В периода 1925-1926 година около 10 000 бесарабски българи, подмамени от обещания за добре уреден живот, пристигат в Бразилия. Надеждите им обаче се оказват измамени. Те са принудени да работят на плантациите като бели роби в продължение на 2 години, за да покрият средствата, които бразилските земевладелци инвестирали, за да ги докарат на американския континент. След като разбират какво ги очаква, по-заможните от тях веднага потеглят назад към Европа, но за по-голямата част настават трудни времена. Това разказва пред Радио България Мая Даскалова, преводачка от португалски на книгата "Имиграцията в Бразилия и Уругвай: бесарабски българи и гагаузи". Тя е част от трилогията на Жорже Косиков, която представя преселването на бесарабски българи и гагаузи в южноамериканската страна въз основа на над 200 фамилни разказа.

"След като им изтича този двугодишен период те със спестените пари си купуват земя, вече тяхна. Събират се по няколко семейства и образуват колониални ядра. Но земите, които се продават, са от Атлантическата гора (Mata Atlântica), която е абсолютно необработена. Те сами трябва да разчистят терените и да ги култивират. Минимум по 2-3 години им коства, за да започнат да произвеждат нещо", разказва Мая Даскалова.

• Как бесарабските българи стигнаха до Бразилия в началото на ХХ век

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Мая Даскалова пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Страшно много държат на своя корен– споделя впечатленията си Мая. – Аз съм била в Бразилия три пъти. Това е една мултинационална държава, от цял свят са дошли хора след края на робството. Всички казват "Аз съм бразилец от…", като посочват откъде им е коренът. Но искам да уточня нещо, което е много важно и до днес е болезнено за бесарабските българи там. Те заминават за Бразилия с румънски паспорти, тъй като след Първата световна война Бесарабия е анексирана от Румъния.

Затова са отчетени от бразилските власти като румънци. До ден днешен те, особено по-възрастното поколение, казват така: "Ние не сме румънци. Искаме да ни признаят, че сме българи".

Създават и своя "Културна асоциация на българския народ в Бразилия – Българи", призвана да възроди връзката им с прародината. Благодарение на възможностите на съвременните социални медии, те търсят още по-активно информация за своите корени. Допълнителен тласък на този процес дава трилогията за бесарабските българи и гагаузи на Жорже Косиков. "Основната причина, която ме накара да се впусна в издирвателна и събирателна дейност, е фактът, че голяма част от наследниците на бесарабските българи и гагаузи в Бразилия не познават историята на своите семейства и на страната, от която идват. Настоящият труд си поставя за цел, макар и твърде дръзко, да запълни тази празнота", споделя авторът в увода към първата си книга. Преводачката Мая Даскалова прецизно работи над възстановяването на фамилните имена и названията на селищата в книгите на Жорже Косиков, минали веднъж през румънски и втори път през португалски, защото знае – зад тях се крият човешки съдби. Безценен помощник в това отношение се оказва нейният редактор, изтъкнатият бесарабски историк проф. Николай Червенков. Самата Мая също е спомогнала за осъществяването на много контакти между членовете на различни фамилии от двата края на света.

"Когато излезе първата книга, с мен се свърза един бесарабски българин, който каза така: "Моят прадядо заминава за Бразилия със свой брат. След това той се връща в Бесарабия, но брат му остава там. И от този момент нямаме представа какво е станало с този наш роднина. Аз съм краевед. Може ли да ми помогнете да разбера какво е станало с този човек?" – си спомня Мая Даскалова. – Аз споделих с автора, а той се сети, че като е ходил на проучване в щата Рио Гранде до Сул, в едно гробище, в което са погребвани бесарабски българи, е срещнал фамилията, за която става въпрос. Потърсихме и се оказа, че една от дъщерите на този човек е все още жива – дона Мария, която в момента е на 95 години. Свързахме се с нейната дъщеря и с нея – беше много вълнуващо. Тя каза: "Толкова съм чувала от баща ми за нашите корени, но за първи път ни потърсиха от нашата прародина".

Мария Димов, Соня Димов и Жасѝ Катя Карастан Нобоа – активни членове на „Културна асоциация на българския народ в Бразилия – Българи“

Така, въпреки хилядите километри и множеството житейски превратности бесарабските българи в Бразилия до днес живеят с България в сърцето".

Снимки: архив и личен архив