април започва Песах - един от трите най-големи празници за евреите. Като дата празникът е променлив и настъпва след 14-ия ден от пролетния месец нисан, започващ след пролетното равноденствие при появата на първия сърп..
За първи път два от най-загадъчните археологически обекти в Източните Родопи бяха подробно проучени от въздуха. Български археолози заснеха..