Навръх 150-ата годишнина от обесването на Васил Левски, в центъра на София тържествено ще бъде поставен паметен знак плоча, изработена от търновския скулптор Иван Сираков. Очаква се той да сложи точка по въпроса с неизвестните относно вечния дом на Апостола. След дългогодишни проучвания на спомени на свидетели и архиви на Националния военноисторически музей, изследователят Николай Иванов стига до заключението, че гробът на Дякона се намира до сградата на Министерството на земеделието на ул. "Дамян Груев" № 6. Мястото е определено с помощта на сложни съвременни методи за измерване и съпоставка на исторически данни, ръчни скици на мястото от 1894 г. и днешни планове на София.

Именно там, с почетен караул, и с участието на кмета на Сухиндол Пламен Чернев и представители на Община Красно село, на 18 февруари ще бъде поставена паметната плоча. В събитието ще се включат и сънародници от Лондон, които подкрепят инициативата.

Търсенето на тленните останки на Васил Левски започва още след Освобождението през 1878 г., но без успех. Историци, археолози и дори ясновидци спорят за местонахождението му, но и до момента не е известно точно къде е положен най-видният ни борец за свобода. Раждат се най-различни теории и хипотези.

                                                                     Обесването

От биографиите на Левски е известно, че тялото му е свалено от бесилото (тогава в покрайнините, а днес в центъра на София) и хвърлено в плитък трап недалеч от мястото, който обаче на следващия ден се оказва празен.                                                             

                                                             "Позорните гробища"

Една от най-разпространените версии гласи, че Васил Левски е положен в т. нар."позорни гробища", където са погребвани екзекутираните престъпници (днес – градинката пред Софийската математическа гимназия), след като тялото му не е прибрано от Българската църковна община или неговите съратници, а по-късно пренесено на друго място. Но много изследователи, сред които и историкът Николай Иванов смятат, че тази хипотеза не е подкрепена с научни доказателства:

"Това са едни неверни твърдения, които не почиват на факти от архивите – категоричен е Николай Иванов. – Пагубен белег на нашата историческа наука през периода на Възраждането е, че тя не работи с архивни и други материали и източници, за да имат теориите доказателствената стойност."

                                              Църквата "Света Петка Самарджийска"

Според някои сведения точно тук, "отляво на олтара" в старинния храм в сърцето на града, тайно е препогребано тялото на Левски. Информацията е съобщена още през 1937 г., но остава непотвърдена до 1956 г., когато започват археологически разкопки в центъра на столицата, които да проверят тезата. На посоченото място в църквата от ХІ в. е намерен скелет на мъж, заровен в гробна яма без ковчег. Българските археолозите обаче смятат, че откритият скелет е принадлежал на византиец. Костите са описани и отнесени, което не позволява да се проведе ДНК-анализ. През 1986 г. БАН взима решение да се постави паметна плоча до църквата, но променя позицията си. На 19 февруари 2012 г. плочата е възстановена.

                                                                    Баба Ванга

Твърди се, че незрящата пророчица е посочила, че костите на Васил Левски се намират под църквата "Свети Николай Мирликийски Чудотворец" (срещу Софийската Света митрополия). Според историци, храмът е функционирал по време на османското владичество и е бил близо до мястото на бесилката. През годините са отправени запитвания за сканиране на храма, но засега разрешение не е получено.

                                                        Тезата на Николай Иванов

Като духовно лице Васил Левски е погребан от двама свещеници в старите християнски гробища в покрайнините на София, до намиращия се там параклис. През август 1937 г. при изкопни работи са намерени основите на параклиса и повече от 30 гроба, в единия от които скелет и два черепа. Известно е, че в гроба на Левски е положена и отрязаната глава на революционера Георги Бенковски, която е била веществено доказателство по време на съдебния процес срещу участниците в Априлското въстание. Костите са предадени за изследване, но сградата, в която се намират, е разрушена по време на бомбардировките над София през Втората световна война. Историкът е убеден, че в земята са останали дребни костици, които ще потвърдят намирането на истинския гроб на Апостола.

"Това е повратна точка в историческите изследвания за Васил Левски – казва Николай Иванов. – Ние възстановяваме историческата истина след 150 години, това е съдбовен момент за българската нация. Гробът на Левски ще бъде ограден и повече няма да се поругава. И най-вече ще изпълним неговото предсмъртно желание, което гласи: "Ако ме обесят, поне ще ми остане гробът в България и всякой ще го знае."

Снимки: БГНЕС, mitropolia-sofia.org, архив, личен архив

Публикацията е осъществена по проект, реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, в рамките на Националната програма за отбелязване на 150-ата годишнина от гибелта на Васил Левски.